Връзката между сардоничната усмивка и евтаназията на стари хора

Повечето хора свързват така наречения сардоничен смях със зловещите, саркастични образи на злодеите от киното и театъра. Сардоничния смях е придружен от типична гримаса, която е известна като сардонична усмивка. Тя се характеризира с гротескно разтягане на устните, така че зъбите и венците да се открият. Може би един от най-известните персонажи от съвременното кино, притежаващ подобна усмивка, е Жокера от поредицата за супергероя Батман.

Разбира се, смущаващата гримаса има много по-дълбоки корени. Тя е използвана още от древните гърци, като се изобразява на театралните маски, използвани от актьорите-разказвачи, характерни за елинския театър. От своя страна страховитите маски са базирани на човешките изражения при определени емоции.

Но защо гротескната усмивка се нарича сардонична? Историците смятат, че името на гримасата е свързано с италианския остров Сардиния. Той е разположен между Тиренско и Средиземно море и още от Античността става колония на финикийците. Древните морски търговци, живеещи на острова, имат една много странна и смущаваща практика. Те евтаназират боледуващите старци чрез парализиращата мускулите билка воден бучиниш.

Водният бучиниш е отровно растение, което вирее из целия Средиземноморски басейн, но е най-разпространен на територията на днешна Италия. Познат е на човечеството още от най-древни времена, но никога не се е използвал в медицината, тъй като токсините му са твърде силни. Елините използват парализиращите свойства на билката за извършването на убийства. Предполага се, че Сократ е отровен с извлек от опасния бурен.

В Сардиния финикийските колонизатори намират едно смущаващо приложение на водния бучиниш. Те поставят извлек от растението в храната на възрастните си роднини, които вече са болни и немощни. След като старците се парализират, те остават живи, но мускулите им изтръпват и всякакво движение е невъзможно. Преди да са се задушили, младият член на семейството, решил да отърве своя близък от тегобите на старостта, нанася удар в челото с тежък предмет. През цялото време лицето на жертвата е сковано в застинала гримаса, напомняща широка усмивка.

Това се дължи на факта, че всички гримаси се оформят с помощта на множеството лицеви мускули. Когато водният бучиниш парализира жертвата, мускулите на лицето се стягат, което оголва зъбите и венците на отровения. Гърците обаче решават, че физиономията на умиращия се дължи на неговите смесени чувства - гняв, че е отровен и утеха, че се отървава от тегобите на старостта.

С времето на тази архаична практика престава да се гледа като на акт на милосърдие, и се възприема като на предумишлено убийство. Въпреки това водният бучиниш остава в античните култури като метод за екзекуция. Извлекът от билката се изсипва в чаша вино и се дава на обвинен в тежки престъпления човек, който обаче има знатна кръв или предишни добри дела. На умишленото отравяне са гледа като на метод, с който човек може да отнеме живота си, без да губи своето достойнство. Именно затова по този начин е умъртвен видния философ Сократ.

Днес терминът сардонична усмивка е загубил напълно връзката си с отровното растение и се използва за гримаса, наподобяваща веселие, но и излъчваща жестокост. Подобен тип усмивка имат повечето знаменити злодеи в киното, които страдат от психическо разстройство. Въпреки смисловата разлика с античното значение на фразата, сардоничната усмивка все пак е запазила своята символика на щастие, предизвикано от жестокост и веселие, което никога не докосва очите на смеещия се.

Редактор: Георги Динев