Анестезията в древността: Шумер и Вавилон

От -3400г. до -400г.

Опитите за предизвикване на състояние, познато днес като обща упойка, могат да се проследят през цялата писана история на света – при древните шумери, вавилонци, египтяни, римляни и китайци. През Средновековието, което съвпада с т.нар. Мюсюлмански златен век, учените правят значителни открития в медицината, включително и първите вещества, които могат да се използват сигурно като упойка.

Думата анестезия, създадена от Оливър Уендел Холмс (1809-1894) през 1846 г., произлиза от гръцката представка „ан“, която означава „без“, и „естезис“ – усещане – т.е. буквално смисълът е „премахване на усещанията“.

Първите опити за обща упойка вероятно датират от праисторическия период и се характеризират с някакви билкови средства. Разбира се, алкохолът е най-древният седатив – той е използван за първи път в Месопотамия преди хиляди години.

Опиум

Смята се, че шумерите са култивирали и отглеждали опиумен мак (Papaver somniferum) в долна Месопотамия още през 3400 г. пр. н. е., въпреки че информацията все още е спекулативна. Повечето древни свидетелства, отнасящи се за опиумния мак, са написани на малка бяла керамична плочка от края на третото хилядолетие пр. н. е. Тя е открита през 1954 г. при археологическите разкопки на Нипур и днес се съхранява в Музея по археология и антропология на Университета в Пенсилвания. Разчетен от Самюел Ноа Крамър и Мартин Леве, плочката се смята за най-старата фармакопея, открита до този момент.

Някои шумерски таблички от тази епоха съдържат и идеограмата „hul gil“, което се превежда като „растението на щастието“ и някои автори смятат, че става въпрос за опиума. Терминът „gil” все още се използва в определени части на света. Шумерската богиня Нидаба често е изобразявана с макове, израстващи директно от рамената й.

Около 2225 г. пр. н.е. територията на Шумер става част от Вавилонската империя. Знанията за употребата на опиумния мак и еуфоричния му ефект са предадени и на вавилонците, които разширяват държавата си на изток чак до Персия, а на запад до Египет. Така опиумът вероятно достига и до тези цивилизации.

Британският археолог и специалист по клинописно писмо Реджиналд Кембъл Томпсън пише, че опиумът е известен на асирийците през VII в. пр. н. е. Терминът „Arat Pa Pa”се появява в асирийската колекция от асирийски плочки Herbal, които датират от около 650 г. пр. н. е. Според Томпсън терминът е асирийското наименование на сока от мак и може етимологичният му произход да е свързан с латинската дума „papaver”.

Древните египтяни използват някои хирургични инструменти, както и нерафинирани аналгетици и упойващи вещества, включително екстракт, добит от плодовете на мандрагората. Употребата на препарати, подобни на опиума, при хирургични интервенции е описана в папируса на Еберс – египетски медицински текст, написан по време на 18-тата династия. Въпреки това е спорно дали опиумът е бил познат в древен Египет. Гръцките богове Хипнос (Сън), Никс (нощ) и Танатос (Смърт) често се изобразяват с мак в ръка.

Преди пренасянето на опиума в древна Индия и Китай тези цивилизации са сред първите, които употребяват тамян от канабис и самакитка. Около 400 г. пр. н. е. Сушрута Самхита (текст от индийския субконтинент, засягащ аюрведическата медицина и хирургия) защитава употребата на вино с тамян от канабис като упойка. До VIII в. пр. н. е. благодарение на арабските търговци опиумът достига до Индия и Китай.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: