Морфиноманията през 19 век - епидемията от наркотична пристрастеност в Европа и Америка

от 07 март 2024г., обновено на 12 март 2024г.

От 1800г. до 1914г.

Акценти

През 19 в. и в началото на 20 в. опиумът и след това морфинът предизвикват криза в редица европейски и задокеански общества, която се назовава с термина морфиномания.
Опиумът и неговите производни като морфина и лауданума се превръщат в задължителна част от домашната аптечка на много семейства.
Специално морфинът има ограничени медицински приложения до средата на 19 в., но след изобретяването на хиподермалната игла (1840 г.) пред лекари и обикновени хора се разгръща целият му потенциал.

През 1805 г. един млад немски химик прави откритие, което ще има голямо значение в съвременната медицина и същевременно ще окаже немалко влияние върху много човешки съдби. Фридрих Сертюрнер успява да изолира чисти алкалоидни кристали от опиум, които нарича морфин. Той ги изпробва върху себе си и разбира, че премахват всякаква болка и водят до силна сънливост. Именно второто въздействие е причината да нарече новото вещество на гръцкия бог на съня Морфей.

Опиумът, от който се извлича морфина, става много популярен още от края на 18 в. в редица европейски страни, както и в Америка благодарение на китайските емигранти и силната позиция, която има Великобритания по отношение на търговията с опиум. През 19 в. и в началото на 20 в. опиумът и след това морфинът предизвикват криза в редица европейски и задокеански общества, която се назовава с термина морфиномания.

Морфиноманията в Европа

Опиумът е използван като болкоуспокояващо или сънотворно от векове и е добре познат на древните гърци, египтяни, римляни и китайци. Столетия по-късно - през 17, 18 и 19 в., различни учени успяват да извлекат от него нови форми и така се появяват лауданум (опиум, разтворен в алкохол), парегорик (опиум, разтворен в алкохол и с камфор), морфин, хероин и много други производни разновидности. Първите извлечени продукти се превръщат в задължителна част от домашната аптечка на много семейства във Великобритания, Франция и други европейски държави. Причината е, че вещества като лауданума, парегорика и морфина се ползват като лекарства за най-различни заболявания, служат като основна съставка за тинктури, сиропи и еликсири, предписвани дори на бебета и деца. Били толкова достъпни в аптеки и магазини, че всеки можел да се снабди с тях, още повече, че цената им била по-ниска на места и от алкохола. Употребата на производните на опиума вещества става толкова неконтролируема през 19 в., че историците говорят за явлението морфиномания.

Специално морфинът има ограничени медицински приложения до средата на 19 в. Но след изобретяването на хиподермалната игла (1840 г.), пред лекари и обикновени хора се разгръща целият му потенциал.

хиподермална игла

Тъмното минало на Франция

Историческите архиви пазят данни, които говорят сами по себе си за обхвата на морфиноманията. Статистика, взета от Централната парижка аптека, показва, че през 1855 г. тя се нуждае от малко повече от четвърт килограм морфин за направата на лекарства или за продан. През 1875 г. количеството нараства до над 10 кг, а през 1890 г. вече е 750 кг.

В исторически план повишаването на потреблението на опиуми на неговите производни съвпада с огромното поражение на французите във Френско-пруската война от 1870-1871 г. Прави впечатление, че разглеждайки причините за възникването на морфиноманията, историците посочват, на първо място - нуждата от решаването на здравословен проблем - това е началото. Масовото разпространение и достъпността на продукти, съдържащи опиум и негови производни, както и повсеместното им използване за главоболие, никнене на зъби, кашлица, менструални болки и женска истерия до болкоуспокояващо при сериозни рани и операции проправят пътя към употреба за удоволствие и за вдъхновение.

На второ място наркотичните вещества се превръщат в отдушник, начин за забрава. Именно затова специалистите откриват връзка между загубата на бойното поле за французите, тревогите по нарушеното завинаги здраве, загубата на сила и мъжественост и увеличеното потребление на морфин. Към края на 19 в. във Франция започват дискусии по отношение на дегенерацията в обществото. Вече по това време започва осъзнаването, че пристрастяването към морфина е станал национален проблем, който се отразява както на отделния човек под формата на физиологични и психични проблеми, така и на обществото като цяло под формата на престъпно поведение, разпад на морал и упадък.

Морфиноманията намира сериозно отражение и в културен план. Къде под въздействие на морфина, къде обрисувайки неговото вливане в живота на мнозина, се създават и появяват много литературни, изобразителни и всякакви други произведения. Дори оказва влияние и в модата - пристрастяването към морфина било толкова разпространено сред висшата класа, че те използвали елегантно изработени комплекти. В калъфи от кадифе, украсени със скъпоценни камъни, държали хиподермални игли и други принадлежности и те превърнали се в модни аксесоари.

Навлизайки в 20 в., Франция бавно започва да се отърсва от хватката на морфина, неговата популярност постепенно замира. Появата на аспирина дава в ръцете на лекарите по-безопасно болкоуспокояващо, а хероинът измества своя "събрат" и се явява като ново, по-добро от морфина средство.

аптечка с лекарства от 19 в.

Великобритания и морфинът

Ситуацията с опиума и неговите производни не е по-различна във Великобритания през 19 в., отколкото във Франция. Наркотичните вещества от този тип са основна част от чантата на всеки лекар и във всяко домакинство. Независимо, че на етикета на шишенцата е изписано "Отрова", което подсказва, че все пак е имало съзнание за опасност при употреба, никой не обръщал внимание или въздействието на веществата силно се подценявало.

Единбург, столицата на Шотландия, може да се разглежда като представителна извадка на положението в цялото кралство през 19 в. Градът повече от век е подвластен на опиума и неговите разновидности, които му носят множество случаи на убийства, самоубийства и престъпления.

>>> Опиумът и неговата роля в британската история

Морфиноманията в Северна Америка

Хирургът от Ню Орлиънс Чарлз Шуперт е повикан да прегледа пациент, пострадал при сбиване в бар. Годината е 1870-а и както други хиляди медици в страната, той посяга за спринцовката, съдържаща морфин, и я поставя подкожно. Пребитият за около минута вече е в съзнание.

В онази епоха лекарите се радват на новото чудотворно лекарство. Поставяйки инжекция с него, те облекчават болка, главоболие, стомашно-чревни заболявания, астма, делириум тременс при алкохолици, менструални болки. Те се чувстват, сякаш боравят с вълшебна пръчка.

До 1895 г. морфинът и опиумът са причинили масово пристрастяване, изчисленията показват, че един на всеки 200 страда от зависимост. Проблемът става осезаем след Гражданската война, когато опиумът се използва за успокояване на болката и за лечение на ранените и болни войници. Историците изчисляват, че само армията на Съюза е раздала почти 10 млн. хапчета опиум на бойците си заедно с 2,8 млн. унции във формата на прах и тинктури. Голям брой войници се връщат у дома вече зависими или с рани, болката от които може да облекчи само опиумът. През 1856 г. в САЩ навлиза хиподермалната спринцовка, а през 1870 г. тя повсеместно се използва за инжектиране на морфин.
Според проучване сред аптеките в Бостън, направено през 1888 г., 15% от рецептите са съдържали като предписание опиати. Каролайн Джийн Акер пише в книгата си "Създаване на американския наркоман: Изследване на пристрастяването в класическата ера на контрола върху наркотиците" (Caroline Jean Acker in her 2002 book, Creating the American Junkie: Addiction Research in the Classic Era of Narcotic Control), че "лекарите ги изписвали за широк спектър от показания, а фармацевтите ги продавали на хора, които се лекуват от психически или физически дискомфорт".

Установено е, че по-големият процент от пристрастените били жените, тъй като те често прибягвали до опиумните продукти заради менструални спазми, болести от нервен характер, сутрешно гадене, усложнения на яйчниците и матката.

В периода 1870-1880 г. се появяват предупредителни статии в медицинските списания, че морфинът прави хората силно зависими. Много лекари обаче не обръщат внимание или поради некомпетентност, или поради липса на други алтернативни лечения. Чак през 1895 г., когато положението вече е извън контрол, лекарите се осъзнават и се опитват да намалят прекомерната употреба на морфин и други опиати. Постепенно епидемията от пристрастеност към наркотичните вещества намалява благодарение и на развитието на медицината - доказването на микробната теория за болестите, появата на първите ваксини, на рентгеновите лъчи, създаването на нови, по-безобидни болкоуспокояващи. Настъпват промени и в общественото здравеопазване - по-добри санитарни условия, които намаляват болните от стомашно-чревни заболявания и дизентерия.

Голяма роля изиграва и по-компетентното обучение на медицинските специалисти. Учебници и инструкции от 90-те години на 19 в. съдържат сериозни предупреждения относно употребата на опиумни продукти. Дори могат да се открият текстове, в които лекарите, които продължават да прибягват до тези вещества, се наричат некомпетентни, мързеливи, неинтересуващи се от новостите в медицината.
Подадената ръка от страна на властите също оказва влияние. Между 1895 и 1915 г. са гласувани основополагащи за борбата срещу наркотиците закони, които ограничават разпространението и предписанието на опиатите.

Статията е част от историята на: