От кога датира първият случай на рак в историята и какво знаем за него

От -3000г.

Според историческите сведения първият случай на рак при човек е открит в пръст на крака на възрастен индивид, живял преди 1,7 милиона години.

Въпреки че повечето хора вероятно смятат, че ракът се е появил по-скоро, той всъщност съществува от хилядолетия. Учените се натъкват на множество доказателства, че праисторическите хора също са страдали от тежкото заболяване.

Рак на костите

Смята се, че първият човек, разболял се от рак, принадлежи към рода Paranthropus robustus или Homo ergaster. Данните сочат, че той има злокачествен тумор в пръста на левия крак. Археолозите откриват останки от скелета му в пещерата Суорткранс в Южна Африка, която често е наричана Люлката на човешкия род, тъй като там са намерени най-много останки от скелети на наши предшественици.

Когато учените сравняват компютърната томография на костта от пръста с днешни снимки на пациенти с остеосарком, вид агресивен рак на костите, те забелязват визуална прилика между двата, а именно характерната твърда подутина с неправилна форма. Резултатите от проучването са публикувани в списание South African Journal of Science.

Защо учените откриват единствено тумори в костите

Още по-рано, преди 1,9 милиона години, в Южна Африка е открит скелет на праисторически човек от рода Australopithecus sediba, по който има следи от доброкачествено туморно образувание. Не е случайно, че изследователите се натъкват на тумори в костите, тъй като те се запазват много по-дълго във времето, отколкото меките тъкани, кожата и органите.

Разбира се, дори да има тумор във вкаменелостта, това съвсем не означава, че той може да бъде открит с просто око. Необходими са допълнителни и много задълбочени изследвания. Палеонтологът Брус Ротсчайлд пояснява: „Близо 1/3 от туморите се виждат. За да разберем обаче какво има в самата кост, е нужно да направим рентгенови снимки. Без тях нито един колега не би поставил диагноза.“

Първи писмени свидетелства за човек с рак

Макар според учените първият случай на рак да датира отпреди 1,7 милиона години, първите писмени свидетелства се появяват много по-късно.

Папирусът на Едуин Смит – първият медицински текст за хирургията и травмите при човека

През 3000 г пр.Хр. древноегипетският математик, физик и архитект Имхотеп написва папируса Edwin Smith Papyrus, в който събира информация за телесни травми и хирургични процедури. Там на опростен език, произлязъл от йероглифите, се описват 48 медицински случая, някои от които свързани с рака на гърдата. По-късно документът е преведен на английски от американския археолог Джеймс Хенри Брестед.

Имхотеп разглежда различни видове тумори, като ги нарича „мазни“ („течни“) и „солидни“. Той обръща внимание и на рака на гърдата, като го определя като твърда, студена и плътна „подутина в гърдата“, която се разпространява под кожата. За някои от болестите, споменати в папируса, математикът предлага лечение, но под текста, свързан с рака на гърдата, той пише „Няма лечение“.

The Cancer Letter публикува част от историческия текст, в която Имхотеп споделя част от най-добрите практики за лечение на други видове рак, като например приготвяне на мехлем от мас и мед.

Книгата не само дава представа за хирургическите интервенции, извършвани преди хилядолетия от древните египтяни, но и разказва за първите документирани случаи на раково болни хора, се посочва в проучване от 2016 г., публикувано в списание Cancer.
Няма данни за това какво се е случило с пациентите.

От документа става ясно едно – както нашите предци, така и ние продължаваме да търсим причините за много от видовете рак и най-ефективните начини за тяхното лечение.

Хипократ и онкологичните заболявания

Предполага се, че медицинският термин, назоваващ го, се появил чак около четвърти век преди Христа и, че вероятно бил въведен от древногръцкия лекар Хипократ. Изглежда, че той е имал възможността да наблюдава в практиката си немалко проявления на коварната болест. Според една от теориите, Хипократ употребил определението "рак", имайки предвид, че щипките на безгръбначното животно ефективно биха могли да "капсулират" и да спрат разпространението на болестта. Няколко века по-късно Гален също си послужил с въпросната дефиниция.

Хипократ и неговите последователи вярвали, че ракът е резултат от излишък на един от основните четири елементи или хумори при хората и преди всичко – от повишеното количество на т. нар. черна жлъчка. Независимо от факта, че тази теория се основавала най-вече на предположения, тя се оформила като една водещите за времето си по отношение произхода на рака. А поради сложността на заболяването и заради слабото ниво на развитие на медицината, дори в периода на Средновековието, тя била единствената, която се смятала за валидна.

Приемано като нарушение в хуморите, заболяването било третирано с подходяща диета и в най-разпространения случай - чрез кръвопускане, които методи обикновено завършвали с неуспех.

Статията е част от историята на:

• История на заболяването рак