Алтернативната медицина на Мирзакарим Норбеков, който вярва в лечебната сила на човешката мисъл

От 1957г.

Мирзакарим Санкулович Норбеков е узбекски писател и привърженик на алтернативната медицина. Популярността му в Русия и света, включително и в България, е изключително голяма, тъй като той е създател на новаторска система за лечение, основана на философията, езотериката, суфизма, парапсихологията и алтернативната медицина. Основното, което прокламира в книгите си е, че всяка човешка болест може да бъде излекувана само със силата на мисълта, но не каква да е мисъл, а положителната мисъл. Много лекари и учени отхвърлят методиката му и дори го наричат шарлатанин, но той самият твърди, че е помогнал на хиляди хора по света, като продължава да го прави и до днес.

Биографични данни

Норбеков е роден на 17 ноември 1957 г. в планински аул (лагер) близо до руския град Самарканд. В гимназията изучава художествена стенопис и на 16 години започва да работи като художник стенописец.

Животът му се преобръща по време на изпълняването на задължителната военна служба в руските строителни войски, която не завършва поради получаването на тежки наранявани при неоторизирани действия извън устава. Следва престой в болница, 4 месеца е прикован към леглото и лекарите му описват едно немислимо бъдеще с осакатено и недъгаво тяло. Норбеков преминава през изключително тежки години – налягат го безнадеждност, отчаяние, дори мисли за самоубийство. Той се скита от страна на страна, търсейки помощ. Тогава животът среща Мирзакарим с бъдещия му ментор – един стогодишен мъдрец постига онова, което съвременната медицина с всичките си достижения не успява. Името му е Сеид Мохамед Хасан, узбекистанец, който прекарва 47 години в храмовете на Непал и Индия, високо в планините. Той често казва за повечето хора "Колко лъскава е подвързията на този мъж. Жалко, че вътре няма нищо, освен дебелото му черво."

Възрастният човек започва да го обучава. В началото Мирзакарим усеща в себе си съпротива и съмнения, които довеждат до няколко провала. Но силното му желание да се излекува и непоклатимата му воля, съчетани с мъдростта и търпението на неговия учител, започват да преборват заболяването. Четири години по-късно той е напълно здрав, като учението на възрастния му ментор успява да преодолее дори импотентността му, благодарение на което Норбеков се жени и има деца.

След това Норбеков продължава ежедневно да работи върху самоусъвършенстването си, тренира и овладява древните практики на учителите на Пътя. Той изучава скритите сили на човека, вървейки по пътя на самооткриването си и повежда след себе си първите си ученици.

След като е напълно излекуван, Мирзакарим започва да помага и на другите да открият своето здраве, предоставяйки им знанията, които е наследил от своите учители. Като истински учен и изследовател, той съчетава хилядолетната традиция на ориенталската медицина и най-доброто от съвременната наука. В продължение на повече от 30 години системата му се развива и подобрява в много градове в Узбекистан и Русия.

Днес Мирзакарим Санкулович Норбеков е признат доктор по физиология, доктор по педагогика, доктор по философска медицина, както професор и член кореспондент на няколко руски и чуждестранни академии. Той също така е автор на много патентовани изобретения и научни открития, притежава черен колан (трети дан) по карате. Зад себе си има няколко книги –като "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата", "Енергийна клизма, или триумфът на леля Нюра от Долно Нанагорнище" и "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения" – които са се превърнали в световни бестселъри.

През 1998 г. в руската столица Москва Норбеков основава Института за самовъзстановяване на човека. Той предлага тренировъчни курсове по методиката на Мирзакарим. Според официалната информация обучение са преминали около 2 500 000 човека (!), а самият институт има представители в 28 страни в Европа, Северна Америка и Израел.

Тук е мястото да споменем, че около биографията му има известни мъглявини и противоречия. Бившата му съпруга твърди, че докторските му дипломи не са защитени, а закупени и въпреки че днес той държи да го наричат "академик", името му не присъства в списъците с членовете на нито една академия. Това поражда и съмненията на привържениците на ортодоксалната медицина, които се съмняват в способностите и достиженията му и дори го определят като шарлатанин. Александър Дворкин твърди, че създаденият от Норбеков институт представлява „еклектична секта, организирана на принципа на мрежовите тренингови компании и съчетава елементите на психокулт, псевдонаука, окултна алтернативна медицина и псевдосуфизъм“.

Системата на Норбеков, както самият той я определя

В древните времена на Изток е създадена последователна и съгласувана система от знания за човешкия живот. Тази система е основана на естествената способност на всеки един от нас да контролира тялото си и да активира вътрешните си резерви. Мъдреците и лечителите се отнасяли към пациента като към цяла система, а към тялото му – като към дома на душата му. ето защо на Изток първото, което се прави, е да се премахне причината за заболяването, да се излекува измъчената душа, да се възстанови хармонията с природата и всичко това да се осъществи с помощта на самия човек. Това древно знание е крайъгълният камък, около който Мирзакарим Норбеков изгражда своята Възстановителна система.   

Норбеков е създател на метода за помощ на хората да осъзнаят своя потенциал и специална техника за обучение как да променят своето психо-физиологично състояние.

Целта на оздравителния курс на узбекския лечител е да изгради и развие способността на ученика да променя и контролира емоционалното си състояние. Хората, които са готови да променят себе си и които усвоят до съвършенство тези техники (като техниката за ръчно създаване на максимално позитивно настроение) могат да се научат да използват тези умения, за да възстановят тялото си, да подобрят начина си на живот физически и психологически, да станат по-социални и да постигнат успехи на професионалната сцена.

Норбеков твърди, че оздравителният му курс, наречен "Как да се отървем от очилата, белезите, хроничните заболявания?" повлиява мотивацията (посоката на човек), ерудираността му (знание, умения, навици) индивидуални характеристики (памет, емоции, чувства, мислене и др.). Той стимулира желанието на ученика за самоусъвършенстване, като извършва тази последователна промяна съзнателно и контролирано. По този начин се придобива способността за контролирано изпадане в позитивно емоционално състояние и се постига въображаемия образ на "младостта, красотата, здравето и успеха" заедно с възможността той да бъде утвърден.

Страничен поглед върху системата на Норбеков

Както вече споменахме, в основата на оздравителната система на Норбеков стои философското суфистко учение, че всяка наша мисъл се превръща в реалност. Т.е., ако искаме да излекуваме тялото си, първо трябва да променим мисленето си, да повярваме, че ще се излекуваме и да започнем ежедневно да отправяме положителни мисли към болния орган. В книгата си "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата", Норбеков пише, че цялостното преобразяване започва с две лесни (сравнително) упражнения – усмивка от ухо до ухо и изправена стойка (т. нар. мускулен корсет). Той обяснява, че коренът на повечето заболявания, обикновено се крие в гръбначния стълб, включително и на късогледството. Затова той съветва като първа крачка към изцелението да си лепнете една широка макар и глупашка усмивка и да изпънете гръб като струна!

Като доказателство за силата на човешката мисъл Норбеков разказва една любопитна история за способностите на детското въображение и разликата между детския ум и този на един възрастен човек. Децата си обясняват всичко винаги много простичко. В един руски град имало три детски санаториума, но само децата от единия оздравявали, без видима причина защо – получавали едни и същи лекарства, една и съща храна, едни и същи грижи. След като разпитал децата от трита санаториума, Норбеков открил, че в единия медицинските служители им казвали, че докато не оздравеят, мама и татко няма да се върнат да ги вземат. И те оздравявали, ей така, бързо и от нищото.

Другият пример от санаториума е още по-интересен и показателен. В него лекували малки дечица от диабет. Те оздравявали, защото детското разбиране за болестта е много простичко – в кръвта им има много бучки захар, което ги разболява. Затова те всеки ден се къпели в коритца, пълни с морска вода. Не се ли сещате защо? Ами, елементарно, Уотсън. Захарта се разтваря във водата! Поради тази причина, те никога не се къпели в едно и също корито два пъти. И състоянието им наистина се подобрявало.

Това са само два онагледяващи примера, които следва да покажат на хората, че подходът им към заболяванията е прекалено сложен. Ако възрастните не усложняваха всичко и разсъждаваха простичко като деца, всичко щеше да е много по-лесно, просто и приятно. Най-важното, което човек трябва да вземе от децата, е тяхната воля за живот и намирането на прости решения на привидно сложни проблеми. Благодарение на своите игри и въображение, те успяват да се излекуват, без видима и стандартна медицинска причина.

Мирзакарим Норбеков без съмнение е странно явление дори за областта на алтернативната медицина. чрез своята методология и нестандартен подход той твърди, че лекува нелечими и хронични заболявания като рак. Щом той наистина помага на хората, кои сме ние, че да съдим методите и учението му?

Ако философията на Мирзакарим Норбеков е привлякла вниманието ви, можете да прочетете още една негова история, претворена в притча: Притча за монасите, които (не)лекуваха

автор: Величка Мартинова