Начало История на медицината "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", разказваща за чумата и общественото здраве в Англия през 16 век, 1 част

"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", разказваща за чумата и общественото здраве в Англия през 16 век, 1 част

От 1577г.

"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", разказваща за чумата и общественото здраве в Англия през 16 век, 1 част  - изображение

Книгата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" от 1578 година е ценен документ, който свидетелства за ужасяващата историческа епоха на чумата и  въздействието на опасното инфекциозно заболяване в Европейския свят.

Според книгата болестта често била наричана "Морът" или Черната смърт, тя се "придвижвала" от Централна Азия през Средиземно море, и в крайна сметка (за пръв път) достигнала до северозападна Европа около 1347-48. След това заболяването се "завръщала" редовно, а най-огромните огнища на болестта поразили Марсилия около 1720-22 година. В това размирно време сред управляващите класи се водили ожесточени дебати, обсъждащи какво е точната причина за Черната (или Великата) смърт.

Ако трябва да се върнем в съвремието, учените, живели в началото на ХХ век, приемат, че серията от епидемии, които се завръщали почти при всяко следващо поколение били причинени от т.нар. бубонна чума (бактериално заболяване) идентифицирано първо от от Александър Йерсин и Шибасабуро Китасато в края на деветнадесети век. Наблюдавала се и буря от полемики между историци и епидемиолози дали болестта, убила толкова много хора, не е била антракс, или се е касаело за вид хеморагична чума. Впоследствие тези дебати били потушени по естествен път, тъй като в немалко масови гробове били изолирани бактериите, виновници за болестта - Yersinia Pestis.

И така, каквито и да са били резултатите от дебатите през 1720 година, книгата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" предлагала на управляващите класи безпристрастен исторически поглед, насочен към проблемите на общественото здраве, предизвикани от рецидивиращата смъртоносна зараза в края на Средновековието и ранната модерна Европа.

През първата вълна на епидемията от 1347-51 болестта отнела живота на около 28 милиона души, което е било приблизително 30-40% от нашите европейски предци. През следващите 50 години чумата се завръщала средно на всеки 11 години. Повтарящите епидемични взривове сложили край на възможността за бързото и значително нарастване на населението, стагнацията на икономиката в продължение на почти два века била повсеместна.

Първите хроникьори може и да са разказвали с известно преувеличение, но може да се открие информация, разказваща че семейства изоставяли любимите си хора, за да умрат сами, а много от вече загиналите били погребвани в масови гробове без религиозни служби и опело. Известно е и, че в някои части на Европа, страхът от чумата се трансформирал в агресия и заплахи от масови отравяния и тайни заговори, целящи унищожението на християнството. Ужасени общностите, живели в някои части на Европа, хората бързо започнали да атакуват прокажените, евреите и други групи, които били считани за аутсайдери. Неслучайно първото споменаване на думата циганин било в швейцарски хроники, описващи доклад за чумата.

Първоначалната вълна на чумата от 1340 до 1350 със сигурност е била смъртоносна и разрушителна, а през следващите епидемии започнали да се наблюдават и все по-отчетливите опасения на населението, които довели до появата на наредби, подобни на тази на кралица Елизабет. Първият законодателен отговор на зародилото се бедствие бил съсредоточен в осъждането на отхвърлянето и

изоставянето на земите и домовете. Писатели се оплаквали от "смъртта на благотворителността" (очевидно в докладите за социалната катастрофа се описвали и постъпките, които били "недостойни за християните"). Точно такива оплаквания били описани и от популярен флорентински писател. Въпреки това, в цяла Италия, можели да се открият реорганизирани болници, приспособени за нуждите (или по-точно – за завършекът на жизнения път) на болните от чума, непрекъснато се появявали и нови религиозни братства, посветили се на подпомагането на заболелите и изоставени хора, чествали се празници, посветени на смелите хора като Свети Рош, избрал доброволно да рискува живота си, за да се грижи за страдащите и умиращите.

Към втора част >>>

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://historical.hsl.virginia.edu/plague/osheim.cfm.html

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниМедицински изследванияЛечения