Откриване на дифтерийния антитоксин през 1890г.

от 07 март 2016г.

От 1890г.

През 19-ти век дифтерията била достойна "конкуренция" на туберкулозата и на едрата шарка по обхват на действие и по причиняване на фатални случаи. Затова много учени, биолози и медици се ангажирали в намирането на средство, което най-накрая да ограничи ужасяващия й "поход".

Двама учени безспорно изиграли важна роля в осъществяването на въпросната мисия. Това били японският лекар и бактериолог Шибасабуро Китасато (1852-1931) и немският физиолог Емил фон Беринг (1854-1917). През 1890г. същите провели интересен експеримент. В лабораторни условия те решили да инжектират морски свинчета с термично обработен дифтериен токсин. Китасато и Беринг открили, че кръвните проби, взети от опитните морски свинчета, съдържали специфична субстанция, която успяла да предпази животните от дифтерийната бактерия (C. Diphtheriae) и произвеждания от нея токсин при повторно излагане на гризачите на смъртоносни дози от болестотворния бацил. Впоследствие, учените достигнали и до по-важен извод: че могат да излекуват животно, болно от дифтерия, като му инжектират серум, извлечен от вече имунизирано животно. Въпросната субстанция нарекли антитоксин, а самата процедура – серумна терапия.

Макар че била категорична работа в екип, само приносът на Емил фон Беринг бил зачетен от световната медицинска общност. През 1901-ва германецът бил първият, награден с Нобелова награда за медицина заради проучванията си, свързани с дифтерията.

Съществува любопитна легенда, която разказва за драматично възстановяване на младо момиче, болно от дифтерия. Историята твърди, че през 1891-ва година, навръх Коледа, Емил третирал тежко болната девойка с дифтериен токсин, извлечен от имунизирана срещу заболяването овца. Момичето по чудо оцеляло и било напълно излекувано. Макар че звучи интересно, тази легенда едва ли се опира на реално случили се събития. Фактите говорят, че систематичното използване на антитоксин за лекуване на пациенти, покосени от коварното заболяване, започнало едва в края на 1892-ра.

Още докато работел съвместно с японския си колега Китасато обаче, Беринг осъзнал нуждата да се имунизират по-големи животни (като коне и овце, например). Това щяло да позволи производството на достатъчно големи дози противодействаща на C. Diphtheriae субстанция, която да бъде използвана впоследствие и при хора.

Така, малко по-късно заедно с друг свой колега, също имунолог и лекар – Пол Ерлих, Беринг започнал поредица от имунизации на коне с дифтериен токсин. В резултат, полученият антисерум бил успешно използван по време на епидемията от дифтерия, избухнала в Германия през този период.

Много скоро информацията за постигнатото от Беринг и колегите му напуснала територията на европейския континент и преминала отвъд Океана. Терапията с дифтериен антитоксин била изпробвана за пръв път в САЩ на 16.10.1894г. Чрез нея двама млади и напредничави лекари от Синсинати успели успешно да излекуват двегодишно момиченце и това на практика бил най-ранният документиран подобен случай. Въпросните специалисти д-р Хърман и д-р Рейнолдс научили, че по време на пътуване до Европа местен лекар успял да се сдобие със серум срещу дифтерия. Хърман и Рейнолдс помолили медика да им предостави тази лековита субстанция, чието действие да тестват в лечението на четири болни деца от едно семейство. За съжаление, наличната доза антитоксин била достатъчна, за да излекува само едно от децата. Момиченцето, заедно с едно от братчетата си (което не било получило серум) оцелели, но другите починали. В своите мемоари д-р Рейнолдс описал в пълни подробности вълнуващото събитие.

От 1895г. в САЩ започнало масово производство на дифтериен антитоксин. С въвеждането на употребата му в лечението на пациентите, заболеваемостта от коварното състояние драстично била понижена. Ето, че било поставено добро начало в борбата с дифтерията, а следващите години щели да бележат още победи срещу коварната инфекция.

Статията е част от историята на: