Синтезиране на витамин С през 1936 година

От 1936г.

През 1840 година лондонският медик Джордж Бъд, който бил заитересован да изследва какъв е съставът на нашата храна, е извършил важно за медицинската история откритие. Лекарят е подпомогнал създаването на концепцията за витамините.

Да започнем от начало. Доктор Бъд е наблюдавал че: "голям брой моряци, затворници и институционализирани душевноболни хора се придържат към определена хранителна диета, която била неразнообразна и недостатъчна, за да поддържа хората здрави срещу някои опасни заболявания, които често се срещат именно при тези групи". От гледна точка на съвременната медицина казаното от медика би могло да опише състояния, до които се достига при дефицит на определени витамини (това най-често са С, А и D).

През 1842 година д-р Бъд изказал предположението, че на човешкия организъм са нужни определени "спомагателни" фактори, които трябва да си набавяме с храната, а тяхното отсъствие би довело да появата на заболявания.

Впоследствие, съвременното изследване, довело до изолирането и синтезирането на витамин С през 1907 г. било проведено, когато норвежките изследователи Хойст и  Фролих предизвикали заболяването скорбут при опитни морски свинчета с помощта на следването на определена хранителна диета. Учените успели да докажат, че отстранявайки свежите зелени храни от "менюто" на морските свинчета, гризачите развивали фатална за тях болест, която е с идентични симптоми с тези на скорбута при хората.

Това бил и първият път, когато малките пухкави животинки били използвани в експериментални изследвания в услуга на науката. В доклада си Хойст и Фролих проследили своя 20 годишен опит, а впоследствие изолирали и охарактеризирали липсващата на свинчетата основна хранителна съставка.

И така, през 1912 г. медикът Б. Фънк изказал твърдението, че съществуват определени органични вещества, наречени "витамини". Било предложено превенцията на скорбута да се осъществява чрез специален "антискорбутен витамин". Впоследствие от думата vitaminе отпаднала  буквата "Е", а "антискорскорбутният витамин" на Фънк бил подложен на допълнителни тестове. Станало ясно, че той е "водоразтворим С" (Water soluble C), а този факт му дал и името – витамин С, тъй като по това време медикът  Маккълам вече е наименувал факторите на растежа с "А" и "В". Изследователят Друмонд  предложил „антискорбутният фактор” да бъде наречен витамин С.

За съжаление съществуват противоречия по отношение на това кой е "бащата" на витамин С като "антискорбутен фактор". По това време съществували две групи учени, изучаващи витамина - тази на д-р Глен Кинг и неговите сътрудници в Пенсилвания и групата на Албърт Сент-Георги в Унгария. Неоспорим е фактът, че и двете групи имат принос в това революционно за медицинската история откритие.

Между 1924 и 1929 година д-р Силва и неговите колеги са успели да получат в концентрирано състояние активната антискорбутна съставка, изолирана от лимони. През  1928 г. физиологът Албърт Сент-Георги изолирал вещество, което нарекъл хексуронова киселина от портокалов сок, от зелев сок, както и от надбъбречните жлези на вол. През 1932 година учените Вауг и Кинг изолирали "антискорбутното" вещество в кристална форма от лимони и демонстрирали, че то е в състояние да лекува скорбут. По-късно Албърт Сент-Георги изпробвал хексуроновата киселина и открил, че и тя може да лекува скорбут. Ученият заключил, че тя вероятно е идентична като действие с витамин С.

През 1933 г. Т. Райхщайн и неговите колеги синтезирали аскорбинова киселина, която била еднаква с естествения витамин С. Това била и първата стъпка, довела до промишленото производство на киселия витамин, появил се в синтетично състояние през 1936 г. В резултат на търговския "синтез", витамин С си извоювал имиджа на първия чист витамин, станал достъпен сред обществото. През 1937 г. Албърт Сент-Геори и Хауърд спечелили Нобелова награда за физиология и химия. През 1933 г. структурата на витамин С е изяснен от E. Хърст и Хауърт, които използвали материал, изолиран от Сент-Георги. Хауърд и Сент-Георги наименували веществото името "L-аскорбинова киселина", за да се отразят противоскорбутните свойства на витамин С.

Статията е част от историята на:

• История на витамините