Употребата на кураре като мускулен релаксант
От 1942г.
Акценти
|
Млад индианец от южноамериканските племена ачуар или канелос кичуа силно духа през тръстикова тръба и уцелва с тънка стрела плячката си. Животното пада и се оказва под въздействието на веществото, с което индианецът преди това е намазал върха на стрелата си. Тази картина най-често може да възникне в съзнанието на хората, когато чуят думата "кураре". А може би я свързват и с друг популярен образ - на тайни убийци, поразяващи жертвите си с отровата.
>>> 10-те най-смъртоносни отрови, познати на човечеството
Всъщност зад всички тези наслоени в съзнанието ни общоприети представи стои една вековна практика, прилагана от индианците в тропическите гори на Амазонка.
Какво е кураре
Коренните жители на Южна Америка много добре познават свойствата на кураре. С думата "кураре" се обозначават екстракти от тропически растения, които имат паралитични свойства. Тя е общ термин, с който се назовават алкалоидите, извличани най-вече от растения като Chondrodendron tomentosum, Strychnos и Menispermaceae. Предлага се в много регионални препарати.
Активната му съставка е съединение, известно като D-тубокурарин, което действа като мускулен релаксант. Човешките мускули се съкращават отчасти с помощта на ацетилхолина, който служи като посредник и предава "съобщенията" между моторните неврони - клетките, които казват на мускулите какво да правят, и самите мускули. За целта ацетилхолинът се свързва със специални рецептори. Обаче кураре също се свързва с тези рецептори, като пречи на ацетилхолина да изпълни мисията си да "каже" на мускулите да се свият. Така те остават парализирани.
Кураре се използва от векове от хората и неговият начин на действие е подробно изследван. Европейците се сблъскват с него при първите експедиции до Новия свят на Христофор Колумб и в началото трудно установяват с какво си имат работа. Векове по-късно ще им бъде позволено да наблюдават как се приготвя сместа. Кората на растенията, съдържащи специфичното съединение, се вари, докато се получи черна гъста паста, с която се намазват върховете на индианските стрели. Всяко същество, уцелено от тях, за минути губи живота си. Затова е било въпрос на време, докато механизмът на действие на веществото събуди интереса на европейските учени и лекари.
Използването на кураре за научни цели
Европейците научават за съществуването на кураре през 15-16 в., но минава много време, протича дълъг процес на експерименти и неуспехи, докато загадъчната отрова от южноамериканската джунгла бъде "декодирана".
Уолтър Рали, Шарл Мари дьо ла Кондамин и Клод Бернар са едни от пионерите в изследването на кураре, правят значителни постижения в научното проучване на веществото и допринасят за по-широкия интерес на анестезиолозите към токсина.
През 1800 г. Александър фон Хумболт заедно със своя спътник Еме Бонплан стават първите европейци, които стават свидетели на направата на кураре в едно южноамериканско племе. Двамата се доверяват на знанията и опита на един стар индианец, който им дава да отпият от отварата. Така Хумболт установява и се уверява, че нито парата по време на приготвянето й, нито поглъщането й водят до смъртоносни последици, а само парентералния контакт (не през храносмилателния тракт - интравенозно, подкожно, интраартериално, мускулно и др.).
Близо 100 години са необходими, за да се разгадае тайната на кураре. През 20 в. става известен молекулярният му механизъм като конкурентен антагонист на никотинергичните нервно-мускулни синаптични връзки. Действа като мускулен релаксант, след като навлезе в кръвообращението, и причинява парализа, в това число и респираторна, а след нея настъпва смъртта.
Кураре не се прилага клинично за отпускане на мускулите до 1942 г. Първата обща анестезия е извършена от зъболекаря Уилям Мортън през октомври 1846 г., но оттогава лекарите се сблъскват с проблема с мускулните контракции. В края на 19 в. южноамериканската отрова става популярна в научните среди като средство, което позволява на хирурга да оперира при идеални условия, тъй като пациентът е напълно неподвижен.
Първата клинична употреба на кураре като мускулен релаксант по време на операция е регистрирана на 23 януари 1942 г. Анестезиологът Харолд Грифит използва веществото, получено по синтетичен път (интокострин), при апендектомия на млад мъж.
Съвременната анестезиология вече разполага с различни мускулни релаксанти.
Статията е част от историята на:
Коментари към Употребата на кураре като мускулен релаксант