Поява на първата българска аптека

От 1822г.

За да получим ясна представа за българската медицинска практика от времето на Османско иго, е добре да се спомене колко са били видовете лечители, „лекували” народа ни по свое усмотрение. Сред тях били хекимите, джерахите, спицеритите, ахтарите, билерите, знахарите и всякакви други народни лечители, а цената на услугите им се определяла според материалното състояние на болния. Дипломираните български медици работили най-вече в големите градове, обгрижвайки султана и придворните му. Промените в описаната по-горе ситуация започнали да стават осезаеми едва в началото на XIX век. В този момент се появило първото висше учебно заведение за изучаване на фармация в Цариград, наименувано "Джеррахне". Впоследствие името му е променено от султан Махмуд в медицинско училище – "Тепхане". Османският султан придал на училището статут на научен институт, тъй като в него се дипломирали лекарите – "хекими", лекарските помощници - „джерраахи” и специалистите, изучавали медикаментите и начините за приготвянето им. След завършване на образованието си медиците били задължени да работят като военни лекари в турските гарнизони. Фармацевтите се разделяли на първокласни и второкласни (на вторите не било разрешено да практикуват в Цариград).

На фона на описаната по-горе ситуация (на територията на днешна Македония през 1784 година) се е родил Марко Павлов. Той е осиротял като дете и бил осиновен от италиански търговец, с когото напуснал страната ни. Марко Павлов получил образованието си във Венеция. Завършил медицина във Франция през 1808 година и се върнал в България, работейки като придворен лекар на пашата в Пловдив. В края на 1822г. пашата се преместил в Търново, а д-р Павлов бил задължен да го придружи. В старопрестолния град медикът поръчал лекарства и вазерия с дървени тапи от Франция, за да оборудва първата аптека в България. Първоначално тя функционирала в домашни условия, но по-късно той наел дюкян срещу Конака.

Българите наричали аптеката на д-р Павлов „Лекарня”. Българският съвременен учен, който е писал по темата се казва Богомил Вачев, а трудът от 1989 година е наречен "История на аптечното дело във Великотърновски окръг". Според неговите записки първата българска аптека разполагала с приемна (с размери 5x4м), складово помещение и лаборатория (с размери 3x2м). В приемната имало чекмеджета със стъклени рафтове, на които била френската вазерия. Медикаментите били подредени по азбучен ред и тегло, като на горите рафтове били съдовете, побиращи течности до 200мл., а под тях останалите, чиято вместимост достигала до над 1000 мл. Стъклените шишенца имали изящно шлифовани тапи, направени от стъкло. В двата края на аптеката се съхранявали отровните лекарства, а в средата й имало голяма правоъгълна маса с орехово писалище и дървена стълба за лесен достъп до високите рафтове. В аптеката имало походно легло за дежурния фармацевт, а зад приемната се разполагала лабораторията. Първата българска аптека разполагала с библиотека с научна чуждестранна литература, касаеща лечебното изкуство. В книгите на д-р Павлов била публикувана ценна информация за някои заболявания и тяхното лечение. Вероятно най-интересната от тях е творбата ("Elementi di Farmacopea Omiopatica di Hahnemann – F.Magendi Pesaro" от 1831 година) на Самюел Ханеман - бащата на хомеопатията. Сред лекарствените шишенца на българският фармацевт можело да се открие стъкленица с надпис "Antimoni 9 D", което ни показва, че медикът вероятно е разчитал и на хомеопатията като терапевтичен метод.

От казаното до тук може да се направи изводът, че д-р Марко Павлов е бил добър лекар със завидни за времето си познания. Неговото дело е допринесло изключително много за историческото развитие на българската фармация, а създадената от него аптека съществува в своя автентичен вид до 1886 година, когато чрез въведените след освобождението ни "Временни правила за устройство на медицинското управление в България" аптеката била отнета насила от неговия син – фармацевтът Георги Марков. 

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация