Как Алберт Хофман открива ЛСД в лабораторията на Sandoz

От 1938г.

През 1938 г. целите пред Алберт Хофман били да синтезира химично съединение, което да стимулира кръвоносната и дихателната система. Веднага след като завършва университета, той е нает в швейцарската химическа компания Sandoz. В началото на своето съществуване фирмата произвежда багрила, а по-късно захарин. До 1917 г. няма официален фармацевтичен отдел, когато проф. Артър Стол изолира активното вещество аотамин от ерготамин - гъбичка, намираща се в заразена ръж. Именно тази гъбичка ще изиграе решаваща роля в живота на Хофман.

Кой е Алберт Хофман

Д-р Хофман е роден в курортното селище Баден, Швейцария, на 11 януари 1906 г. и е най-голямото момче от четири деца. Баща му работи като служител в местна фабрика, а семейството живее в апартамент под наем. Самият Хофман не страда от това, че родителите му не разполагат с големи финансови възможности. В интервю от 2006-а той споделя: "Нямахме пари, но детството ми беше страхотно". Младежът рядко се застоява у дома, а игрите сред природата са нещо съвсем обичайно за него.

Алберт започва да изучава химия в Цюрихския университет, спонсориран от своя кръстник. Основният му мотив да учи е желанието му да изследва природния свят и най-вече онзи хоризонт, където енергията и химичните елементи се комбинират по уникален начин, за да създадат живот. През 1929 г., само на 23-годишна възраст, швейцарецът приключва своето образование и веднага се заема да открие своето място в необятния свят на науката.

От едно безполезно съединение до впечатляващо откритие

Буквално от университетската скамейка Хофман се озовава в лабораториите на швейцарския бранд Sandoz, които се оказват най-подходящата среда за неговото професионално начало, а впоследствие и развитие. Мъжът е привлечен да работи там, когато научава за току-що стартирала програма, имаща за основна цел синтезирането на фармакологични съставки от различни растения с вече доказано медицинско значение за науката.

За няколко години изследователите успяват да открият химическата структура на различните биологично активни съединения в ерготамина, както и че те имат общо начало. Това общо ядро е т.нар. лизергинова киселина. Работата на Хофман в Sandoz е свързана с това, че той комбинира киселината с различни други органични молекули и наблюдава ефекта. През 1938 г., докато проучва внимателно химичния състав на паразитната гъба мораво рогче, Алберт комбинира лизергинова киселина с диетиламин, който е производно на амоняка. Така изолира вещество, непознато до този момент – т. нар. диетиламид на лизергиновата киселина или ЛСД (LSD). Последват много тестове, които трябва да проверят ефективността на новия продукт в приготвянето на лекарство за третиране на сърдечносъдови заболявания. Обаче изследователският доклад попарва надеждите му, че е открил нещо, което би могло да стимулира дишането и кръвообращението. В документа е отбелязано, че животните, върху които е изпитано новото съединение, се развълнували силно по време на тестването. Фармаколозите и лекарите в компанията не проявяват интерес към веществото и затова проучванията му и тестовете с него се спират.

Любопитното е, че в период от цели пет години ученият сам не подозира, че ЛСД има толкова силен психеделичен ефект върху хората, макар да продължава да мисли за обявения за безполезен ЛСД. Хофман споделя по-късно, че имал странно предчувствие и поради тази причина решава отново да го синтезира. В един петъчен априлски следобед на 1943-а, когато е в последния етап и предстои ЛСД да кристализира в сол, Хофман започва да се чувства толкова странно, че е принуден да се прибере у дома. Описва усещанията си като опиянено състояние, съчетано с изключително възбудено въображение. Изпада в нещо подобно на сън, но възприемащ "непрекъснат поток от фантастични картини, необикновени форми с интензивна, калейдоскопична игра на цветове".

След като се възстановява, Хофман иска да разбере какво го е довело до това състояние. В свое интервю от 2006 г. той разказва, че първо се съмнявал в изпаренията от разтворител, който е използвал и който е подобен на хлороформ. Нарочно се подложил пак на изпаренията му, но нищо не се случило. Стига до извода, че по някакъв начин е погълнал ЛСД, макар първоначално да отхвърля тази възможност, защото е добре запознат с потенциалната токсичност на съединенията, свързани с ерготамина и внимава много да не стане замърсяване. Размишлявайки, прави заключението, че единствената точка на достъп вероятно е кожата на върховете на пръстите му. Изумява се, осъзнавайки, че количеството, попаднало в него, е толкова минимално, а предизвиква такава голяма реакция.

Хофман взима решението да експериментира със себе си и без да уведоми някого от Sandoz, три дни по-късно, на 19 април, започва да приема минимални количества ЛСД. Отношението му към съединението е като към опасна отрова и затова стартира с безкрайно малко количество, планирайки постепенно да го увеличава, докато не получи първия намек за реакция. Но са достатъчни само 40 минути след първата доза и ученият едва записва в дневника си, че чувства "замаяност, чувство на тревожност, зрителни нарушения, симптоми на парализа, желание за смях".

Хофман моли лаборанта си да му помогне да се прибере вкъщи, но заради ограниченията за използване на коли по време на Втората световна трябвало да се придвижат с велосипеди, което и до днес провокира фантазията на хората как е преминало това прибиране.

Швейцарецът е убеден, че новото вещество, освен в психиатрията, може да се използва за по-дълбоко осъзнаване на мястото на човешкия вид в природата и да спаси естествения свят от разрушителната дейност на обществото. В същото време Алберт е обезпокоен от идеята ЛСД да се използва за развлечение и апелира за разумното му и адекватно приложение. Историята показва, че това не се случва.

>>> Какви са ефектите на LSD върху човешката психика

Алберт Хофман посветил повече от 40 години от живота си на изследователска дейност в "Сандоз", оглавявайки отдела по естествена медицина. Ученият се пенсионира през 1971 г. и написва повече от 100 научни статии, автор и съавтор е на немалко книги. Умира на 102-годишна възраст през 2008 г.

Статията е част от историята на:

• История на Сандоз (Sandoz)