Аптеката на Питър Мерц от 1875 година – умело съчетание на предприемчивия дух на САЩ и европейската фармацевтична традиция, примесена с аромат на билкови масла

От 1875г.

Спомняте ли си стихотворението на Лила Захариева – "Горската аптека", усмихнала детството на толкова много деца? Сега ще ви разкажа за друга подобна, само че тя не е създадена сред скритата от папрати пътека, а в далечно Чикаго през 19 век. Неин собственик е Питър Мерц, който е също толкова отдаден на фармацевтичната професия, колкото и костенурката от стихотворението.
Мерц практикува във времето преди лекарствата да започнат да се продават под формата на таблетки, а фармацевтът сам приготвя за своите пациенти лечебни прахове, отвари и течности, облекчаващи ежедневните болежки и сериозните заболявания.

И така, около 20 години след създаването на аспирина, наричан често Домашното лекарство на 20 век и около 80 години преди унищожаването на полиомиелита в Съединените щати, скромният фармацевт Питър Мерц открива своята аптека в северната част на Чикаго.

Годината е 1875 година. Въпреки, че по това време фармацевтите често попълват и изпълняват рецептите, изписани от лекарите, тези хора нерядко са принудени и да изпълняват ролята на медиците (особено, когато аптеките им са в отдалечени области, без достъп до медицинска помощ), препоръчвайки приема на техните собствени средства, които се подготвят на място, докато утвърдените през годините клиенти изчакват на топло в приветливото помещение. Тази традиция не е локално явление – неслучайно първата българска аптека, създадена през 20-те години на 19 век от фармацевта Марко Павлов, се нарича "Лекарня".

Да се върнем на работата на Питър Мерц. Младият, по това време, американец е изпълнен с новаторски идеи и предприемачески настроено мислене. Вместо да нарече в магазина си с английското "pharmacy" Мерц следва европейската традиция и го нарича "apothecary". Този акт му спечелва доживотни клиенти в лицето на имигрантите от Швеция, Германия и други части на Европа, решили да опитат късмета си в Страната на неограничените възможности. Фармацевтите, които Мерц назначава, за да поемат част от нарасналите му задължения, владеят по няколко езици (освен английския), а репутацията на аптеката на място с отлично обслужване и професионалисти, практикуващи професията си с удоволствие, говори дори преди многото доволни клиенти.

Изминава повече от един век на успех и три поколения фармацевти от рода на Питър Мерц. За съжаление, те не притежават предприемчивия дух на своя прародител, а завещаната им с много любов и грижа към пациентите аптека, е пред затваряне. За щастие, през 1972 г. млад фармацевт предлага да я закупи.

Помещението се премества през 1982 г., на няколко мили от улицата, на която първоначално е построена Мерцовата аптека и започва работа "на чисто" и с по-голямо желание и работно пространство. Новата сграда е проектирана така, че да прилича максимално на аптеките от края на века. Тя е с ръчно резбована дървена фасада, калаени тавани и дъбови шкафове. Стъклените шишенца, използвани първоначално за съхранение на билки, добавят допълнителна автентичност към интериора. Инвентарът непрекъснато се разширява от 1875 г. насам, като включва продукти за грижа за кожата и хигиена, както и богат асртимент от хомеопатични лекарства, витамини и други природни лечебни средства. Магазинът поддържа връзка с европейските медицински практики и козметични грижи, а сред продуктите изобилства присъствието на ароматни сапуни и лосиони, внесени от Франция, Швеция и други европейски области.

Ето и някои снимки от аптеката

И още една.

За щастие магазинът все още мирише на аптека и през 1875 г. Освен духа си, бившият магазин на Питър Мерц съхранява не само фармацевтичната традиция на САЩ и Европа, примесен с ароматния меланж от горчивите масла на чаено дърво, лайка и канела.

Макар към днешна дата този аромат да е лек и едва намекваш за минали времена, сега лекарствата в аптеката са също толкова модерни и ефективни, колкото във всяка друга. За клиентите остава само топлото чувство и приказката за Питър Мерц.

По статията работи: Виктория Милова