Основаване, история и развитие на киматиката

От 1680г.

Свойствата на звуковата вибрация са обект на интерес на хората от най-дълбока древност. Доказателство за това е появата на първите музикални инструменти, които с много малки изключения са или ударни, или духови. Също така много от старинните храмове резонират в определена честота, която се смята за свещена.

Първи стъпки в дисциплината

В съвременната история първите изследвания на интелектуалци относно звуковите вибрации и техния ефект върху човешкото тяло, са английския изобретател Робърт Кук и немския музикант Ернст Хладни. Кук за пръв път наблюдава шарките, които вибрациите от лък на цигулка оставят върху метална повърхност и подлага видяното на научен анализ. За целта той разпръсква брашно върху бронзов чинел.

Ернст Хладни е известен физик и музикант, който разучава физичните проявления на акустиката. Той се вдъхновява от опитите на Кук и създава цял каталог с шарки, създадени чрез звуков резонанс. Живелият през 18-ти век учен смята, че по подобен начин музиката може да преструктурира части от човешкото тяло.

Идеята на Хладни остава низвергната от науката в продължение на близо две столетия. През 60-те години на 20-ти век швейцарският физик Ханс Джени решава да търси взаимовръзка между звуковата вибрация и човешкото здраве. Той е вдъхновен както от множеството исторически данни за лечебната функция на някои мелодии, така и от някои езотерични учения, популярни в Европа в началото на 20-ти век.

Принос на Ханс Джени

След дългогодишни проучвания Ханс Джени издава своята книга „Киматика - изучаване на феномена звук“ през 1967-ма г. Четивото се счита за доста авангардно, тъй като съчетава научни термини с понятия от езотериката и доводи, които не се уповават на Западната медицина.

Чрез своя научен труд Джени не само става основоположник на киматиката, но и е първият човек, който използва съвременна техника, за да покаже шарките на звуковите вълни. Чрез изобретението тоноскоп той успява да демонстрира на широката аудитория визуалната форма на вибрациите на човешкия глас, без дори да използва електричество.

Принос на Питър Манерс

Следващият човек, допринесъл за развитието на киматиката, че английският остеопат Питър Манерс. Той вярва, че проблемите в костите, както и в някои меки органи, могат да се третират чрез плавна промяна в самата структура на тялото. Според него това може да стане именно чрез звуковите вълни и вибрацията, която те носят.

Манерс изследва вибрациите на самите човешки органи, като сравнява излъчванията на здравите органи с тези на вибрациите на болни такива. На базата на проучването, той определя честотата на лечебния звук, с чиято помощ могат да се третират различни заболявания. Като странична част от изследването и е противоположна скала, съдържаща звуци, които могат да нарушат здравето на изложения на влиянието им човек.

Питър Манерс използва за своите терапии устройство, подобно на тоноскопа на Ханс Джени. Звуците, ползвани от англичанина, са над 700 и се изключват директно върху засегнатата от болест зона с помощта вибриращ масажор.

В наши дни киматиката има статут на алтернативна дисциплина, която макар да не е отречена от медиците, не се използва като конвенционален метод за третиране на заболявания. Въпреки това киматерапията се радва на значителен интерес в някои страни, като най-популярна остава в Англия, където е разпространена от самия Питър Манерс.

Редактор: Георги Динев