Първи официални данни за дифтерията и откриване на причинителя на болестта от 1826г.

от 07 март 2016г.

От 1826г.

Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, което в миналото често е отнемало човешки животи. Както можете да се досетите, преди откриването на ваксината срещу него, най-редовни негови жертви ставали децата - заради по-слабата си и неразвита имунна защита. През 1735г., например, в Нова Англия цели семейства загинали от инфекцията, като 32% от малчуганите под 10 години загубили битката с нея и нямали шанс да пораснат.

Всъщност, коварното заболяване, което дълго време било "инкогнито" за учените и било наричано с много различни имена, получило официалното си наименование през 1826г. Именно тогава френският лекар Пиер Бретоно (1778г.-1862г.) за първи път нарекъл болестта diphtérite. Произходът на името идва от гръцката дума за "кожа" и с него се описва сивобелия налеп, който обикновено се появява в гърлото на болния. Бретоно пръв поставил разграничителна линия между дифтерията и скарлатината и доказал, че става дума за две съвсем различни състояния, причиняващи се от различен вид бактерии.

Французинът бил пионер и в успешното прилагане на трахеотомия при пациент, болен от дифтерия. Процедурата, която до този момент била използвана за лечение на други състояния, представлява хирургическа интервенция, при която се прави разрез в трахеята и вътре се промушва специална тръбичка. Въздухът, който преминавал през тръбичката, трябвало да прочиства секретите, запушващи гърлото при болните от дифтерия. Друг френски медик – Арманд Трусо (1801г.-1867г.), също често започнал да прилага трахеотомия във въпросния случай, като отбелязал, че 25% от болните оцелявали в резултат на процедурата.

През 1856г. един медик от Сан Франциско – Виктор Форго, наблюдавал и описал подробно наблюденията си върху епидемия от дифтерия в Калифорния. Форго се опитал да лекува пациенти като третира засегнатите зони в телата им с разнообразен набор от химически препарати. За съжаление, въпросните препарати не били достатъчно ефикасни и не могли да спрат "похода" на дифтерийния токсин.

Всъщност, със задачата да идентифицират причинителя на дифтерията се заели двама германски патолози и бактериолози – Едуин Келбс и Фридрих Льофер. През 1883г. учените установили, че микробите на дифтерията имат особено устройство. Те представляват малки пръчици със специфични задебелявания на единия или на двата края, поради което наподобяват кибритени клечки или барабани на палка. Гледани под микроскоп, тези микроби изглеждат като пръчките на ограда. Точно тази уникална тяхна форма позволила на специалистите да ги "хванат на място" и да ги разпознаят.

Именно Льофер бил първият, който успял да култивира дифтерийния микроб, известен днес като Corynebacterium diphtheriae. Германецът постигнал това, опирайки се се на известните постулати на Робърт Кох, с които доказал, че точно тази бактерия е "виновна" за коварното състояние. Малко по-късно, през 1884г. Льофер демонстрирал, че, "настанявайки се" в горните дихателни пътища, C. Diphtheriae произвежда специфичен токсин, който, чрез кръвта, може да се разпространи, да достигне и да засегне сърцето, мускулите, бъбреците, черния дроб и много други органи в тялото.

Направените от Льофер и Келбс открития били изключително важни и поставили начало на борбата с инфекциозното състояние. До откриването на ваксината срещу него обаче трябвало да минат още близо 40 години.

Статията е част от историята на: