Древни билкови средства за предизвикване на аборт

Описанията на билкови препарати, за които древните народи считали, че могат да предизвикат аборт са често срещани в класическата литература и народната медицина. За съжаление, ефективността от такива народни средства варирала, а често приемът им бил обвързан с риск от опасни странични ефекти, още повече че някои от най-използваните билки в народната медицина за прекратяване на бременността са отровни.

Ръкописът "De Viribus herbarum", датиращ от 11 век е сред писмените източници, съдържащи своеобразен списък с билките, предизвикващи аборт. Този списък е съставен в стихотворна форма, а за негов автор (погрешно) се счита англичанката Емилий Мейсър. Към билките, които се използвали за предизвикване на аборт се причисляват седефчето, италианската разновидност на кочата трева, чубрицата, градинския чай, сапунчето, белият и черен кукуряк, както и растението блатна мента. Медиците от ислямския свят, живели през средновековния период са документирали употребата на някои абортифациенти, коментирайки тяхната ефективност и разпространение.

Популярната медицинска книга "King's American Dispensatory", датираща от 1898 година препоръчвала средство за изкуственото прекъсване на бременността, включващо в състава си смес от бирена мая и чай от блатна мента като най-безопасното и ефективно. Блатната мента се считала за безотказно средство за предизвикване на аборт, но въпреки това, през 1978 година бременна жена от Колорадо е починала вследствие на приема на 2 супени лъжици масло от билката, за което е известно, че е токсично. През 1994 година бременна жена, която не знаела, че бременността й е извънматочна, е пила чай от токсичното растение, за да се „справи” сама с деликатното си състояние. Впоследствие тя починала от нелекуваната в медицинско заведение извънматочна бременност, считайки че неразположението й е предизвикано от действието на блатната мента.   

Вратигата е използвана често през Средновековието за предизвикването на спонтанен аборт. Това е и първото лечебно растение, служещо като еменагог (средство за увеличаване на менструалното кръвотечение), за което е писала известната английска монахиня, канонизирана като светица - Хилдегард от Бинген. Нейният труд се казва "De simplicis medicinae".

Други вещества за предизвикването на аборт, за които се счита, че са използвани от англичаните включвали в състава си стрита испанската муха, опиум, семена от крес, железен сулфат и железен хлорид. Друга смес, използвана в Англия, която облекчавала състоянието на жените, претърпели спонтанен аборт (не извършен изкуствено) съдържала росен и исоп, запарени в гореща вода.

Корените от мъжка папрат, известни и с името "коренът на проститутките" (очевидно до действието на това растение са прибягвали жените, продаващи телата си) са използвани често като абортифациент във Франция и Германия. Действието на папратите като средство за умъртвяване на плода се препоръчвало от старогръцките лекари, живели около 1 век. В германската народната медицина е описан чай, предизвикващ спонтанен аборт. Той се приготвял от риган, мащерка, магданоз и лавандула. Други препарати с неустановен географски произход, включвали смачкани мравки, слюнка от камили, косми от опашката на Черноопашат елен, разтворени в меча мас.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността в медицината