Анна Уилямс и нейният принос в развитието на бактериологията

От 1887г.

Анна Уилямс е американски бактериолог с немалък принос в борбата срещу голям брой инфекциозни заболявания. И макар че името й се споменава най-вече като част от дейността на различни екипи от специалисти, тя била уважаван експерт с безспорно новаторски подход, постоянство и с поглед в бъдещето.

"Щипка" биография

Анна била родена през 1863г. в Хакенсак, в американския щат Ню Джърси. През 1887г. сестра й Мили се разболяла тежко по време на раждането на първото си дете. За съжаление, Мили загубила детето и дори за малко щяла да загуби живота си. Ала точно този драматичен момент в житейския й път мотивирал Анна да се посвети на лекарската професия. Така, през същата година момичето било прието в женския медицински колеж към голяма нюйоркска болница.  

Уилямс се дипломирала през 1891-ва и веднага започнала да работи като преподавател по патология и хигиена. През 1894-та пък тя станала доброволец в диагноститичната лаборатория на Министерството на здравеопазването в Ню Йорк. Това, на практика, била първата общинска лаборатория на САЩ, която отворила врати през 1893-та. Там младата жена стартирала тясно сътрудничество с небезизвестния бактериолог Уилям Х. Парк. Един от първите им проекти бил свързан с опит за разработка на ефикасен антитоксин срещу дифтерията – заболяване, което било голям "бич" сред американското население по това време.  

По следите на патогенните микроорганизми

Още през първата си година в лабораторията интелигентната дама успяла да изолира един от щамовете на дифтерийния бацил. Това било важно откритие, което впоследствие допринесло много за създаването на подходящ препарат за превенция срещу болестта. Интересното е, че Анна реализирала въпросното постижение самостоятелно, докато Парк бил на почивка, но не се поколебала да включи колегата си в успеха си. Новооткритият бактериален щам бил кръстен "Парк-Уилямс". На Парк той донесъл още слава, а на Уилямс – позицията на асистент-бактериолог на пълен работен ден.

Вместо да я терзае чувство на несправедливост, Анна била професионалист и искрено вярвала, че именно екипната работа е ключът към големите открития в науката. Ето защо до края на живота си тя твърдяла, че за нея е чест и истинска привилегия да работи с човек като Уилям Парк. Не е случайно, че от партньорството между двамата се "родили" голям брой научни трудове и проучвания.

През 1896г. Уилямс заминала за Париж на посещение в университета "Пастьор" с надеждата, че ще успее да открие антитоксин срещу скарлатината. За съжаление, търсенията й не дали желаните резултати. Докато била в Страната на петлите обаче, тя започнала все по-живо да се интересува от беса, както и от възможностите за неговото предотвратяване. Не е учудващо, че в САЩ Анна се завърнала с култивиран щам на вируса, който впоследствие щяла да използва в разработката на нов метод за по-лесното диагностициране на коварното заболяване.

През 1904г. били открити т. нар. телца на Негри (кръстени на ученият, който ги забелязал пръв) - специфични маркери с диагноститична за беса стойност. Уилямс измислила чисто нова техника за по-бързото разпознаване на тези телца, която техника успешно се прилагала през следващите 30 години. През 1907г., когато Американската обществена здравна асоциация създала комитет за налагане на основните стандарти в  установяването на заболяване от бяс, Уилямс бил избрана за негов ръководител.

През 1905г. тя заслужено заела поста на асистент-директор на общинската лаборатория в Ню Йорк, където се трудила неуморно до 1895г.

Междувременно, тя и колегата й Парк продължили да работят заедно и през същата година публикували съвместната си научна разработка "Pathogenic Micro-organisms Including Bacteria and Protozoa: A Practical Manual for Students, Physicians and Health Officers". До 1939г. публикацията била отпечатана в 11 издания. През 1929г. двамата публикували  и друго интересни четиво -"Who's Who Among the Microbes", която била една от първите подобни книги (с научно съдържание), предназначени за масовата аудитория.

Анна се пенсионирала през 1934г. на 71-годишна възраст. Тя безспорно останала в историята като бактериолог с иновативни подходи и категорична и несломима вярва в колективния научен труд - този, който дава значимите, важни за човечеството резултати.