Алберт Хофман - откривателят на ЛСД и професионалният му опит в "Сандоз"

От 1938г. до 1971г.

Алберт Хофман бил един от най-известните учени на швейцарската фармацевтична компания "Сандоз" и просто няма как да пропуснем възможността да ви запознаем с неговите постижения, реализирани именно в лабораторията на организацията.

Малко биография

Д-р Хофман бил роден в курортното селище Баден, Швейцария, на 11 януари 1906г. и бил най-голямото момче от четири деца. Баща му работил като служител в местна фабрика, а семейството живеело в апартамент под наем. Самият Хофман не страдал от това, че родителите му не разполагали с големи финансови възможности. В интервю от 2006-та той споделил: "Нямахме пари, но детството ми беше страхотно". Младежът рядко се застоявал у дома, а игрите сред природата били нещо съвсем обичайно за него.

Когато си му дошъл редът, Алберт започнал да изучава химия в Цюрихския университет, спонсориран от своя кръстник. Основният му мотив да учи бил желанието му да изследва природния свят и най-вече онзи хоризонт, където енергията и химичните елементи се комбинират по уникален начин, за да създадат живот. През 1929г., само на 23-годишна възраст, швейцарецът приключил своето образование и веднага се заел да открие своето място в необятния свят на науката.

По "стъпките" на ЛСД

Буквално от университетската скамейка, Хофман се озовал в лабораториите на швейцарския бранд "Сандоз", които се оказали най-подходящата среда за неговото професионално начало, а впоследствие – и развитие. Мъжът бил привлечен да работи там, когато научил за току-що стартиралата програма, имаща за основна цел синтезирането на фармакологични съставки от различни растения с вече доказано медицинско значение за науката.

През 1938-ма, докато проучвал внимателно химичния състав на паразитната гъба мораво рогче, Алберт изолирал вещество, непознато до този момент – т. нар. диетиламид на лизергиновата киселина или ЛДС (LSD). Последвали много тестове, които трябвало да проверят ефективността на новия герой в приготвянето на лекарство за третиране на сърдечносъдови заболявания.

Любопитното е, че в период от цели пет години ученият сам не подозирал, че ЛСД има толкова силен психеделичен ефект върху хората. И, както става често, откритието на този факт дошло съвсем случайно. В един петъчен априлски следобед на 1943-та, при нов опит за синтезиране на веществото, малко количество попаднало върху пръста на експерта. В опит да го отстрани, той го погълнал. Макар и незначителна по количество, субстанцията го накарала да се чувства леко замаян и му припомнила безгрижни спомени от детството.

Три дни по-късно, Алберт вече знаел какво да направи. Той нарочно приел по-голяма доза ЛСД, за да провери нагледно какво ще се случи. Нещо повече, за още по-голям драматизъм, след работа експертът решил да се прибере у дома с колело (можете да си представите каква гледка е представлявал). По-късно, деветнадесети април бил наречен ден на велосипеда от ЛСД ентусиастите.

Швейцарецът бил убеден, че новото вещество, освен в психиатрията, може да се използва за по-дълбоко осъзнаване на мястото на човешкия вид в природата и да спаси естествения свят от разрушителната дейност на обществото. В същото време, Алберт бил обезпокоен от идеята ЛСД да се използва за развлечение и апелирал за разумното му и адекватно приложение. За съжаление, апелът му останал нечут и, по разбираеми причини, около две десетилетия по-късно "Сандоз" преустановила производството на наркотичното лекарство.  

Освен като баща на LSD, Хофман е създател и на метергина – широко разпространен медикамент, често използван в гинекологията, след раждане и за спиране на кръвоизливи и предизвикване на свиване на матката.

Алберт Хофман посветил повече от 40 години от живота си на изследователска дейност в "Сандоз", оглавявайки отдела по естествена медицина. Ученият се пенсионирал през 1971г. и написал повече от 100 научни статии, автор и съавтор е на немалко книги. 

Статията е част от историята на:

• История на Сандоз (Sandoz)