Билки, използвани по време на Гражданската война в САЩ

От 1820г.

През периода на Американската гражданска война между развитите индустриални северни щати (известни като Съюза) и селскостопанските южни щати (наричани Конфедеративни американски щати) развитието на медицинската наука е забавено. Военните лекари разполагат с малко или почти никакви медикаменти. Принудени са да използват билки, за да помагат на ранените.

В началото на държавния конфликт, военните лекари, част от Съюза, третират болните и пострадалите или с кръвопускане, или с очистителни. Конфедеративните лекари по време на "войната  срещу северния агресор" разчитат повече на употребата на билковите медикаменти. Те поръчват създаването на книга, която да описва местните билки, техните употреби и дозировка. Писмената творба носи заглавието "Resources of the Southern Fields and Forests", написана от Франсис Порчър през 1863 г.

Любопитни факти за други лечебни растения, използвани по време на Гражданската война, ще ви разкажем в следващите редове.

Ще започнем с алоето. И двата вида от лечебното растение, които се срещат в щатите, са ползвани като очистително или като суровина за лапи за третиране на навяхвания и изкълчвания. Днес алоето се ползва и като средство за лечение на слънчеви изгаряния (включително по-сериозните от тях).

Растения от семейство Лукови (Allium spp.) също са на почит в САЩ от периода на Гражданската война. И лукът, и чесънът, са важни за лечението на сериозни рани, кожни инфекции и ухапвания от насекоми.

Според книгата на Силвия Уиндле Хъмфри "A Matter of Taste" (1965 г.) лукът е важна суровина за приготвянето на лекарства. Книгата твърди, че през 1864 г. генерал Юлисис С. Грант казва: "Няма да предвождам армията си без запаси от лук." Два дни по-късно (според съобщения, публикувани в творбата, армията получава важна доставка от три вагона лук).

Страно или не - поради антибактериалните си свойства - растителните лекарства с лук и чесън се използват до Първата световна война.

Освен алоето и билките от семейство Лукови, книгата на Франсис Порчър  "Resources of the Southern Fields and Forests" и лайката.

Растението се радва на особена почит по време на Американската гражданска война. Чай от цветчетата на билката и към днешна дата се пие при разстроен стомах и като средство, подпомагащо съня. В САЩ майките разказват приказка на децата си за зайчето Питър, което изяжда толкова много моркови, че го заболява стомахът. Майката на Питър му дава чай от лайка и го изпраща да си легне. Тази народна приказка илюстрира отличните лечебни свойства на растението като средство за успокояване на храносмилането и за подпомагане на съня.

Цикорията (Cichoorium intybus), наричана у нас и синя жлъчка, се използва (особено в южните американски щати) като средство за лечение на жълтеница, слабително, диуретично, понижаващо кръвната захар. Ползва се и срещу заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Растението е популярен заместител на кафето в армията на Юга. За да се приготви напитката, се смесват равни количества стрити изпечени корени от глухарчета и цикория. И днес в супермаркетите можем да открием заместители на кафето, включващи цикория и глухарче.

Ехинацеята (Echinacea spp.) е високо ценено растение, което се радва на все така висока популярност. В периода на Гражданската война с него се третират инфекции, хронични възпаления, рани и ухапвания от паяци. Днес е известно, че билката повишава защитните сили на имунната система. По тази причина чай от ехинацея може да се приема първите признаци на настинка или грип.

Канадският черен бъз (Sambucus canadensis) е мастна за щатите билка, чиято традиционна употреба включва приготвянето на диуретични и лаксативни лекарства. Използва се и като компрес за повърхностни рани и натъртвания рани и разфасовки. От плодчетата се приготвят лечебни мехлеми.

Тинтява (Gentiana spp.) е считана за едно от най-полезните растения за стимулиране на апетита (вероятно заради покъртително горчивия й вкус). С тинтява се подобрява храносмилането и апетита. Когато ранените войници се лекуват бавно и нямат апетит, се налага да приемат растението с храната за ускоряване на терапията третиране на безапетитието. Вероятно, за да избегнат подобна зла участ, хората са се старали да оздравеят максимално бързо. Шегата настрана, тинтявата все още се използва именно срещу липсата на апетит.

Джинджифилът (Zingiber spp.) е използван през 1800-те години при лечението на стомашни проблеми, лошо храносмилане, морска болест. Коренът на джинджифила все още се използва срещу тези патологични прояви. Той е особено полезен за хора, които пътуват през различни часови зони по въздуха.

Хмел (Humulus lupulus) - въпреки че е по-известен днес като съставка в бирата, хмелът (по-точно цветовете от него) има дълга и уважавана употреба като успокоително средство и при лечение на циреи, треска, кашлица и синини. Хмелът е сред отличните билки, използвани за стимулиране на съня. Под възглавницата се поставят сушени хмелни цветчета в торба, а след това във вътрешността на възглавницата.

Растението обикновен пчелинос също се използва като терапевтично средство през Американската гражданска война.

Макар че към днешна дата по магазините в САЩ  може да се открият капки с пчелинок срещу кашлица, след химични тестове става ясно, че продуктът не съдържа екстракт от растението. На практика, добавки срещу кашлица с пчелинок, може да се открият в магазините за биопродукти.  

По време на военният конфликт сочните, стрити стъбла на билката, се прилагат и при ухапвания от насекоми и срещу упорити обриви.

Днес хората разчитат на отпускащия аромат на растението, помагащ на децата и възрастните да спят по-добре. Лавандуловото масло, втрито директно върху челото, ускорява главоболието. Някои марки бебешки шампоани съдържат лавандулово масло, за което е доказано, че помага на малчуганите да спят по-добре след баня.

Днес маточината се използва като ароматизираща съставка в десерти и лечебни чайове. Полезна е при храносмилателни проблеми, разстроен стомах, подуване на корема, колики, болка, менструални спазми, безсъние и главоболия. Последните проучвания показват, че локалните мехлеми, съдържащи концентрирано масло от маточина, помага да се лекуват болезнените мехурчета, причинени от вируса на херпес симплекс.

За целта те се сваряват на гъста каша. За да направят сместа по-приятна, лекарите, които третират болните, участвали в Гражданската война, прибавят яйчен белтък и захар. Получава се пухкава лепкава маса (подобна на тази за обичания от всички сладкиш - "целувки"), тя се оформя на бонбони и се изпича. Това е едно от най-приятните лекарства, използвани като средство за потискане на упоритата кашлица и облекчаване на болното гърло.  

Войниците, сражавали се в Гражданската война, просто втриват растението по кожата си, за да отблъснат кръвосмучещите насекоми. В далечното минало растението е ползвано и като средство, предизвикващо аборт.

Съвременни медицински изследвания предупреждават да не се приема чай от билката от хора с чернодробни заболявания, защото съществува риск от увреждане на черния дроб.  

По време на войната между щатите билката се използва за овладяване на тези симптоми, както и за ароматизиране в храната, напитките и лекарствата. Дори и днес ментата е високо ценена и ефективна за същите цели и оплаквания.

Опиумът и морфинът (деривати на активното алкалоидно вещество в мака) се извличат от смола на красивото цветче на мака. В миналото всеки лекар почти винаги носи със себе си лекарство (на прах или като тинктура), включващо седативната билка. Семената на растението се варят, смилат и смесват със захар и семена от кардамон. Така приготвеното лекарство се ползва за лечение на диария, кашлица и астма. Сънотворният мак (Papaver somniferum) остава жизнено важно растение в производството на болкоуспокояващи лекарства, някои от които, продължават да се използват и в съвременната медицина и стоматология.

 Сиропът от салвия е общоприето средство за справяне с упорита кашлица и болно гърло.

Първата се смята за по-силно действаща. Сродницата на блатната мента се ползва при лечение на треска, при разстроен стомах, като стимулант за апетита на възстановяващите се болни войници. Нито едно от растенията не е местно за Съединените щати, но и трите вида са донесени от заселниците, които се движат на запад, завземайки нови територии.

Мащерката се ползва за направата на алкохолни тинктури. Употребата на билката включва и: нервни разстройства, грип, кашлица, отхрачващ агент, средство за пречистване на кръвта и облекчаване на зъбобол.

Валерианът (активното вещество в дилянката) и днес остава популярна алтернатива при проблеми със съня.

Лечебното растение действа кръвоспиращо и може да се открие в арсенала от лекарства на всеки медик, практикуващ в размирните военни времена. При дълбоки рани, билката (прясна или суха) се поставя върху увредения участък, който почти веднага спира да кърви. Единственото условие е в раната да няма костни фрагменти, замърсявания и да е добре почистена.

Малки торбички от сухите листа на растението се поставят сред дрехите на бебета, страдащи от колики, за да им се помогне да спят по-добре. Билката е от семейството на ментата, поради което растението също може да се ползва за облекчаване на разстроен стомах.

Комбиниран с други лекарства, лютият пипер се използва за загряване на измръзналите войници.

Периодът на Гражданската война в историята на американската медицина може да се определи най-вече като "експеримент". Конфликтната ситуация в държавата налага необходимост от обединяването на разнородни, често противоречиви медицински идеи и лечебни методи. Лекарите са длъжни да се справят с голям брой болни и ранени. Принудени са да разчитат и на ефективните, и на непроверените лечебни методи.

Повечето съвременни историци, правейки ретроспекция на този период, най-често приемат, че единствено хирурзите са най-онеправдани сред медиците. Нерядко те нямат друга алтернатива освен ампутацията. Реалността не е по-различна при повечето лечители от времето на Гражданската война – най-често те са от селски произход и имат единствено богат опит в употребата на растителни лекарства, които невинаги и не при всеки действат оптимално. Често те също нямат избор и работят с малко или почти никакви медикаменти. Въпреки всичко, много от растителните лекарства, използвани през това ужасно време, не само че се утвърждават във времето, те намират приложение и днес.