Протези и козметика в Древен Египет

От 18.8.-3100г.

Протезите в Древен Египет

Те имали главно козметична цел и рядко били обвързани със значително подобряване на здравословното състояние на хората. В Британския музей е съхранена протеза във вид на палец на десен долен крайник. Открит е в гробница на неизвестна жена на около 55-60 години, имаща висок социален статус в обществото, защото била добре запазена и балсамирана след смъртта й. Палецът й вероятно бил ампутиран поради гангрена. Функцията на протезата й включвала бъдеща употреба в задгробния живот, тъй като била поставена след смъртта.

Друг пример за протези, са съхраняваните от музея в Манчестър изкуствен пенис и изкуствено стъклено око. Моделът бил изработен изключително реалистично, с бяла очна ябълка и черна зеница, но без ирис. Това подсказва, че окото може да е поставено в очната орбита след смъртта, а не се е употребявало, докато човекът е бил жив.

Козметиката и древните египтяни

Средствата за разкрасяване били много популярни и високо ценени в Древен Египет. Немалко от практикуващите лекари в историята на египетската медицина предписвали лосиони, мехлеми и унгвенти за подобряването на състоянието на кожата. Произвеждали се средства срещу косопад и бои, борещи се срещу побеляването на косата. Най-често в състава си включвали къна, кръв и стрит рог от бик. Загубата на коса се преустановявала с лечебна смес от мед и равни количества мас от крокодил, лъв, хипопотам, котка и змия.

Употребата на козметични средства в Египет се споменава за пръв път по време на управлението на Първа династия през 3100-2890 г. пр. Хр. Древните жители на страната вярвали, че употребата на козметични продукти не само разкрасяват, но и способстват за доброто здраве.

В Страната на фараоните хората били известни със своята суетност. Сред мъжете и жените било широко разпространено използваето на парфюми, различни видове крем, бои за вежди и коса. Козметика се използвала и при мумифициране на починалите - основно се употребявало кедровото масло.

Папирус от Тива, станал през 1872 г. притежание на Георг Еберс, съдържал разнообразни рецепти за изглаждането на бръчки, премахването на бенки и брадавици, подхранване и подсилване на растежа на косата.

Голяма част от египетския народ очертавал клепачите на очите и веждите си, за да се предпазят от силното слънце. Сместта използваща се за очна линия съдържала антимон и животинска мазнина.

Главната причина за употребата на този силен грим била превенцията на различните очни възпалителни заболявания, предизвекващи се от множеството мухи, комари и други болестотворни насекоми. Гримът запазвал кожата от горещия климат, силно я изсушавал и имал дезинфекционни средства. Египетските жени ползвали пудра за лице.

Египетяните първи въвели в употреба перуки, които поставяли над късо подстриганите си коси. Те замествали шапките и косвено подпомагали борбата с въшките.

Наскоро се появили доказателства за съществуването на голяма древна лаборатория на брега на Мъртво море за производството на фармацевтични козметични средства и парфюми.

Считало се, че лично Клеопатра участвала в производството им. Тя притежавала рецепти за направата на различни мехлеми и кремове, приготвени на основата на мас от мечка. Те правили кожата мека, гладка и сияйна. В лабораторията са открити ясни следи от билкови екстракти и съдове за съхранение на благовонните вещества.

Статията е част от историята на:

• История на козметиката от древността до наши дни