Роля на лечителя Стоянчо Ахтар за развитието аптечното дело в страната ни до 1860 година

От 1806г.

Едни от по-популярните народни лечители, живели през Ренесанса са: Стоянчо Ахтар, отец Матей Преображенски-Миткалото, Неофит Калчев - монах, Георги Генчев (Ахтар), хаджи Парашкева Кирчева Недева

Стефан Пенев, наричан Стоянчо Ахтар е роден в Търново около 1806 г. Той израстнал в родолюбиво семейство и се обучава в гръцко училище. След 1838 година той започнал да бъде наричан „ахтар", тъй като търгувал с лечебни билки и фармацевтични продукти в своя „дюкян”. Този вид магазини съществували в големите градове заедно с новооткритите „спицерии" (аптеки). Ахтарджийниците имали съвсем различно предназначение – в тези магазини се съчетавали дейностите, които се вършили в аптеките, билкарските магазини, домашните потреби, книжарници, галантерии и кинкалерии.
За съжаление след пожар магазинът на Стефан Пенев изгорял и той бил разорен. Със съдействието на неговия тъст Никола Костов, Стоянчо Ахтар построил наново през 1849 г. своят дом, наричан по-късно „Къщата с маймунката" - един от изключителните строежи на Колю Фичето.

В този момент от историческото развитие на българската фармация Стоянчо Яхтар бил сред най-добре обучените и популярни със своето чувство за патриотизъм наши сънародници. През 1840 г. той застанал на чело на движението, целящо да се постигне самоуправление на еснафите във Велико Търново. За съжаление Ахтар заплатил за своето участие с цената на "тежки страдания в затвора”. Този факт е споменат в негова кореспонденция, водена между Стоянчо Ахтар и революционера Г. С. Раковски през 1847 г. Търновкият патриот е подпомогнал майката на Раковски в нелеката борба да обори клеветите, отправени от фанариотския владика и котленските чорбаджии. Благодарение на неговата помощ тя освободи сина си и съпруга от цариградския затвор. Година по-късно той ръководил противодействието срещу епитропските злоупотреби около строежа на църквата „Св. Никола", а когато обществените средства били възстановени, с тях се реализирал строежа българското училище, под опеката на църквата.

Стоянчо Ахтар бил повлиян от идеите на Паисий, Юрий Венелин Васил Априлов и Константин Фотинов. Те вероятно са му помогнали да стане един от пионерите, положили основите на националното движение, борещо се за издигането на исторически и културни паметници, напомнящи за миналото на народа ни от епохата на Ренесанса. Стоян Пенев Ахтар положил усилия и допринесъл за това да се увеличи броят на българските книги. През 1851 г. възникнала националното движение за неправомерното облагане с данъци върху лозята в гр. Лясковец. Българският бил арестуван като обикновен престъпник, бил обвинен в подстрекателство и бил отведен в цариградския затвор. Той прекарал цяла година в затвора и се върнал изнемощял и с разклатено здраве. Стоянчо Ахтар починал през 1860 г. Допълнителна информация по този въпрос може да се открие в труда „Конгреси. Международен конгрес по история на фармацията, Гренада, Испания”, написан на 29 септември 1985 година.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация