"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", разказваща за чумата и общественото здраве в Англия през 16 век

От 1577г.

Книгата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" от 1578 година е ценен документ, който свидетелства за ужасяващата историческа епоха на чумата и  въздействието на опасното инфекциозно заболяване в Европейския свят.

Според книгата болестта често била наричана "Морът" или Черната смърт, тя се "придвижвала" от Централна Азия през Средиземно море, и в крайна сметка (за пръв път) достигнала до северозападна Европа около 1347-48. След това заболяването се "завръщала" редовно, а най-огромните огнища на болестта поразили Марсилия около 1720-22 година. В това размирно време сред управляващите класи се водили ожесточени дебати, обсъждащи какво е точната причина за Черната (или Великата) смърт.

Ако трябва да се върнем в съвремието, учените, живели в началото на ХХ век, приемат, че серията от епидемии, които се завръщали почти при всяко следващо поколение били причинени от т.нар. бубонна чума (бактериално заболяване) идентифицирано първо от от Александър Йерсин и Шибасабуро Китасато в края на деветнадесети век. Наблюдавала се и буря от полемики между историци и епидемиолози дали болестта, убила толкова много хора, не е била антракс, или се е касаело за вид хеморагична чума. Впоследствие тези дебати били потушени по естествен път, тъй като в немалко масови гробове били изолирани бактериите, виновници за болестта - Yersinia Pestis.

И така, каквито и да са били резултатите от дебатите през 1720 година, книгата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" предлагала на управляващите класи безпристрастен исторически поглед, насочен към проблемите на общественото здраве, предизвикани от рецидивиращата смъртоносна зараза в края на Средновековието и ранната модерна Европа.

През първата вълна на епидемията от 1347-51 болестта отнела живота на около 28 милиона души, което е било приблизително 30-40% от нашите европейски предци. През следващите 50 години чумата се завръщала средно на всеки 11 години. Повтарящите епидемични взривове сложили край на възможността за бързото и значително нарастване на населението, стагнацията на икономиката в продължение на почти два века била повсеместна.

Първите хроникьори може и да са разказвали с известно преувеличение, но може да се открие информация, разказваща че семейства изоставяли любимите си хора, за да умрат сами, а много от вече загиналите били погребвани в масови гробове без религиозни служби и опело. Известно е и, че в някои части на Европа, страхът от чумата се трансформирал в агресия и заплахи от масови отравяния и тайни заговори, целящи унищожението на християнството. Ужасени общностите, живели в някои части на Европа, хората бързо започнали да атакуват прокажените, евреите и други групи, които били считани за аутсайдери. Неслучайно първото споменаване на думата циганин било в швейцарски хроники, описващи доклад за чумата.

Първоначалната вълна на чумата от 1340 до 1350 със сигурност е била смъртоносна и разрушителна, а през следващите епидемии започнали да се наблюдават и все по-отчетливите опасения на населението, които довели до появата на наредби, подобни на тази на кралица Елизабет. Първият законодателен отговор на зародилото се бедствие бил съсредоточен в осъждането на отхвърлянето и

изоставянето на земите и домовете. Писатели се оплаквали от "смъртта на благотворителността" (очевидно в докладите за социалната катастрофа се описвали и постъпките, които били "недостойни за християните"). Точно такива оплаквания били описани и от популярен флорентински писател. Въпреки това, в цяла Италия, можели да се открият реорганизирани болници, приспособени за нуждите (или по-точно – за завършекът на жизнения път) на болните от чума, непрекъснато се появявали и нови религиозни братства, посветили се на подпомагането на заболелите и изоставени хора, чествали се празници, посветени на смелите хора като Свети Рош, избрал доброволно да рискува живота си, за да се грижи за страдащите и умиращите.

Местните италиански власти също реагирали бързо на чумната заплаха. До края на четиринадесети век, повечето градове на Апенините вече разполагали с добре установени чумни законови наредби, предназначени да посрещат обстоятелствата, които по това време се считали за най-значимите опасности за общественото здраве. Макар че градските аристократи често се доказвали като практични хора, подобно на най-образованите лекари, те вярвали, че болестта се причинява от различните форми на развалата в човешкото тяло, способна да наруши хуморалното равновесие в организма и да доведе до появата на смъртоносна болест (нека не забравяме, че по това време в медицинската наука била на почит хуморалната теория за появата на заболяванията). И така, най-очевидният източник на болестта според населението била развалата, водеща със себе си вредни болестотворни миризми, които били навсякъде в средновековните градове (това е друга известна медицинска теория за причината за появата на заболяванията, известна като "отровната миазма". Миазмата представлява въздушната маса, която се разпространява от източните страни и се смесва с останалата част от въздуха). Назначавали се регулатори, проследяващи продажбата на месо и риба, бързо гниещи плодове и зеленчуци, следели се и  промишлените процеси като щавенето на кожи. Отговорността за общественото здраве започнала все по-често да бъде на дневен ред.

До края на ХV век във Венеция бил създаден постоянният здравен комитет "Provveditori alla Sanità", който имал правомощията да регулира търговията с облекло, търговията на дребно с храни и напитки, както и провеждането на обществени фестивали. Комитетът управлявал и болниците, където се приемали болни от чума, наречени "Lazzaretti". Имало и специални болници, предназначени за хората, изложени на заболяването. До второто десетилетие на шестнадесети век "Provveditori" получавали редовно доклади от цяла Италия, Европа и Близкия изток за развитието на чумната пандемия. В допълнение на това - те започнали да проследяват смъртните случаи в целия град и околните райони. Периодичната поява на чумата принудила градовете и регионите в Европа да предприемат определени действия.

Англичаните били твърде бавни и не успявали да се изравнят с темпото на италианците и французите, но до края на шестнадесети век, те също категорично признали значението на координираните публични действия. Английският отговор на предизвикателството бил "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", публикуван през 1578 година. Заповедите в документа на кралица Елизабет били доста точно и традиционно отражение на разбиранията за болестите в миналото. Подобно на вярванията на лекарите, известни още от времето на Хипократ и Гален, лошият въздух винаги се е считал за опасност, която се преодолявала и употребата на лечебни подправки и ябълка (нека не забравяме, че популярното вярване: "An apple a day keeps the doctor away" е английско).

Докато венецианците по един или друг начин са успели да си създадат имидж в областта на общественото здраве борда в края на петнайсети век, заповедта на кралица Елизабет показва ясно, че англичаните открито представляват цялостна система, която следва да функционира само при спешни случаи. Тя била и зависима от добре развитата английска система с местно и правителствено участие. В първата част закона става ясно точно как мерките ще се реализират. Подобно на повечето европейски правителства и английското считало, че изолацията и карантината са първите значими стъпки, които трябва да се предприемат. Проблемът, пред който се изправяло всяко правителство бил свързан с това как да съумее да подсигури популяризирането на приемането на карантината и как да облекчи изолацията и трудностите, които тя причинява.

Писменият труд показва и колко противоречиви са били повечето хора относно отношението си спрямо техните изолирани съседи. Нерядко фатализмът обезсмислял самото налагане на карантина. Глава 16 на заповедта свидетелства, че немалко хора пък са смятали, че не е "благонравно" да се забраняват визитите до домовете на болните. Очевиден бил проблемът не толкова с липсата на благотворителност, а с липсата на човечност.

Интересна част от творбата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" разказва за изискването местните църковни власти църковни да разследват всички смъртни случаи и да докладват ежеседмично за заболеваемостта и смъртността. Тези английски статистики, позволяват на англичаните да осъзнаят закономерностите в хода на заболяването, неговото местонахождение, предаването му и епидемичните затишия. Реално това е епидемиология в чист вид, позволяваща на англичаните, а и на европейците като цяло да проследят хода на опасни заболявания, сред които е и чумата.

Благодарение на подобни творби хората имат възможността да осмислят важността от центровете за контрол на заболяванията и докладите им заболеваемостта и смъртността. Освен това, може да се твърди, че благодарение на проследяването на развитието на заразата, чумните пандемии през седемнадесети век се забавили, а през 18 век, те напълно изчезнали.

Написаното по-горе показва само някои от прозренията в "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie". В своята цялост позволява на внимателните читатели да получат реална представа за това как са е развивала концепцията за заболяванията и общественото здраве по света, преди да бъде изказана бактериалната теория за появата на заболяванията.

Статията е част от историята на:

• История на чумата