История на козметиката от древността до наши дни

Акценти

Козметиката има дълга история, толкова дълга, колкото може би и човечеството. В началото тя е служела както на жените, така и на мъжете, била е обвързана тясно с медицината, като използването й имало и лечебна сила.

Терминът "козметика" произлиза от старогръцката дума "kosmetikos", където "космос" е със значение "ред", "украса", "орнамент".

Мехлеми, масла и бои са употребявали още пещерните хора през каменната ера, но първите, които превръщат козметиката във важна част от живота на човека и записват своите рецепти за приготвянето й са древните египтяни. Живелите в далечни времена народи са се грижили за външния си вид, прибягвайки до различни кремове, пудри и течности. Запазени са писмени и графични доказателства, както и останки от съставките, които разкриват как древните са подобрявали начина, по който изглеждат, и дори са се опитвали да преборят сивите коси, бръчките и плешивостта например.
В много древни култури козметиката освен с медицината била тясно свързана и с религията и с различните ритуали.

Козметиката и древните египтяни

Образите на древните египтяни от стенописите винаги привличат вниманието с добре оформените и подчертани очи. Като не се прави изключение - и мъжете, и жените са гримирани. Това е само малка част от отношението на египтяните към козметиката. Те особено държат на личната хигиена и са открити достатъчно писмени свидетелства в подкрепа на това твърдение. Чистотата и естетическите промени с помощта на декоративен грим са неизменна част от тяхната култура и вярвания.

Характерното за древните египтяни е, че те правят тясна връзка между козметиката и религията. Свещениците имат практика по време на ритуали да помазват статуите на боговете с ароматни масла и да ги гримират. Разкрасяването е присъщо за хората от всички слоеве на обществото и дори за починалите. Някои храмове имат славата на изкусни производители на козметични продукти, пример за това е Карнак, където се специализират в направата на ароматизирано масло, а по стените на зданието са запазени рецепти.

Други доказателства за привързаността на египтяните към козметиката са изображения на инструменти, използвани при производството и направата на различните мазила и гримове. В писмата от Амарна, датирани от 14 в. пр.н.е., също са изброени пособия и съставки, а откритият кораб Улубурун от 1330-1300 г. пр.н.е. разкрива търговия и пренос на много смоли и растения, може би прилагани в производството на парфюми. Запазени са изображения и на хора, които си поставят грим - млада жена например, която боядисва устните си (в "еротичния" папирус от Торино от 12 в. пр.н.е.).

Голямо разнообразие от материали влиза в употреба при приготвянето на козметичните продукти в Древен Египет. За очната линия и сенките за очи се ползвали смлени зелен малахит и черен галенит. Често в гробовете археолозите откриват червена охра и зеленчукова смес, служещи за своеобразен руж и зачервяване на бузите.

Друга характеристика на египетската козметика са лечебните й свойства. Например овлажнители, създадени от мазнини и масла, лосиони или мехлеми, съдържащи пепел и натрон (смес от натриев бикарбонат и натриев карбонат) - предназначени за почистване на кожата.

Египтяните също ползвали оловна боя за очите, очертаването им с нея пазело зрителния орган от възпаления, ухапвания от насекоми или от слънцето. Токсичните съставки в козметичните продукти са добавяни с лечебна цел - като противодействие срещу паразити или като средство за активиране на имунната система.

Растението на безсмъртието - алоето, широко е използвано от жителите на африканската държава. Те откриват неговите лековити качества, прилагат го както в грижата за кожата, така и в процедури за красота.

Козметиката и парфюмите се нуждаят често от скъпи съставки и материали, производството им е трудоемък и скъп процес. В онези времена много от влаганите продукти са редки и труднодостъпни. За луксозен материал е смятан тамянът, с който египтяните прикриват лошия дъх, обогатяват кожата и косата, прибавят към масажно масло или към специфичната смес, с която балсамират своите високопоставени мъртъвци. Друга скъпа съставка е смирната - смола от едноименния храст, влагана в парфюми, лекарства и други козметични изделия. В древността растението виреело само в Сомалия и Йемен, затова подобни съставки като него и тамяна често били смятани за по-скъпи и от златото и се превръщали във важни търговски стоки.

Древна Гърция и опитът й с разкрасяването

Древните гърци, както много други термини, са ни оставили като наследство и терминът "козметика", но под това значение те имали предвид изделия, предназначени за предпазване на зъбите, лицето и косата. Докато за грима, използван за разкрасяващи цели, употребявали to kommotikon.

Известно е, че гърците ползват парфюми поне от средната бронзова ера (14-13 в. пр.н.е.), а в "Одисея" и "Илиада" за първи път се споменават като козметично средство. В онези времена маслото от различни видове растения, цветя и подправки от смирна до риган служи като основа за направата на ароматния продукт. Затова и самият продукт представлявал гъста паста, която със специална лъжичка се изваждала от малкия съд, в който се съхранявал парфюма. Притежателят му можел да го употребява за удоволствие, да демонстрира определено социално положение, за съблазняване или в погребален ритуал.

Древногръцките жени прибягвали до употребата на избелител на кожата, руж, сенки за очи и черна очна линия. За разлика от египтяните, тук мъжете не използвали грим, като изключим хомосексуалните, изпълняващи пасивната роля в двойката. И двата пола обаче не виждали нищо лошо да сменят цвета на косата си. Тя била два вида - тъмната се правела от пиявици, престояли във вино 40 дни, а светлата се приготвяла от пепел от букова дървесина и козя мас.

Подобно на ружа в Древен Египет, този в Гърция се правел от червена охра или от багрило, съдържащо се във вид лишеи. Пастата, с която мажели веждите си и очертавали очната линия, се нарича "кол" - смес от сажди, шафран, антимон или пепел. Между другото, пепелта от всякакъв вид имала славата на полезно вещество и редовно се ползвала за почистване на зъбите. Съществували и прекалено екзотични за нас продукти като изпражнения на гущер (срещу бръчки и кожни петна), мазнина от овча вълна (съставка от крем за лице) и пепел от охлюви (за отстраняване на лунички).

Не всички гледали с добро око на разкрасителните продукти. Древногръцки писатели осъждали употребата на козметика, смятали, че само проститутки или жени от по-ниска класа прибягват до нея. Независимо от тези настроения нищо не можело да попречи на представителките на нежния пол с различен социален статус да се радват на възможностите, които предлага тя.

Древните гърци също като египтяните спазвали традицията да полагат дарове в гробовете на своите мъртви. Те поставяли тънки изрисувани кани с масла и парфюми, кутия с кръгъл капак, наречена пиксис, или алабастрон с крем или мехлем.

Козметиката на етруските

Етруските са смятани са преходното звено между древните гърци и древните римляни в много отношения, един своеобразен културен мост. Така е и по въпроса с използването на козметика.
В началото етруските получават разкрасителните продукти от Коринт, Самос и Родос, но след това започват да си доставят материали от Близкия изток и по гръцки рецепти да си приготвят сами различните мазила и лосиони. От намерени в гробниците малки съдове и бутилки, придружени с множество инструменти за бъркане в тях и изваждане на мехлемите, маслата и кремовете, специалистите правят извода, че етруските също са отдавали голямо значение на козметиката и на използването й в религиозните ритуали.

Отношението на римляните към разкрасителните средства

Римлянките са тези, които използват всякакви козметични средства. Мъжете се отнасят с пренебрежение към подобни практики, а ако някой представител на силния пол се грижи прекалено много за външния си вид, той попада под ударите на подигравките. Някои творци в Древен Рим също като древногръцките си колеги са на мнение, че гримът е по-присъщ за леките и неверни жени.
Може да се каже, че парфюмите били едно от слабите места на римляните. Те ги използвали в много широк диапазон - от придаване на вкус и аромат на виното до ароматизиране на обществените бани. За основни съставки служели босилек, канела, пелин, рози, финикова палма, дюля, ирис и всякакви други цветя.

Доказателства за козметичните предпочитания и рецепти, популярни сред древните римляни могат да се открият не само в литературата и изкуството, но и в предметите, намерени по време на археологически разкопки.

Източниците на информация посочват, че особено ценен продукт, използван за разкрасяване в Рим, било магарешкото мляко. То чудесно омекотявало кожата, негова почитателка била съпругата на Нерон Попея, заради която и заради всекидневните й бани се отглеждали 500 магарета.

За щастие много от добре познатите ни римски творци не се притеснявали да включват в своите писания рецепти за направата на козметични изделия. Например Овидий споделя съставките на крем за лице, които са яйца, смола, ечемик, мед, луковици от нарцис, пшенично брашно, стрити на прах еленови рога и смлян фий (вид фуражно растение). Друга рецепта, предлагаща средство за избелване на кожата, включва бели оловни стърготини, разтворени в оцет, които след това се смесват с креда.
Римляните почитали чистотата и личната хигиена. За тяхното постигане използвали много мед, плодове, мехлеми с парфюми и масла.

Козметиката във Византия

През късната античност във Византия продължават да спазват традициите, наследени от Римската империя по отношение на козметиката. Много добре познавали боядисването на косата, лосионите за овлажняване на кожата, продуктите за отстраняване на косми. Жените също избелвали лицата си, очертавали очите си и оцветявали устните си. Имали рецепти за подсилване на косата, за намаляване на бръчките, боядисвали веждите си и се парфюмирали.

Византийците били известни с тънкото си познавачество на козметичните продукти и процедури, дори може да се каже, че били изкусни потребители с вкус. Те държали козметиката си в прекрасни ковчежета, изящно изработени от сребро. През 1793 г. в Рим е открито Ковчежето на музата от Есквилинското съкровище, изработено от благородния метал и цялото гравирано с образите на музите. Смята се, че е направено през 4 в. сл. Хр., има пет отделения за парфюми и мазила.

Несъвместимостта между религията и козметиката

През Средните векове християнството все повече набира сили и вече се чувства неговото влияние. То не одобрява суетата и усилията за поддържане на външния вид, кара хората повече да обръщат взора си навътре, към душата на човека. Мехлемите и маслата могат да се ползват единствено с медицински цели, множеството епидемии от тежки и сериозни болести принуждават затварянето на обществените къпални, което пък от своя страна нарушава силно личната хигиена.

>>> Неуспешен опит на монаси за предпазване от чумата води до създаването на луксозна козметика

По време на Ренесанса хората, най-вече благородниците, отново преоткриват козметичните продукти и започват да ползват парфюми, кремове и пудри. Бледият тен пак е модерен, постига се чрез грим, който съдържа бяло олово, силно токсично вещество. Сред дамите особена популярност през 16-17 в. придобиват т. нар. mouches - лепенки, изкуствен знак за красота, чрез който успешно се прикриват белези и петна.

>>> Жените в Древна Русия и техните странни и вредни практики на гримиране

Добре известно е, че в Европа пудрата и парфюмите се използвали в огромни количества, за да се прикрие по някакъв начин неприятната телесна миризма, излъчвана от благородниците. Водата за къпане не била на особена почит и затова се търсели предимно козметични начини за справянето с проблема.

Днес мащабите на използваните козметични продукти са много по-големи, прераснали в необятна индустрия. И все така стремежът на хората да имат привлекателен и съвършен външен вид определя модите сред разкрасителните средства и процедури.