Аргирия – тъмната страна на медицинската употреба на среброто

Аргирията е рядко медицинско състояние, при което се наблюдава сиво-синьо оцветяване на кожата или на отделни части от тялото вследствие отлагане на сребро в кожата, както и в някои други органи и тъкани. Причинява се от хронично излагане на действието на ценния метал, потърпевшите нямат силно изразени физиологични последствия или усложнения. В по-голямата си част състоянието е необратимо и остава за цял живот, не са открити лечение или ефективни начини за намаляване на външните белези.

Свидетелства за аргирия през вековете

Хората в миналото по-често са били изложени на въздействието на среброто и на неговите съединения, отколкото днешните. Затова и съвременните случаи на аргирия са рядко явление. През вековете са установени три начина, чрез които човек да развие заболяването - чрез естествената среда, индустрията или посредством приема на лекарства, съдържащи ценния метал.

Среброто е метал, който естествено присъства в околната среда. Среща се в нея като бял прах (сребърен хлорид и сребърен нитрат) и като сив, понякога стигащ и до черен, прах (сребърен сулфид или сребърен оксид), намиращ приложение във фотографията и в направата на медикаменти. Също така скалите и почвите, съдържащи сребро, под влиянието на вятъра и дъжда освобождават известни количества от веществото, които се поемат от живите същества. В индустрията металът намира приложение в произвеждането на бижута, електронно оборудване, прибори, зъбни пломби и др.

Историческите ръкописи разкриват, че първото споменаване на употреба на сребро за лечение е регистрирано още през 8 в. Има документирани "рецепти", включващи сребро, през вековете, които се прилагали при различни заболявания и състояния. Така например известен метод на арабския лекар Авицена бил да използва сребърни стърготини с цел пречистване на кръвта, против сърцебиене и лош дъх. Лечителят отбелязал и случай, при който негов пациент получил синкаво оцветяване на очите вследствие поглъщане на сребро. Вероятно Авицена е оставил за поколенията първия регистриран случай на аргирия.

Терминът "аргирия" произлиза от старогръцката дума argyros, означаваща "сребро". Той е използван за първи път през 1840 г. от Фукс, когато е документирано първото описание на очната аргирия. През Средновековието и чак до началото на 20 в. среброто и сребърният нитрат се използвали за лечение на множество заболявания - епилепсия, tabes dorsalis - последица от невросифилис, за рани, за унищожаване на бактерии във водата и млякото, влагали се в капки за нос, за очи, особено при новородени, страдащи от конюнктивит. В началото на 20 в., в близките до 1900-та години аргирията често се срещала именно заради повсеместното използване на ценния метал в различни лекарства и по-малко заради професионално излагане на хората на действието му. Постепенно употребата на среброто за медицински цели намалява, от една страна, защото се появяват по-ефективни фармакологични алтернативи и, от друга страна, се увеличили докладите за проблеми, свързани с поглъщането на метала, включващи аргирия и дори чревни язви.

Проучването на Хил и Пилсбъри

Историята, разказваща за лечебната употреба на среброто свидетелства за немалко случаи, при които пациентите, лекувани продължително с благородния метал, изпитвали неприятния страничен физиологичен ефект.

Тя е запазила едно проучване на двама американци, породено от нарастващата честа употреба на среброто при медицинските терапии. Ръководителите на американската асоциация "American Silver Producers Association" У. Р. Хил и Д. М. Пилсбъри обединили усилията си, за да изследват честотата и последствията от аргирията. Те били решени да се убедят дали действително среброто има отношение към това заболяване, тъй като работата им била обвързана с благородния метал. Двамата американци се заели да проучат световната медицинска литература, посветена на историята на това заболяване. Те открили информация за общо 357 случая, регистрирани след 1939 година, а най-ранният от тях бил от 1700 година. Станало ясно, че всички сребърни съединения, влезли в контакт с човешкия организъм (изключение правели случаите, когато те попадали в тялото при контакт с разранена кожа), можели да доведат до появата на аргирия, стига да действат в достатъчно продължителен период от време.

Станало ясно и друго - въпреки всичко, хроничната аргирия изглежда не причинявала определени патологични изменения в засегнатите органи и нямала важни физиологични последствия. Хил и Пилсбъри се информирали за различни случаи от клиничната практика, които сочели, че храносмилателната система вероятно е най-същественият "отдел" от човешкото тяло, отговорен за усвояването на среброто. Попаднало веднъж в организма, то можело да се отложи в повечето тъкани, сред които попадат нервната, мускулната и костната. При 239 от 357-те случая аргирията при пациентите е възникнала в резултат от приема на сребърни съединения, приемани по медицински показания. В останалите случаи появата на заболяването била свързана с професионалната насоченост на пациентите (например при хората, ангажирани в добива и рафинирането на сребро). В само 16 от 239-те случая, в които среброто било давано по медицински показания, употребата му е била по-краткотрайна от една година, а по-голямата част от пациентите с аргирия приемали метала за много по-дълго време (около 20 години). Сребърният нитрат е отговорен за 49% от тези случаи. Общата доза сребро, необходима за причиняването на аргирия, е приблизително 6 грама (или 0,9 грама метално сребро).

>>> Д-р Марион Симс и приносът му в употребата на сребро в хирургията

Световноизвестни случаи на хора с аргирия

В историята на медицината има не един и два случая на хора, при които е установено заболяването аргирия. Но няколко са емблематични и са добили широка популярност по света.

Един от тях е от далечната 1923 г., когато умира известният Син човек, забележителен участник в цирка на Барнъм и Бейли. Под този псевдоним се крие британският капитан Фред Уолтърс, роден през 1855 г. Той страдал от аргирия, причинена от лекарство със сребро, което приемал. След като разбрал какво е довело до специфичния му външен вид, той започнал да пие повече от споменатия медикамент, за да стане още по-наситен цвета на кожата му. Причината била, за да получава повече пари, показвайки се в цирка на Барнъм и Бейли. Умира от проблеми със сърцето, при аутопсията му установяват, че и вътрешните му органи имали същия синкав цвят, както кожата му.

Другият случай е от близкото минало и разказва историята на Розмари Джейкъбс. Тя е родена през 1942 г. и когато е на 9 години, майка й я води при лекар заради постоянна хрема. Той й изписва капки за нос, които съдържат колоидно сребро. В продължение на години Розмари ги ползва в случаите, когато се появява отново и отново проблема й. Изненадващо на около 15-годишна възраст тя се сдобива с кожа, която има сиво-синкав цвят. Оттам-нататък животът й се преобръща на 180 градуса, тя разказва за отношението към нея, изолацията, обидите и трудните моменти, които й причинява аргирията. Розмари Джейкъбс започва да се бори срещу употребата на колоидното сребро и през целия си съзнателен живот се стреми да разобличава шарлатаните, които го предлагат като панацея.

Пол Карасън е друг популярен пациент с аргирия. Той е американец, роден през 1950 г. Заради синузит, киселинен рефлукс и дерматит започва да приема колоидно сребро. Диагностициран е с аргирия, но продължава да приема лекарството, твърдейки, че то излекувало артрита и киселинния му рефлукс. Умира през 2013 г. от инсулт.

Статията е част от историята на:

• История на лечебната употреба на среброто в медицинската наука