Анестезията в древен Китай: какво е мафейсан

От -300г. до 300г.

Биен Цюе (ок. 300 г. пр. н. е.) е легендарен китайски лекар интернист и хирург, който според историческите сведения използва обща упойка при хирургични процедури. Той присъства в „Книгата на учителя Хан Фей“ (ок. 250 г. пр. н. е.), „Записките на великия историк“ (ок. 100 пр. н. е.) и „Книгата на учителя Лие (ок. 300 г.). Авторите на тези произведения разказват една и съща история – как Биен Цюе дава на двама мъже на име Лу и Чао токсична напитка, след изпиването на която изпадат в безсъзнание за три дни, през които лекарят извършва гастростомия – процедура, при която се прави отвор за изкуствено хранене в стомаха в случаите, когато хранопроводът е непроходим.

Хуа Туо (ок. 145-220г.) е китайски хирург от II в. според „Записите на Трите царства“ (ок. 270 г.) и „Книгата на Късната династия Хан“ (ок. 430 г.) Хуа Туо извършва операция под обща упойка чрез формула, която е разработил при смесването на вино с комбинация от билкови екстракти, наречена мафейсан. Според сведенията Хуа Туо използва мафейсан при продължителни и сериозни хирургични интервенции като резекция на гангренясали черва. Преди операцията той прилага упойваща отвара на прах за перорален прием, вероятно разтворена във вино, за да предизвика изпадането на пациента в безсъзнание и частична невромускулна блокада.

Точните съставки на мафейсана, прилаган от добре обучения Хуа Туо, са изгубени за света, когато той изгаря ръкописите си, малко преди смъртта си. Съставът на анестетичния прах не е упоменат нито в „Записи на Трите царства“, нито в „Книга на Късната династия Хан“. Тъй като според учението на Конфуций човешкото тяло е свещено и операцията се възприема като вид обезобразяване на организма, хирургията е до голяма степен отричана в древен Китай. Поради тази причина въпреки неоспоримия и документиран успех на Хуа Туо с общата упойка, хирургията в древен Китай приключва със смъртта му.

Названието мафейсан съчетава китайските думи ма (канабис, коноп, вцепенен или изтръпнал), фей (врящ или бълбукащ) и сан (да разрушиш или разпръснеш, или лекарство под формата на прах). Поради тази причина думата мафейсан трябва да се преведе като „врящ прах от канабис“. Много китаисти и учени, които изследват традиционната китайска медицина, предполагат какво би могло да влиза в състава на упойващия прах, но точните компоненти засега остават неясни. Смята се, че рецептата съдържала следните съставки: ангелика (Angelica dahurica), самакитка (вълче биле), азмацук, женски женшен, китайска самакитка, татул, мандрагора (беладона), рододендрон (олеандър, зокум), корен от жасмин.

Други предполагат, че отварата може да е съдържала още хашиш, банг, шанг-лу или опиум. Според Виктор Х. Меър мафей е възможно да е транскрипция на някоя индоевропейска дума, свързана с „морфин“. Някои автори твърдят, че Хуа Туо може би е открил хирургичната аналгезия чрез акупунктура и, че мафейсан няма нищо общо с общата упойка или е част от метода му за прилагане на анестезия.

Много лекари са се опитвали да пресъздадат същата формула въз основа на историческите сведения, но никой не е постигнал същата ефикасност, както тази на Хуа Туо. Във всеки случай, рецептата на Хуа Туо не е ефективна при големи операции.

Сред другите анестетици, използвани в древността, влизат хвойната и кокаиновият храст.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината