Създаване на микроскопа

От 22.12.1597г.

Първият микроскоп се разработва в Англия през последните години от 16-ти век. Вероятно е възникнал след промени, извършени върху устройството на телескопа. Счита се, че микроскопът е открит чрез случайното обръщане на телескопа. Един от първите микроскопи е имал дължина от шест стъпки и е представлявал тръба с лещи, разположени в края й. Неговото увеличение на наблюдавания обект е по-малко от 10 пъти. Той има само един обектив, но е в състояние да извършва изключително фина работа като наблюдаващи бактерии и едноклетъчни животни. Няколко години по-късно (през 1597 година) Закариъс Янсен и синът му Ханс Янсен откриват, че комбинацията от няколко лещи подобрява изцяло действието на микроскопа. Едната от лещите е разположена в окуляра, а втората е в близост до наблюдаваната проба. Тази конструкция значително увеличава пробата, поставена под наблюдение. Счита се, че идеята за изобретението им е взаимствана от структурата на телескопа, защото начина на подредбата на техните лещи е подобна на обърнат телескоп, което обяснява защо техният инструмент е два фута дълъг и изключително тежък. Те създават предшественика на светлинния микроскоп, който по-късно се променя и усъвършенства през 17 век от Робърт Хук.

Благадарение на изобретението на семейство Янсен все по-голям брой хора обръщат внимание на микроскопичните обекти, които не биха могли да бъдат наблюдавани с невъоръжено око. През 1625 в Англия се създават първите оптични работилници.
Седемнадесети век е период, в който се появява голям интерес към микроскопията. Някои от най-ранните открития в областта на науката, медицината и медицинската апаратура са направени по време. Думата "микроскоп" започва да се приема и редовно се ползва от членовете на първата "Academia dei Lincei". Въпреки това, микроскопът не е просто инструмент. Той е символ на богатството, защото по времето на Викторианската епоха микроскопи са притежавали представителите на висшата класа. Ползвали са ги като развлекателни играчки.

Робърт Хук (1635-1703) е английски учен, роден на остров Уайт. Получава образованието си в университета в Оксфорд. Хук е пионер в областта на микроскопските изследвания, които водят до откриването на растителните клетки. Неговият труд, озаглавен "Micrographia" е крайъгълен камък, който доказва още веднъж значението на микроскопията.
Хук променя и усъвършенства микроскопа на Янсен.

Полавин век след откритието на микроскопа учени като Робърт Хук и Антоние ван Льовенхук осъзнават, че обективите с по-къси фокусни разстояния са ключът към по-голямото увеличение. Това означава, че трябва да се използват двойно изпъкнали или сферични лещи. Подобрява се резолюцията и увеличението на изследвания обект.
Антоние ван Льовенхук (1632-1723) е холандски производител на микроскопи, който е направил важни открития в областта на микроскопия. Като признание за тяхната значимост ученият получава правото да членува в Кралското общество на Англия.
Един от неговите интереси е изработването на малки двойно изпъкнали лещи. Льовенхук съумява да ги полира и шлифова. Монтирайки ги в обектива се получава огромното (за своето време) увеличение от 270X. Максималното увеличение до тогава е било около 23-30 X. Така той прави първия микроскоп, който е най-близък до съвременните. Неговият обектив, за разлика от лещите на старовремските микроскопи е изработен от по-чисто стъкло с високо качество.

Льовенхук собственоръчно е произвел около 500 микроскопи. От тях и до днес са съхранени около 10. В сравнение със съвременните микроскопи, този на Льовенхук притежава изключително устройство. Той притежава обектив, монтиран в малка дупка на месингова плоча, от която е образувано тялото на инструмента. Окулярът е монтиран на върха, като изображението, което прави може да се коригира с два винта. Целият инструмент е само 3-4 см дълъг и трябва да се вдигне близо до окото, за да се ползва.

Важна стъпка при усъвършенстването на микроскопа е осъществена през 1827 година. Джовани Батиста Амичи изобретява ахоматични лещи. Благодарение на тях учени като Шван, Шлайден, Вирхов и Пастьор имат възможността да развият областите цитология, клетъчна патология и бактериология.

Статията е част от историята на: