Антони ван Льовенхук – откривателят на микробите

От 1674г.

Антони ван Льовенхук, ученият, благодарение на когото човечеството открива микробите, е роден през далечната 1632 г. в холандското градче Делфт. По произход той е от средно заможно буржоазно семейство. В по-голямата част от живота си заема дребна длъжност в градската управа.

Неговото най-мащабно откритие е следствие на едно от най-приятните за Антони занимания – наблюдението под микроскоп. Разбира се във времето, в което холандският изследовател живее, не е лесно човек да се снабди със собствен микроскоп. Оборудването с точни оптически уреди тогава не е било въпрос на обикновена разходка до някой специализиран магазин. Льовенхук е принуден сам да конструира своите оптични уреди. Той е затруднен от още един фактор – ентусиазираният любител на науката не е професионален майстор на лещи, не е и преминавал специално обучение в тази област.

Въпреки всичко добро желание не липсва. Съвършенството, което Льовенхук постига, е забележително и в известна степен надминава вещината и професионализма на тогавашните майстори от онова време.

Макар че оптичният микроскоп е създаден цяло едно поколение преди Льовенхук (част историците на медицината твърдят, че един от първите микроскопи е създаден от Захариас Янсен (1590), а други — от Корнелиус Дребел през 1610 г.), той не прибягва до него. Нещо повече – той отхвърля каноните и след дълга и прецизна работа, Антони създава малки, но прецизни лещи с къс фокус . Така той съумява да вижда с много по-силно увеличение, отколкото биха могли да постигнат тогавашните микроскопи. Изследователите твърдят, че една от съхранените лещи на Льовенхук може да постигне увеличение от около 270 пъти. Има данни, че той е създавал и по-силни.

Льовенхук е изключителен стоик и педант в работата си, който се отличава с отлична зрителна острота и огромна любознателност. Благодарение на собствените си лещи, той изследва най-различни материали — от човешки косми до семенна течност от куче, дъждовна вода, миниатюрни насекоми, мускулни влакна, кожна тъка. Ученият описва и рисува видените под микроскоп проби.

След 1673 г. Антони започва ди си кореспондира с английското Кралско научно дружество. То си е извоювало имидж на една от най-уважаваните научни институции от онова време. Макар липсата на престижно отлично образование (ученият прекъсва прогимназиалната си степен и не знае друг език освен майчиния си) през 1680 г. Холандецът е приобщен към английското дружество. Освен това, Льовенхук става член-кореспондент и за Френската академия на науките.

Холандецът се жени два пъти. Той има шестима наследници и се радва на отлично здраве и трудоспособност до преклонни старини. Удостояван е от вниманието на руския цар (Петър Велики) и английската кралица. Изследователят си отива от този свят през 1723 г. в родния си град Делфт на деветдесет години.

Нека разгледаме някои от любопитните открития на Антони ван Льовенхук. Той прави описание на сперматозоидите и е сред първите, видели как изглеждат еритроцитите. Антони открито отхвърля популярната тогава теория за самозараждането на нисшите форми на живот, представяйки неоспорими доказателства, че е грешна. Тя съумява да потвърди например, че бълхите се размножават по обичайния за крилатите насекоми начин.

Най-голямото му научно откритие е направено през 1674 г. През тази година ван Льовенхук за пръв път наблюдава живи микроби. Неговото достижение вероятно е сред най-великите и важни достижения в бактериологията в историята на човечеството. В малка водна капка Льовенхук се натъква на цял нов, неподозиран дотогава свят, гъмжащ от живот. Въпреки че Антони тогава не е предполагал, този нов свят ще се окаже от ключово значение за човечеството. Действително, онези „микроскопични мънички твари“, видени от изследователя, често имат властта да разполагат с живота и смъртта ни. Откривайки повече за тях, Льовенхук успява да се натъкне на микроби по всевъзможни места: в извори и локви, в дъждовната вода, в устата и в червата на хората. Той пише за различни бактерии и протозои (едноклетъчни животински организми) и определя размерите им.

Странно или не, важното откритие на холандския учен ще намери практическото си приложение едва по времето на Луи Пастьор (това са цели 2 столетия по-късно). Още повече, почти целият предмет на микробиологията остава почти недокоснат до края XIX век, времето когато микроскопите се усъвършенстват. Това е и причината, поради която можем да твърдим, че ако Льовенхук не е бил роден и не е разработил откритията си дотогава, това едва ли би имало определено значение за научния напредък. Безспорен е обаче фактът, че той е откривател на микробите и че благодарение на него научният свят узнава за тяхното съществуване.

Понякога се твърди че Льовенхук благодарение на щастлива случайност формулира важното си научно откритие. Това твърдение е далеч от истината. Откритието на микроорганизмите е ключова последица от това, че той педантично и старателно създава микроскопи с невиждани дотогава качества и прецизност и проявява търпение с каквото малко изследователи биха могли да се похвалят. С други думи, неговият успех е следствие на вещина и усърдие — точно обратното на чистата случайност.

Откритието на микроорганизмите е сред малкото наистина същестени научни достижения, дължащо се най-вече на труда на един-единствен човек. Откритието на едноклетъчните и бактериите няма предистория и — за разлика от повечето други биологични достижения — в никакъв случай не е естествен резултат от натрупани преди това биологични познания. Този фактор заедно с прилагането на откритието му предопределят челното място на Левенхук в медицинската история.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: