Начало История на медицината Скорбутът - истинското проклятие на пиратите

Скорбутът - истинското проклятие на пиратите

От 1501г. до 1670г.

Скорбутът - истинското проклятие на пиратите - изображение

Пиратите от XVI и XVII век са увековечени в множество литературни творби, пиеси, песни и филми. Техният живот бил изпълнен с вълнуващи битки и дълги плавания из безбрежните тропически морета. Все пак не трябва да забравяме, че да си пират не е професия, а термин, с който властите наричат и до днес онези моряци, които са нарушили закона и отхвърлили властта на държавните институции. Всъщност животът на морските разбойници бил доста тежък. Хигиената на корабите на практика отсъствала, акостирането в пристанище се случвало рядко, а храната се състояла от няколко дълготрайни продукта с отвратителен вкус. Но най-голямото „проклятие“, което тегнело над пиратите, била липсата на витамин C - скорбутът.
В днешно време почти никой не страда от скорбут. Продуктите, които ние ядем, са разнообразни и в изобилие. За тези, които не успяват да се хранят здравословно, лекарите предписват таблетки и хранителни добавки, които осигуряват необходимите им вещества, които не се набавят чрез диетата. През 16-ти век обаче 100% от необходимите за живот витамини и минерали са се усвоявали от организма само по естествен път - чрез храненето. За съжаление (или може би за щастие), пиратите нямали ежедневен достъп до пресни и разнообразни продукти.
За да разберем защо скорбутът бил проблем за почти всеки пират, трябва да разгледаме по-обстойно тяхното битие. Нека се принесем няколко века назад и видим какъв е бил животът на морските разбойници, както и какво е било отношението на властите и обикновените хора към тях.
Корсарите, плаващи под знамето с череп и кости, са не просто дребни нарушители на закона. Мнозина са бегълци, осъдени на смъртна присъда, други при залавяне ги чака затвор. Затова пиратите не акостират в пристанища, където има органи на реда или военен гарнизон. Много малко градове биха позволили на кораб, развяващ черен флаг, да пусне котва до бреговете им. Това означава, че снабдяването с прясна храна ежеседмично, или дори ежемесечно, е невъзможно за последователите на Черната брада. Моряците, които са извън закона, трябва да се запасяват с дълготрайна храна за месеци напред, преди да потеглят от приютилия ги пристан. И тъй като консервите не били изобретени, менюто на плаващите извън закона се състои основно от мляна пшеница, която те примесвали с вода и печели на слънце, и бисквити, направени от брашно, сол и вода. При отплаване се зареждат и със сушено месо и риба, но влагата в трюма, както и лошите методи на съхранение развалят животинските храни само за няколко седмици.
В строгия режим на хранене, който пиратите са принудени спазват, не присъстват много от нужните витамини и минерали. Но липсата на витамин С, който подсилва имунната система, се усеща най-много. Мръсотията, която била навсякъде из плавателните им съдове, е чудесен инкубатор за вируси и бактерии. В резултат на това корсарите често боледуват, а това изчерпва бързо запасите им от витамин С. Само след няколко месеца „проклятието“ на моряка без господар взима надмощие над организма на пирата. Първите симптоми на скорбут са обща физическа умора и чувство на задух. След няколко месеца се проявяват и външните телесни промени - кожата загрубява, раните зарастват трудно, а мускулите на болния започват да се тресат в спазми. Най-плашещият симптом, който в очите на суеверните разбойници изглежда като истинска прокоба, е непрестанното кървене на венците. Съпроводено с окапване на зъбите и чести кръвоизливи от носа, това проявление на скорбута карало много от пиратите да се предадат на местните власти и да търсят изкупление за греховете си.
Макар днес да знаем, че това заболяване е предизвикано от недостиг на един от най-важните за тялото ни витамини, тогавашните хора го отдавали на грешния живот на морските разбойници. Много от пиратите се опитвали да се излекуват от скорбут с вечерни молитви към Господ или чрез разкаяние за греховете си. Естествено, това не водело до изцеряване, което било явен знак за свещениците и суеверните жители на пристанищните градове, че плаващите под флага с череп и кости са прокълнати, че са поклонници на Дявола или останали без души изчадия, за които портите на Рая са здраво залостени.
Интересно е отношението към редовните моряци, които понякога също страдат от скорбут. За тях се считало, че са се отклонили от Верния път на Библията и били наказвани за болестта си под претекст, че са грешници, поддали се на изкушенията на Сатаната. В други случаи, по-разумните капитани на кралски кораби настаняват болния в трюма и го освобождават от ежедневните му задължения. След края на курса страдащият от недостиг на витамин С моряк бива настаняван в лазарет или друго лечебно заведение.
Пиратският живот бил тежък и не така вълнуващ, както е описан в приключенските романи. Освен постоянната заплаха от контузия, раняване в битка, глад и множеството болести, върлуващи из трюмовете на корабите, непрестанен спътник на морските разбойници бил и скорбутът - проклятието на екипажа без капитан, за което дори молитвите към Бога не помагали.

По статията работи: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: http://houston.culturemap.com/news/city-life/01-10-11-ship-rats-scurvy-and-amputations-by-saw-the-darks-side-of-a-real-pirate-ship/#slide=0
снимка: http://black-sails.wikia.com/wiki/File:Low.jpg

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиХранене при...ИсторияАлт. медицинаЛюбопитноБотаникаЛеченияЛайфстайлЗдравни съветиДиетиНовиниСпортСоциални грижи