Скорбутът - истинското проклятие на моряците и пиратите
От 1740г. до 1900г.
Скорбутът е погубил живота на повече от 2 млн. моряци в периода от експедициите на Колумб до появата на парните двигатели в средата на 19 в. Болестта, предизвикана от липсата на витамин С, е толкова често срещана, че собствениците на кораби и правителствата предварително отчитали 50% смъртност за своите моряци при всяко голямо пътуване. Според историка Стивън Боун скорбутът е главният виновник за повече смъртни случаи в морето, отколкото корабокрушенията, бурите, битките и всички останали болести, които мъчат моряците. Той е толкова унищожителен, че търсенето на решение как да бъде преборен се превръща в "жизненоважен фактор, определящ съдбата на нациите" по думите на Боун.
> Една от най-тежките медицински катастрофи в морето заради скорбута
> Опити за предотвратяване и лечение на болестта
> Връзката между скорбута и храната
Една от най-тежките медицински катастрофи в морето заради скорбута
Животът на моряците преди векове не бил никак лек, но скорбутът води до една от най-ужасяващите смърти, които те са виждали, а те са виждали страшни неща. Най-ранните симптоми са силна умора и летаргия, болки в ставите. След това ръцете и краката се подуват, кожата става свръхчувствителна и се натъртва и при най-лекото докосване. С прогресирането на болестта венците стават синкави и гъбести, зъбите започват да се клатят и дъхът да вони. Получават се вътрешни кръвоизливи, които образуват петна по кожата, стари рани се отварят, крайниците гангренясват, от носа, венците и раните тече черна кръв и гной. Хората не могат да се хранят и накрая умират в страшни мъки, покосени от внезапен кръвоизлив в мозъка или сърцето.
Скорбутът засяга много от морските изследователи - Вашко да Гама губи брат си, Магелан става свидетел на смъртта на много от хората си. Но най-известното бедствие, свързано със скорбута и надлежно документирано, е пътуването на капитан Джордж Ансън от 1740-1744 г. То е смятано от историците за една от най-тежките медицински катастрофи в морето.
В края на 1739 г. Испания и Англия влизат във война заради борбата си за осъществяване на контрол върху Карибите. На британския капитан Ансън е възложена задача с 6 кораба да отслаби испанците чрез нападения над крайбрежни техни градове и да пленява или унищожава всеки техен кораб, който открие. Другата му цел е да проследи и плени един от испанските галеони, пълни със съкровища. Стремежът на всеки пират, а и на редови капитан е да залови подобно плавателно средство, смятано за "наградата на всички океани".
В онези години Кралският флот набира за военна служба всички здрави мъже, които може да намери. За да си набави бройките, често прибягва до улични банди, които отвличат мъжете от улицата. Затова пред Ансън се появява проблем - неговата мисия не е приоритетна за флота и поради тази причина той трябва да събере отнякъде 2000 души. От Кралския флот му предоставят инвалидизирани и стари ветерани, които вече са негодни за военна служба. Останалите, които не му достигат, за да допълни бройката, идват под формата на 210 млади морски пехотинци, толкова неопитни и млади, че дори не им е позволено да използват оръжията си.
Още докато трае 6-месечната подготовка за отплаването, екипажът може да разчита само на корабни дажби, които не включват много плодове и зеленчуци. Освен това голяма част от него вече е амортизиран от възрастта, военни рани и други болести и затова опасността за него е още по-голяма. След като са известни тези факти, флотът предоставя на Ансън най-популярните по това време лекарства - оцет, еликсир от витриол (смесени алкохол и сярна киселина) и още един патентован медикамент, наречен Ward's Drop and Pill, известен със слабителното си действие. Но нито едно от тях не може да противодейства срещу скорбута.
След 7 март 1741 г. настават черни дни за Ансън и неговите моряци. В продължение на 3 месеца те търпят разрушителни бури, които нанасят непоправими щети върху корабите и екипажите. Два от плавателните съдове се отказват и решават да се върнат, а останалите са разделени, без да имат вест един за друг. Повечето от ветераните и младите пехотинци са мъртви. Но тепърва предстои за останалите живи най-страшното - скорбутът. В края на април същата година само няколко души не проявяват признаците на болестта, капеланът Ричард Уолтър, който надлежно описва перипетиите на експедицията, отбелязва, че поне 43-ма умират на борда на основния кораб "Центурион". През май броят им се удвоява, на палубата остават все по-малко моряци, а в трюмовете картината представлява болни мъже с отворени и гниещи рани, натъпкани кой където може, сред пълзящи плъхове.
В края на юни Ансън успява да достигне до остров Хуан Фернандес, пиратско убежище, намиращо се на запад от чилийския град Сантяго. По-късно към него се присъединяват два от останалите кораби. Равносметката дотук след бурите и бушуващата болест е налице 3 кораба и оцелели 335 души. Трябва да изминат още 20 дни, докато намалее драстично смъртността сред моряците. Уолтър пише, че "през първите десет или дванадесет дни погребвахме рядко по-малко от шест всеки ден и много от тези, които оцеляха се възстановиха много бавно и незабележимо".
Островът предоставя на изтормозените екипажи овесени ядки, ряпа, детелина, репички, киселец, много риба и кресон, което им помага да оздравеят. След като отново са способни, те тръгват на път, плавайки покрай южноамериканското крайбрежие с две цели - да атакуват испански градове и кораби и да имат по-близък досег със сушата, за да се снабдяват с прясна храна, за която са се убедили, че ги пази от скорбута.
През лятото на 1742 г. обаче болестта се завръща по време на пресичането им на Тихия океан, убивайки до петима моряци на ден. В средата на следващия месец са принудени да изоставят единия кораб, защото няма достатъчно хора.
Останал с 227 души екипаж, Ансън се добира до Кантон, Китай, и там попада на испански галеон. Решава да го нападне, въпреки че разполага с малко хора. Късметът му се усмихва и на 20 юни 1743 г. се увенчава с победа, губейки само трима в битката, което показва иронията на живота.
Ансън и останалите живи моряци се връщат в Англия и въпреки понесените загуби, британският флот смята мисията за успешна. От 2000 моряци, с които тръгва, британският капитан се прибира със 100-200 души, оцелели от скорбута и другите премеждия.
Опити за предотвратяване и лечение на болестта
През 18 в. преобладаващата теория за всички болести, включително и за скорбута, е древната теория за четирите хумора. Другите популярни хипотези за възникването на болестта варират от депресия и носталгия до влажния въздух, плъхове, наследственост, горещ въздух, осоленото месо, лош морал и мръсотия.
Днес неизменно свързваме витамин С с цитрусовите плодове. Това е заслуга на британския флот, който от началото на 19 в. предоставя на своите моряци плода лайм. Избира него вместо лимони, защото империята контролира колонии, в които се отглежда малкото зелено лимонче. Именно оттам произлиза и прозвището на британските моряци - "лайми" (limey).
В онази епоха никой не притежава химическите познания и аналитичните инструменти, с които да разбере, че скорбутът се дължи на витаминен дефицит, който с подходящата храна се отстранява. И все пак един човек достига до откритието, но дори не разбира неговата същност. Шотландският лекар Джеймс Линд има най-голямата заслуга за установяването на факта, че цитрусовите плодове лекуват скорбут, но пренебрегва откритието си.
Линд служи като военноморски хирург на британския кораб "Салисбъри" през 1747 г. Той организира един от първите експерименти, като подлага 12 моряци на контролирано проучване. Разделя ги на шест двойки и им раздава една и съща храна, настанени в едни и същи условия на кораба. Разликата е в лекарствата, които им предоставя, и количеството дневни дози. Всяка една от двойките болни моряци получава по една от тези терапии: литър сайдер, 25 капки витриол, 2 с.л. оцет, половин халба морска вода, два портокала и лимон и "електуари" (смес от чесън, синапено семе, балсам от Перу, изсушен корен от репички и смирна). Лекарят провежда лечението в продължение на 14 дни, макар че цитрусовите плодове свършват за по-малко от седмица. Резултатът показва, че двойката, приемала портокалите и лимона, се възстановява по-бързо в сравнение с другите. Въпреки че отчита по-скоростното оздравяване на мъжете, яли плодовете, Линд всъщност не осъзнава, че отговорът е пред него и не потвърждава категорично резултата от експеримента си. Неговото колебание може би се дължи на факта, че приемалите сайдер също имат подобрение (напитката също съдържа малко от вит. С). И така, вместо да се спре на цитрусите, лекарят обяснява скорбута като вследствие от хуморите - храносмилателна болест, причинена от запушени потни жлези. Всички свои наблюдения описва в книгата си "Трактат за скорбута: съдържащ изследване на природата, причините и лечението на тази болест, заедно с критичен и хронологичен изглед на публикуваното по темата", издадена през 1748 г.
В крайна сметка Джеймс Линд е на мнение, че лимоновият сок може да бъде ефективен срещу заболяването, но не е единственото лекарство. "Тази болест, подобно на много други, може да бъде излекувана от лекарства с много различни и противоположни качества едно на друго, както и на това на лимоните", заключава той.
Пиратите и скорбутът
Корсарите, плаващи под знамето с череп и кости, са не просто дребни нарушители на закона. Мнозина са бегълци, осъдени на смъртна присъда, други при залавяне ги чака затвор. Затова пиратите не акостират в пристанища, където има органи на реда или военен гарнизон. Много малко градове биха позволили на кораб, развяващ черен флаг, да пусне котва до бреговете им. Това означава, че снабдяването с прясна храна ежеседмично, или дори ежемесечно, е невъзможно за последователите на Черната брада. Моряците, които са извън закона, трябва да се запасяват с дълготрайна храна за месеци напред, преди да потеглят от приютилия ги пристан. И тъй като консервите не били изобретени, менюто на плаващите извън закона се състои основно от мляна пшеница, която те примесвали с вода и печели на слънце, и бисквити, направени от брашно, сол и вода. При отплаване се зареждат и със сушено месо и риба, но влагата в трюма, както и лошите методи на съхранение развалят животинските храни само за няколко седмици.
В строгия режим на хранене, който пиратите са принудени да спазват, не присъстват много от нужните витамини и минерали. Но липсата на витамин С, който подсилва имунната система, се усеща най-много. Мръсотията, която била навсякъде из плавателните им съдове, е чудесен инкубатор за вируси и бактерии. В резултат на това корсарите често боледуват, а това изчерпва бързо запасите им от витамин С. Само след няколко месеца проклятието на моряка без господар взима надмощие над организма на пирата. Първите симптоми на скорбут са обща физическа умора и чувство на задух. След няколко месеца се проявяват и външните телесни промени - кожата загрубява, раните зарастват трудно, а мускулите на болния започват да се тресат в спазми. Най-плашещият симптом, който в очите на суеверните разбойници изглежда като истинска прокоба, е непрестанното кървене на венците. Съпроводено с окапване на зъбите и чести кръвоизливи от носа, това проявление на скорбута карало много от пиратите да се предадат на местните власти и да търсят изкупление за греховете си.
Макар днес да знаем, че това заболяване е предизвикано от недостиг на един от най-важните за тялото ни витамини, тогавашните хора го отдавали на грешния живот на морските разбойници. Много от пиратите се опитвали да се излекуват от скорбут с вечерни молитви към Господ или чрез разкаяние за греховете си. Естествено, това не водело до изцеряване, което било явен знак за свещениците и суеверните жители на пристанищните градове, че плаващите под флага с череп и кости са прокълнати, че са поклонници на Дявола или останали без души изчадия, за които портите на Рая са здраво залостени.
Връзката между скорбута и храната
Въпреки объркването какво предизвиква скорбута и какво го лекува, започва да се наблюдава някакъв напредък. Нарастването на размера на световните флоти превръща болестта в още по-голям проблем. А тази нация, която успее да го разреши, ще получи значително военно предимство.
През 1795 г. лекарят Гилбърт Блейн убеждава ръководството на британския флот да предоставя на моряците лимонов сок. Неговата препоръка може и да е изиграла огромна роля в историята, защото Великобритания отблъсква инвазията на Наполеон, блокирайки Ламанша. Блокадата, по време на която голям брой кораби стоят с месеци във водата, без да акостират в пристанище, продължава 20 години - постижение, което скорбутът никога не би позволил.
>>> Естествени средства за лечение и превенция на недостиг на витамин С и скорбут
Независимо колко пъти хората забелязват връзката между заболяването и храната, те постоянно я пренебрегват и отново я преоткриват. Болестта напада участниците в проучванията на Арктика в годините след 1820 г., както и търсачите по време на Американската златна треска между 1848 и 1850 г. Също така войниците през Кримската война (1853-1856 г.) страдат и загиват от скорбут. Тогава Флорънс Найтингейл съобщава за цели кораби изхвърлено зеле, което е изпратено специално срещу скорбут на биещите се мъже, но заради бюрократични неразбории никой не разпоредил то да им бъде разпределено като дажби. Заболяването поразява децата на богати и образовани европейци и американци в края на 19 и началото на 20 в. заради пастьоризираното краве мляко, както и бежански лагери, затвори и военнопленнически лагери през миналия век.
>>> САЩ отчитат сериозен ръст на случаите на деца със скорбут
Ще измине почти столетие преди някой окончателно да разбере, че пресните плодове и зелето например предотвратяват скорбут. Дори и в наши дни заболяването отново има прояви, което потвърждава факта, че правилното хранене е единствената му превенция и лечение.
Коментари към Скорбутът - истинското проклятие на моряците и пиратите