Медицинско приложение на чесъна в миналото при различните култури по света

от 02 окт 2014г., обновено на 26 апр 2018г.

От -343г.

Чесънът достойно е заел своето място не само в кулинарията, но е намерил приложение и в алтернативната медицина като лечебно и профилактично средство. Широко използван е бил от различните култури по света още в миналото.

Древен Египет (около 3200 г. пр.н.е. до 343 г. пр.н.е.)

Древните египтяни са консумирали редовно чесън, тъй като се е смятало, че увеличава работоспособността и издръжливостта. Чесънът е бил споменат дори в папируса на Еберс като средство за лечение на различни новообразувания.

Според Еберс папируса, чесънът оказвал благотворно влияние при циркулаторни заболявания, слабост и неразположение и при опаразитяване с различни насекоми и паразити. Добре запазени скилидки чесън са открити в гробницата на Тутанкамон, който управлявал от 1334 пр.н.е. до 1325 г. пр.н.е.

Библейски период

Според Талмуда (еврейски религиозен текст), датиращ от 2-ри век от н.е., чесънът лекувал различни паразитни инфекции, както и други смущения.

Древна Гърция (1000 г. пр.н.е. до 326 г. пр.н.е.)

Чесънът е бил основна добавка в менюто на войниците, смятайки, че им дава сила и кураж. По време на различни олимпийски игри, чесънът се е приемал от спортистите с цел увеличаване на тяхната издръжливост. Използван е за защита на кожата от различни отрови и токсини.

Чесънът бил признат като лечебно средство и от Бащата на медицината, Хипократ, според който успешно можел да се прилага за лечение на белодробни нарушения, средство за прочистване на организма и при коремни новообразувания.

Римска империя (8 пр.н.е. до 476 г.)

Главният лекар на армията на Нерон, препоръчвал чесъна като средство за "почистване на артериите", т.е. използването на чесън е щяло да подобри състоянието на сърдечносъдовата система (циркулацията на кръвта не е била открита все още). Чесънът се препоръчвал и при стомашно-чревно разстройство, за лечение на ухапвания от насекоми и животни, а също и за облекчаване на ставни заболявания и гърчове.

В справочната медицинска книга "Historica Naturalis" били описани 23 приложения на чесъна, сред които били за лечение на разстройство, чернодробни заболявания, защита от токсини и други. По-късно са започнали прилагането му като средство за облекчаване на респираторни проблеми и срещу паразити.

Древен Китай и Япония

Древните китайци и японци използвали чесъна като консервант за храни. Бил е и съставна част в менюто им, което включвало сурово месо. При тях също се предписвал при проблеми с дишането и храносмилането, разстройство и глисти. Смятали, че помага при депресивни състояния и подобрява мъжката импотентност.

Древна Индия

Като средство за лечение в Индия, чесънът бил описан още в първите им намерени писмени сведения. В медицински текст на име "Charaka- Samhita", "вълшебното" растение е било прилагано за лечение на сърдечно-съдови заболявания и артрит. В друг древен медицински текст, известен като "ръкопис на Bower" (кръстен на откривателя си), чесънът се е използвал за справяне с умората, при паразити, храносмилателни заболявания и проказа.

Средновековие

Медицинската употреба на чесъна присъствала и в ръкописа "Hortulus", който е бил водещ справочен текст по това време. Смятало се, че приеман с напитка, чесънът помагал при запек. За справяне с тежкия физически труд и за предпазване от топлинен удар, на работниците се препоръчвала консумацията на чесън.

Ренесанс (средата на 1300-те)

През този период, чесънът е бил отглеждан в градините на водещи университети, които са го използвали с медицинска цел в различни научни изследвания. Главният лекар от 16 век, д-р Пиетро Матиоли от Сиена, предписвал чесъна при храносмилателни разстройсва, бъбречни камъни и задържане на плацентата. Това било и времето, когато чесънът присъствал в "медицинските аптечки" на англичаните като средство за зъбобол, запек, воднянка и други.

Ранна Америка

Местните американци слагали чесъна в чая си за облекчаване на грипоподобни симптоми. В своята книга "Home: Book of Health" (1878 година), Д-р Джон Гън е посочил чесъна като диуретик, отхрачващо средство и средство за лечение на паразити. Друг доктор на име Джоузеф Ръчардсън пък прилагал успешно чесъна за лечение на белодробни заболявания.