Битката с болничните инфекции през вековете

Акценти

От хиляди години хората се сблъскват с инфекциите и са в постоянен процес на търсене как да ги предотвратят или как да ги преборят. Преди появата на болниците и най-безобидната рана може да доведе до сериозно болестно състояние или дори до смърт. Това положение не се променя с развитието на медицината и с "цивилизоването" на здравеопазването. Съществуването на лечебни заведения и обучени лекари не намалява риска и преди въвеждането на съвременните хигиенни стандарти инфекциите са едни от най-големите убийци в болниците.

През 40-те години на 20 в. антибиотиците навлизат масово като средство за лечение и буквално спасяват човешки животи в ситуации, които преди това са имали летален край. Но дори и днес хората търпят сериозни поражения от болничните инфекции, въпреки опита, който вече имат, и ресурсите, с които разполагат. Причината е, че и микроорганизмите се променят и адаптират към новите условия.

Постижения на древните култури в борбата с инфекциите

Хората в древността са прибягвали до много и различни средства за лечение на бактериални инфекции. Те са изпробвали с колеблив успех от почва и плесени до мед и вино. Задоволявайки своето любопитство и все пак подлагайки на научно изследване вековни рецепти, днешните етнофармаколози изучават по какъв начин древните култури са се справяли с инфекциите. В лабораторни условия учени от Уоруик тестват рецепта за мехлем за очи, на която попадат в 1000-годишния англо-саксонски медицински учебник Bald's Leechbook. Те установяват, че лук, чесън, кравешка жлъчка и вино, смесени заедно и престояли в бронзов съд 9 дни и нощи, унищожават неповлияващата се от антибиотици бактерия метицилин-резистентен стафилокок (MRSA).

Друго доказателство за ефикасността на старите методи е проучване върху превръзки с мед, което установява, че те са по-добър вариант в сравнение с превръзките със сребро. Например изгаряния, третирани с пчелния продукт, зарастват по-бързо и рискът от възникване на инфекция е много по-малък.

Пътят до убеждението за нуждата от хигиенни стандарти

В миналото много по-чести са случаите, когато пациентите са умирали вследствие инфекция, възникнала в болницата, отколкото след операция или лечение. Нерядко цели отделения попадали под нейната помитаща сила, убивайки най-уязвимите. Викторианският хирург Джеймс Симпсън, откривател на хлороформа, казва, че "човек, положен на операционната маса в хирургична болница, е изложен на по-голям шанс за смърт, отколкото английският войник на полето на Ватерло".

Земелвайс и неговото откритие

През 1847 г. един лекар осъзнава, че в родилните отделения, където влизат лекари и студенти, възникват много по-често инфекции, отколкото в отделенията, където акушерките само израждат бебетата. Това е унгарският лекар Игнац Земелвайс и неговото обяснение е, че медиците и студентите имат контакт с най-разнообразни пациенти, както и с мъртъвци, докато акушерките имат досег само с бременните и родилките. Земелвайс смята, че лекарите внасят инфекции, тъй като почти не мият ръцете си или инструментите след различните процедури. Затова той кара персонала, влизащ в неговите отделения, да си почиства ръцете. Резултатът е налице, инфекциите намаляват. Този експеримент на унгарския медик обаче не убеждава останалите, защото в средата на 19 в. все още не е ясно как възникват инфекциите и какво ги причинява. Никой не приема насериозно твърденията на Земелвайс и нещата си остават постарому. По ирония на съдбата унгарецът умира вследствие отравяне на кръвта след порязване на пръста.

Теорията на Луи Пастьор

Десетилетия по-късно френският учен Луи Пастьор предполага, че разпространението на микроорганизми в тялото може да доведе до инфекциозни заболявания. Неговото твърдение става популярно като зародишната теория на болестта. Пастьор смята, че химикалите, унищожаващи микроби, имат свойството да ограничат разпространението на инфекции.

>>> Луи Пастьор и приносът му в развитието на имунологията

Антисептичната система на Листър

В Обединеното кралство хирургът Джоузеф Листър започва да обръща по-голямо внимание на инфекциите след операции, след като се запознава с теорията на Пастьор. Той разработва антисептична система, която да пречи на вредните микроорганизми да навлизат в раните преди и след хирургическа интервенция. Системата на Листър унищожава инфекциозните агенти чрез карболова киселина, използвана като дезинфектант за ръцете и за почистване на инструментите. Британският лекар публикува статия за своята разработка в Lancet, но повечето хирурзи не я приемат, тъй като теорията за микробите на Луи Пастьор все още не е тествана. Затова голяма част от лекарите смятат антисептичната система за ненужно сложна и крайна.

Противниците на Листър са на мнение, че добрата хигиена и чистотата са достатъчни за контролирането на инфекциите и че системата му е просто друга форма на хигиенизация. Британецът представя в отговор статистически данни от отделенията в болницата в Глазгоу, за да демонстрира ефективността на неговата система. Доказателствата му са ограничени и колегите му до последно не са убедени и предпочитат да изчакат, докато теорията за микробите и антисепсиса се утвърди.

Флорънс Найтингейл и кампанията й за добра хигиена

Друг човек постига това, което Джоузеф Листър се опитва да наложи и това е небезизвестната Флорънс Найтингейл. Тя убеждава болничните администратори в необходимостта да бъдат предотвратявани болничните инфекции. Медицинската сестра събира статистически данни от военните болници по време на Кримската война, от които става ясно, че инфекциите, а не раните от войната погубват войниците.
След войната Найтингейл се връща във Великобритания и започва да си сътрудничи с епидемиолога Уилям Фар, който й помага за изготвянето на болничната статистика, приложена в книгата й "Бележки за болниците" (1859 г.).

Явно информацията на Найтингейл е била доста убедителна, тъй като болниците започват да предприемат подобрения на санитарните условия, за да се намалят състоянията и смъртните случаи, предизвикани от инфекции. Кампанията на сестрата подобрява стандартите на грижи и хигиената, освен това тя отваря и училище за медицински сестри в английската столица, където се подхожда професионално в обучението и излизат подготвени кадри.

Модерен контрол на инфекциите

Към края на 19 в., през 1877 г. немският учен Роберт Кох научно доказва, че микробите стоят в основата на инфекциозни заболявания като коремен тиф и антракс. Работата му в лабораторията показва, че стерилизацията с пара и сухата топлина са също толкова ефективни, колкото и химическите агенти при контролирането и предотвратяването на растежа на бактериите.

Разкритията на Кох, антисептиката на Листър и болничната хигиена на Найтингейл се комбинират в нов подход за предотвратяването на болничните инфекции, наречен асептика. В съвременните лечебни заведения асептиката е норма, събираща в себе си парна стерилизация на инструменти, специално облекло в операционната зала, дезинфекционно почистване на повърхностите, антисептично почистване и превръзки на раните.

Когато през 40-те години на миналия век се появяват антибиотиците, се постига ефективно медикаментозно лечение на инфекциите, което допълнително слага под контрол микробите. За съжаление десетилетията употреба на антибиотици води до резистентност и днес берем плодовете. Бактериите и вирусите се развиват с удивителни темпове и някои щамове се превръщат в "супербактерии", които не се влияят от антибиотиците. Затова болничните инфекции са с висок животозастрашаващ потенциал.