Употреба на лавандулата в медицината през Средновековието

Периодът от седми до десети век от Средновековието е известен като Тъмните векове. Той започва от около 80 година. За тази историческа епоха са съхранени малко източници, което затруднява провеждането на проучвания. Подобни са обстоятелствата и изследователите на медицинската история.

 

В средновековна Европа жените използвали лавандулата за ароматизирането на изпрани дрехи. Лилавото ароматно цвете се ползвало най-вече от монасите и монахините за приготвяне на билкови мехлеми и лекарства. Лавандулата се засаждала в специални градинки, предназначени за отглеждането на множество полезни билки. Те били известни като "болнични градини".

 

В манастирите се преписвали древни медицински ръкописи, даващи информация как да се използва лавандулата. Тези ръкописи съдържали най-вече лекарствените ефекти на различните растения и тяхното приложение. Лилавото цвете е една от билките, която се отглеждала най-вече в английското абатство Мертон, което по-късно се превръща в основен английски център  за производството и преработка на лавандула.