Как Алберт Сент-Дьорди открива витамин С

От 1933г.

През 30-те години на миналия век Алберт Сент-Дьорди открива химичното вещество аскорбинова киселина, по-известно като витамин С. То позволява на тялото ефективно да използва протеини, въглехидрати и мазнини. Столетия наред учените се опитват да идентифицират кое в храната, и по-точно в плодовете и зеленчуците, кара хората да са здрави, а липсата му води до ужасяващи заболявания като скорбута. Именно откритието на Сент-Дьорди се счита да е сред основите на съвременното хранене.

Борбата през вековете с дефицита на витамин С

Днес знаем какво е витамин С и защо е толкова необходим и полезен. Но преди векове „това не е било така и хората са търпели големи последствия заради недостига му. Особено засегнати били моряците и затворниците, които с месеци не виждали пресни зеленчуци и плодове. Състоянието, в което изпадали, се характеризирало с подути и кървящи венци, забавено заздравяване на рани, подкожни кръвоизливи и разклатени зъби. Смъртта била често срещано явление, предизвиквана и от заболяването скорбут, което настъпвало заради липсата на витамин С и което причинявало изброените симптоми.

Скорбутът дълго време бил смъртоносно премеждие за онези, които плавали на дълги разстояния без прясна храна и провизии. Първите ясни описания на болестта са от средновековни записи на европейските кръстоносни походи. Към края на 15 в. заболяването е посочено като основна причина за инвалидност и смъртност сред моряците, плаващи на далечни дестинации. Някои народи отдавна са забелязали, че скорбутът се появява, когато не се консумират цитрусови плодове от моряците и затова ги включват в морските си запаси. Но едва през 1753 г. болестта е призната в британската медицинска общност като пряко свързана с хранителен дефицит.

Ще минат много години, докато се определи конкретното вещество, което предпазва от скорбут и което отговаря за поддържането на съединителните тъкани в тялото.

>>> Скорбутът - истинското проклятие на моряците и пиратите

Какво представлява витамин С

Витамин С помага на организма ефективно да използва мазнини, въглехидрати и протеини. Той действа като антиоксидант, т.е. химически се свързва и неутрализира действието на свободните радикали, които увреждат тъканите. Аскорбиновата киселина е жизненоважна за растежа и здравето на зъбите, костите, венците и кръвоносните съдове. Важен елемент е и при образуването на колаген - основният градивен протеин в тялото, следователно е от огромно значение за правилното функциониране на вътрешните органи.

Витаминът може да бъде открит в по-големи количества в различни храни като портокали, лимони и грейпфрут, броколи, спанак, зеле, картофи и домати. Преработката на храната разгражда или унищожава витамин С, както и сушенето, излагането на въздух, готвенето (най-вече в медни съдове), осоляването и преработката. Замразяването не нанася щети, стига продуктите да не са престояли много дълго време в това състояние.

Днес случаите на дефицит на витамин С са редки заради лесния достъп до пресни хранителни продукти. Подобен проблем се появява обикновено при ограничени, изолирани възрастни хора, бебета, хранени с реконституирано мляко, болни от рак, СПИН, туберкулоза, хирургични пациенти или хора, които дълго време са били изложени на ниски температури.

Как Алберт Сент-Дьорди открива витамин С

Подозренията за съществуването и търсенето на витамин С датират от доста време назад в медицинската история. През 1907 г. изследователите Аксел Холст и Алфред Фролих предполагат за наличието на такова вещество, но не го откриват. През 20-те години на миналия век Алберт Сент-Дьорди постига това, което други не успяват.

Ученият е роден в Унгария в семейство, което включва три поколения отдадени на науката хора. Още от малък е запален по нея, по-късно се записва студент в университета в Будапеща, но Първата световна война прекъсва обучението му. Заклет пацифист, Дьорди се самопрострелва, за да не бъде пратен отново на фронта. Завръща се в университета, където се дипломира през 1917 г.

Получава медицинска степен и решава да се квалифицира и в други европейски висши училища. Първото, с което се захваща в научната си кариера, е изучаването на химичните промени, които се проявяват, когато клетките използват хранителни вещества като въглехидрати, протеини и мазнини - процес, известен като биологично горене. По време на своите изследвания унгарецът изолира молекула от надбъбречните жлези, която губи и възстановява атоми. Този "водороден носител", притежаващ 6 въглеродни атома, има характеристиките на захар и киселина. Сент-Дьорди му дава името "хексуронова киселина".

Интересите на унгарския учен го отвеждат към клетъчното дишане и производството на енергия в растенията. Той проучва процесите на покафеняване, които прекъсват или пречат на растежа и нормалното функциониране. Установява, че когато растенията покафеняват, това се дължи на увреждане на клетъчно ниво - разрушаване на механизма, който доставя достатъчно водород, за да се предотврати прекомерното окисляване. Извършвайки серия от опити върху цитрусови растения, Дьорди открива, че покафеняването може да се провокира с пероксидаза - растителен ензим, активен в окислението. Ученият добавя цитрусов сок към пероксидазата и по този начин успява да забави покафеняването. Следващите експерименти, които прави във времето, му позволяват да изолира защитния агент хексуронова киселина, за който е на мнение, че е активен в цитрусовия сок.

През 1930 г. Алберт Сент-Дьорди става професор по медицинска химия в университета в Сегед, Унгария. Там той обсъжда пробата си от хексуронова киселина с Й. Свирбели, роден в САЩ химик с унгарски произход, работил с Чарлз Кинг, изследвал витамини в университета в Питсбърг. Двамата правят експеримент върху морски свинчета, при който половината от животните получават варена храна, а другите  - продукти, обогатени с хексуронова киселина. Свинчетата от първата група развиват симптоми, приличащи на скорбут и умират, а тези от втората група са в чудесно здраве. Свирбели и Сент-Дьорди решават, че са идентифицирали дълго търсеният витамин С и сменят името от хексуронова на аскорбинова киселина в чест на противоскорбутните й свойства. През 1933 г. Сент-Дьорди се ориентира да търси допълнителни, естествени източници на аскорбинова киселина, които да му послужат за по-нататъшни изследвания.

>>> Комбинацията от витамин С и кверцетин е ефективна при пародонтит

Удостояване с Нобелова награда

На унгареца е известно, че портокаловият и лимоновият сок съдържат високи нива на витамин С, но те имат захари, което прави пречистването много трудно. Легендата разказва, че една вечер съпругата на учения му поднася чушки за вечеря. През главата му му минава мисълта, че това е единственият зеленчук, който не е изследвал, а през цялото време е бил пред погледа му - все пак Сегед има славата на столицата на червения пипер. В рамките на няколко седмици Сент-Дьорди успява да произведе 3 кг чиста кристална аскорбинова киселина. Така разполага с достатъчно количество, за да дава на морски свинчета и по този начин доказва, че киселината е еквивалентна на витамин С.

През 1937 г. Алберт Сент-Дьорди е удостоен с Нобелова награда за работата, която е свършил за откриването на аскорбиновата киселина. Преди това обсъжданията в комитета са много ожесточени, защото не всички са на мнение, че само той трябва получи наградата.

През 1947 г. емигрира в Съединените щати. Прави още открития като например идентифицира флавоноидите и свойството им да укрепват капилярните кръвоносни съдове, също така доказва, че аденозин трифосфат (АТФ) е прекият източник на енергия, нужна за съкращаването на мускулите. Умира през 1986 г. на 93-годишна възраст.

Статията е част от историята на:

• История на витамините