История на вътрематочните контрацептиви (спирали)

От 1909г.

Вътрематочните контрацептиви или устройства (intrauterine device, IUD) са едни от най-популярните средства за предпазване от бременност и контрол на раждаемостта. Но тяхната история е бурна и нееднозначна, свързана в началото с движението на евгениката и стремежа на определени обществени и расови слоеве да властват над други. Заедно със стерилизацията, спиралата, както още се нарича разговорно, се е считала за по-добрия метод за контрол на популацията. Много организации, действащи под идеологията на евгениката, са били изключително ангажирани по отношение на финансирането на изследвания за разработване и популяризиране на вътрематочния контрацептив.

Днес устройството служи и като инструмент за репродуктивна автономия, позволяващ свободата да прецениш кога и колко деца да имаш.

› Появата на първите вътрематочни контрацептиви

› Нови и подобрени разработки

› Скандалът с "Далкон шийлд"

› Съвременните вътрематочни спирали

Появата на първите вътрематочни контрацептиви

Преди 20 в. няма ясни и категорични доказателства за поставяне на чужди предмети в матката, които да служат като контрацептив. Първият документиран предмет за тази цел е пръстен, изработен от черва на копринена буба. През 1909 г. д-р Ричард Рихтер го оформя с два края, които стърчат от цервикалната ос, което позволява както да се провери пръстена, така и да се премахне.

През 20-те и 30-те години на миналия век няколко души предлагат версии на устройството на Рихтер. Карл Пруст прибавя към пръстена от черво на копринена буба плътно навита нишка и стъклен бутон за покриване на шийката на матката. Д-р Ернст Грефенберг създава подобен модел, като също използва материала от бубата, но и навита посребрена тел, за да може да открие контрацептива чрез рентгенова снимка. Също така отстранява удълженията от пръстена заради опасения от настъпването на инфекции. Тогава е изчислено, че при употребата на този пръстен вероятността за бременност е 3%. Задачата на устройството е да спре новооплодения ембрион да се имплантира и да расте в лигавицата на матката. По-късно Грефенберг използва чисто сребро около пръстена, но то се абсорбира и настъпва гингвинална аргироза, при която венците на пациентката стават синкавочерни. След това германецът използва сплав от мед, цинк и никел и тогава вероятността от забременяване спада на 1,6%. Макар неговият вариант да е широко използван, в континентална Европа и в Съединените щати е смятан за рисков метод.

>>> Аргирия – тъмната страна на медицинската употреба на среброто

През 20-те години на 20 в. една жена също дава своя принос в контрацепцията. Д-р Мери Халтън също прибягва до червото на копринената буба, но притиска пръстена в желатинова капсула. При поставянето в матката желатинът се втечнява и пръстенът се разтваря върху шийката. При този модел вероятността за зачеване е най-ниска - 1,1%.

Третият, който трансформира пръстена на Рихтер, е японецът д-р Тенрай Ота. През 1933 г. той прибавя към сребърния пръстен златни топчета, за да създаде свой собствен модел, и го нарича пръстен Precea.

Нови и подобрени разработки

По време на Втората световна война замират всякакви научни дейности, които не са свързани пряко с конфликта, затова и изследванията в областта на контрацепцията нямат особено развитие. След това в продължение на няколко години се появяват различни варианти на вътрематочните устройства. По-старите вариации имат т. нар. "опашки", за които има опасения, че предизвикват често тазови инфекции. Именно заради това новите контрацептиви не притежават тези опашки, което пък от своя страна затруднява откриването им в матката и тяхното изваждане.

През 1960 г. се появява нов вътрематочен контрацептив, дело на д-р Лазар Маргулис, който като форма наподобява намотка. Изработва я от термопластмаса (полиетилен), като начинът на поставяне също е иновативен. При старите варианти се налага разширяване на шийката на матката, за да бъдат имплантирани, докато при спиралата на Маргулис това не е необходимо, защото устройството се вкарва в тънка тръба и се изтласква посредством бутало вътре в матката. Първата пациентка, върху която изпробва контрацептива, е собствената му съпруга.

През 1962 г. д-р Джак Липес прави сериозна крачка в развитието на вътрематочните спирали, като разработва пластмасов, оформен като двойно S контрацептив, известен с названието "Lippes Loop". Предлага се в четири размера, има найлонова връв за по-лесно откриване и премахване. Превръща се в най-популярната спирала, която служи за първообраз на създадените след това.

През годините се появяват много варианти на вътрематочните контрацептиви, някои от тях са доста сполучливи, а други водят до тежки усложнения. По тази причина през 1969 г. д-р Хауърд Тейтъм решава да намали размера на устройството, както и да промени формата му. Разработва пластмасова спирала с Т-образна форма, която не причинява здравословни проблеми, но процентът на настъпване на евентуална бременност при нейното ползване е висок - цели 18%. Същата година чилийският лекар Хайме Зипър установява, че използването на медна жица като контрацептив пречи на зайците да зачеват. Така новооткритият ефект революционизира ефективността на вътрематочните спирали. Тейтъм и Зипър обединяват усилията си и създават популярния модел Copper-T 200, който е пластмасов, Т-образен и с навита медна тел по продължение на дължината му.

През 1970 г. д-р Антонио Скоменя разработва Т-образен контрацептив, който в долната си част има полупропусклива капсула, съдържаща прогестерон. Нарича го Progestasert, той получава одобрението на Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) за една година, но остава на пазара чак до началото на 21 в.

Скандалът с "Далкон шийлд"

През 1968 г. д-р Хю Дейвис представя своя продукт "Далкон шийлд" (Dalkon Shield). Вътрематочният контрацептив е обявен за високоефективно средство против забременяване. Използва се предимно от жени, които не са раждали. До 1970 г. повече от 600 000 бройки са продадени, същата година компанията AH Robins става собственик на продукта и започва настървено да го рекламира. Но 4 години след това продуктът е изтеглен от пазара заради зачестили доклади за възникването на тазова възпалителна болест, безплодие, сепсис, спонтанен аборт и перфорации. Има информация, че шест жени дори са загубили живота си до юни 1974 г. Над 300 000 съдебни дела са заведени срещу компанията, която е принудена да обяви фалит. Само в САЩ са продадени близо 2,2 млн. Dalkon Shield, а извън страната - около милион. През 1989 г. след съдебно споразумение се сформира доверителен фонд от 2,5 млрд. долара за изплащане на исковете на жертвите.

Заради този случай нараства недоверието към вътрематочните контрацептиви и логично намалява тяхната употреба. Много от съществуващите на пазара спирали поради тези причини са изтеглени от търговската мрежа, като в Съединените щати остава да се продава само Progestasert.

Съвременните вътрематочни спирали

Независимо, че се появява противозачатъчното хапче, вътрематочните контрацептиви продължават да се развиват и да съществуват. Жени, които не желаят да пият медикаменти или не понасят добре някои странични ефекти на хапчето против забременяване, искат проста контрацепция и остават верни на спиралата. Статистиката показва, че само между 60-те и 70-те години на миналия век 12 млн. дами по света ползват това средство против зачеване.

>>> 9 начина за предпазване от нежелана бременност, използвани в древността

През 2000 г. получава разрешение за употреба от FDA първият хормонален вътрематочен контрацептив - Mirena на Bayer, освобождаващ хормона левоноргестрел. Първоначално одобрението от страна на Агенцията е за 5 години, но нови данни позволиха то да нарасне до 8 години.

Едва 13 години по-късно на пазара се появява нова спирала, която е дело на същата компания. Bayer пускат своя новоразработен нискодозов хормонален продукт Skyla, който е проектиран да предпазва от зачеване в продължение на 3 години.

Разработките не спират и се залага предимно на хормонални спирали, освобождаващи левоноргестрел. Така през 2015 г. е одобрена за продажба Liletta на AbbVie и Medicines360, а през 2016 г. - Kyleena на Bayer.

Днес вътрематочните контрацептиви са безопасна, нискорискова и ефективна опция за контрол на раждаемостта. Развиването им в тази посока помогна за връщането на доверието към тях.

Статията е част от историята на:

• История на презервативите