Билки, използвани по време на Гражданската война в САЩ, 2 част

От 1820г.

Освен алоето и билките от семейство Лукови, книгата на Франсис Порчър  "Resources of the Southern Fields and Forests" и лайката.

Растението се радва на особена почит по време на Американската гражданска война. Чай от цветчетата на билката и към днешна дата се пие при разстроен стомах и като средство, подпомагащо съня. В САЩ майките разказват приказка на децата си за зайчето Питър, което изяжда толкова много моркови, че го заболява стомахът. Майката на Питър му дава чай от лайка и го изпраща да си легне. Тази народна приказка илюстрира отличните лечебни свойства на растението като средство за успокояване на храносмилането и за подпомагане на съня.

Цикорията (Cichoorium intybus), наричана у нас и синя жлъчка, се използва (особено в южните американски щати) като средство за лечение на жълтеница, слабително, диуретично, понижаващо кръвната захар. Ползва се и срещу заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Растението е популярен заместител на кафето в армията на Юга. За да се приготви напитката, се смесват равни количества стрити изпечени корени от глухарчета и цикория. И днес в супермаркетите можем да открием заместители на кафето, включващи цикория и глухарче.

Ехинацеята (Echinacea spp.) е високо ценено растение, което се радва на все така висока популярност. В периода на Гражданската война с него се третират инфекции, хронични възпаления, рани и ухапвания от паяци. Днес е известно, че билката повишава защитните сили на имунната система. По тази причина чай от ехинацея може да се приема първите признаци на настинка или грип.

Канадският черен бъз (Sambucus canadensis) е мастна за щатите билка, чиято традиционна употреба включва приготвянето на диуретични и лаксативни лекарства. Използва се и като компрес за повърхностни рани и натъртвания рани и разфасовки. От плодчетата се приготвят лечебни мехлеми.

Тинтява (Gentiana spp.) е считана за едно от най-полезните растения за стимулиране на апетита (вероятно заради покъртително горчивия й вкус). С тинтява се подобрява храносмилането и апетита. Когато ранените войници се лекуват бавно и нямат апетит, се налага да приемат растението с храната за ускоряване на терапията третиране на безапетитието. Вероятно, за да избегнат подобна зла участ, хората са се старали да оздравеят максимално бързо. Шегата настрана, тинтявата все още се използва именно срещу липсата на апетит.

Джинджифилът (Zingiber spp.) е използван през 1800-те години при лечението на стомашни проблеми, лошо храносмилане, морска болест. Коренът на джинджифила все още се използва срещу тези патологични прояви. Той е особено полезен за хора, които пътуват през различни часови зони по въздуха.

Хмел (Humulus lupulus) - въпреки че е по-известен днес като съставка в бирата, хмелът (по-точно цветовете от него) има дълга и уважавана употреба като успокоително средство и при лечение на циреи, треска, кашлица и синини. Хмелът е сред отличните билки, използвани за стимулиране на съня. Под възглавницата се поставят сушени хмелни цветчета в торба, а след това във вътрешността на възглавницата.

Вижте и трета част

По статията работи: Виктория Милова