Антон фон Щорк и приносът му за фармакологията

В продължение на стотици години приготвянето на лекове и помади се практикува не от медици, а от селски знахари и билкарки. Причината за това е отношението на Църквата към „магическите отвари“, чието действие се смята за вещерство. Въпреки това основните познания на хората в областта на билкарството и народната медицина оцеляват през Тъмните векове и постепенно навлизат в научните среди през Новото време.

Антон фон Щорк се ражда именно в Епохата на научните открития. Той идва на бял свят през 1731-ва година в малко градче в немската област Швабия. Още в ранна детска възраст бъдещият академик губи и двамата си родители и заминава с брат си в град Виена, тогава столица на Хабсбургската монархия. Там децата са настанени в сиропиталище, където живеят до настъпване на пълнолетие.

Антон фон Щорк учи медицина във Виена под ръководството на Герард ван Свитен. След като през 1757-ма година взима своята диплома по медицина, решава да се насочи към академична кариера. Постепенно се сдобива с авторитет сред своите колеги от Виенския университет и първо става декан на Медицинския факултет, а след това и ректор на цялото учебно заведение.

Един от най-големите успехи на фон Щорк е лечението на австрийската императрица Мария Тереза, която благодарение на неговите грижи се възстановява след боледуване от едра шарка. Адекватните действия на медика му осигуряват позицията личен лекар на Нейно величество. Други негови известни пациенти са Херцозите Йозеф и Леополд, както и император Франц I Стефан.

Макар лечителските умения на Антон фон Щорк да му осигуряват слава сред съвременниците му, той остава в историята със своите трудове в областта на ботаниката. Още по време на престоя си във Виенския медицински институт, той се увлича по изучаването на свойствата на билките. Австрийският академик вярва, че дори отровните растения могат да бъдат използвани във фармакологията.

Затова медикът Експериментира с извлеци от бучиниш, черна попадийка, татул и есенен минзухар. Фон Щорк използва извлеците от тези растения в малки пропорции, като тества тяхното действие върху различни системи на човешкия организъм. За да избегне риска от неумишлено натравяне, той ползва своите иновативни лекарства първо върху животни, след това върху себе си и накрая върху своите пациенти.

Успехите на Антон фон Щорк в сферата на медицината и фармакологията му осигуряват международно признание. Той става почетен член на множество лекарски общества, академични кръгове и реномирани болници. Също така се ползва с благоразположението на европейските монарси и дори приема титлата „барон“, предложена му от Хабсбургската корона.

Трудовете на фон Щорк, писани основно на латински език, се превеждат на всички световни езици още през 18-ти век. Днес неговото дело се счита за основополагащо в областта на билколечението и фармакологията.

Редактор: Георги Динев