Хирургия в Древен Египет

От 27.3.-1600г.

Нуждите от намесата на хора с познания, свързани с хирургията в Древен Египет са често срещано явление. Поради тази причина египетските медици са добре специализирани в извършването на доста сложни за времето си хирургически интервенции.

Широката употреба на операциите се обосновава доста често с религиозните вярвания и практики, свързани с мумифицирането, което до голяма част включва аутопсия на починалия. Древните лекари имат огромни познания за морфологията на човешкото тялото и доста задълбочени разбирания за функционирането на органите.

Функцията на големите органи са разбрани правилно от египтяните. Те са се ориентирали правилно, че чрез движението си в тялото и органите, кръвта е "пренасяла живота" в хората.

В Саккара е съхранена в добро състояние гробницата на Анкх-Махор, известна като "Гробницата на лекаря". Нейните стенописи показват как двама пациенти получават грижи, които мога да бъдат възприети като масаж, педикюр или операция. В придружаващия текст към изображенията пациент умолява своя лекар: "Нека да не бъде болезнено". Ироничният отговор на Анкх-Махор е: "Правя го така, че да ти се иска да ме наричаш, о Царю!"

Във всеки случай, голяма част древните египтяни преживявали хирургичните интервенции. Тела на хора, живели по времето на Старото и Средното царство с ампутирани крайници, с признаци, показващи заздравяване, са били откривани в немалко случаи. Протези, които са доста износени също са били откривани нееднократно.

Причините за тези ампутации не са известни и не фигурират в никой от известните ни до момента египетски медицински текстове, но се предполага, че са се предприемали като терапевтично лечение.

Обрязването в Древен Египет

Стенописът, който е единствен по рода си, илюстрира ритуал на обрязване сред подрастващите младежи. На стената са изрисувани йероглифи, твърдящи, че се е използвал мехлем, който се нанасял, за да направи процедурата поносима. Вероятно той е представлявал вид местна упойка. Трудно е да се прецени колко широко е била разпространена практиката на обрязване. Останките от мумиите не са надеждно доказателство за този вид хирургична намеса.

По време на Новото царство Мернептах и Рамзес III са кастрирали и колекционирали гениталиите на убитите им врагове. Липсата на обрязване сред либийците и техните съюзници е многократно споменавано сред египтяните: " ... убитите либийци, чиито необрязани фалоси били взимани".
Фактът, че египтяните събирали необрязани гениталии като трофеи може да се тълкува като необичайна практика за третиране на египетските врагове.

Младежите, които били решени да се посветят на свещеничеството също били обрязани като част от ритуал на пречистване, включващ и бръснене на цялото тяло. Практиката на обрязването става по-универсална през късния период.

Древните предпочитали каменните скалпели

 В древноегипетската хирургична практика се използвали ножове с каменни остриета. Тези, които са изработвани от флинт (утаечен кварц) или обсидиан (естествено вулканично стъкло) често били по-остри и от съвременната хирургическа стомана. За древните египтяни остротата им се равнявала на малко чудо.

Древните лекарите доста биха се поколебали да заменят каменните остриета със сравнително бързо изтъпяващите се метални, изработвани първоначално от бронз, а по-късно на желязо.

Когато се налагала специфична процедура, употребата на металните остриета често била съпроводена с каутиризация (обгаряне на тъканите). Металът се нагрявал до червено, за да може веднага след като се направи разрез, околните тъкани, капилярите и по-големите кръвоносни съдове да бъдат „запечатани“ и да се избегне обилното кървене.

Лечителите в Древен Египет често извършвали операции и лекували рани. Папирусът на Едуин Смит, датиран около 1600 г. пр. Хр. съхранява съвети за зашиване на рани с игла и конец. В първите дни мястото се налагало със сурово месо, защото се вярвало, че има кръвоспиращ ефект, а след това се прилагали растителни марли, попиващи отделяните секрети.

Вместо бинт се използвали чисти ленени превръзки. Ако хирургичната рана не заздравявала добре като лекарство се прилагал пчелен мед, смесен с билки. Това средство има абсорбиращи, бактерицидни и подсушаващи раната свойства.

Друг вид медикамент срещу големи изгаряния се правил от кърма, клей от акация и овча козина. Антибиотиците не били познати на египетските лекари, но прилагали каша от плесенясал хляб, а като антисептици прилагали смеси от тамян, вино от фурми, терпентин и клей от акация.

Анестезията за хирургичните процедури се правила от опиум и билката, наречена черен блян. Местна упойка се приготвяла от вода и винен оцет. Смесвали се върху мемфисов камък (мрамор). Инициирала се химична реакция, при която се отделял въглероден диоксид, имащ изстудяващи свойства.

Древните хирурзи от Египет ползвали заострени или обли скалпели, ножици, медни игли, форцепси, лъжици, куки, сонди и щипци. С тръстикови стебла се премахвали сраствания, абсцеси и кисти на пикочния канал. Били наясно, че кистите следва да бъдат отстранени, за да не се появят отново.

Трепанациите се практикували в немалко ранни култури, сред които и египетската, но за съжаление не са открити медицински папируси, описващи процедурата. Извършвали са се с чук и длето. Открити са само 14 черепа, свидетелстващи за инвазивната хирургическа интервенция. Някои от тях били изцяло или частично заздравели, което показва сравнително високия процент преживяемост.