Луи Пастьор и приносът му в развитието на имунологията
От 1857г. до 1895г.
За френския учен Луи Пастьор често се казва, че е положил основите на имунологията от съвременен тип. Тази чест той е заслужил с извършените от него изследвания в края на 19 в., от които започва разбирането за микробите и за процесите, които предизвикват. От Пастьор тръгва теорията, че тези организми предизвикват болестите и че ваксинацията, била тя профилактична или терапевтична, може да спре инфекциозните заболявания.
За времето, през което Луи Пастьор е живял и работил, понятия като имунитет и имунна система са били непознати. Отделно учените не са можели да обяснят разликата между вируси, гъбички и бактерии. По тази причина е забележително как френският химик и микробиолог е успял да разгадае същността на микробите и начина, по който организмът се бори с тях.
Работата на Пастьор относно вирулентността на микробите
Макар че Пастьор не е първият, който поставя ваксина с цел предотвратяване на заболяване (Едуард Дженър ваксинира срещу едра шарка през 1798 г.), той пръв споменава, че ваксинацията може да е средство за спирането на разпространението на всяка една микробна болест. Освен това предоставя методи, чрез които се променя вирулентността (способността на микробите да причинят заболяване) на болестотворните организми - да бъде толкова намалена, че живи микроби да се използват за направата на ваксини. Той отива отвъд всякакви представи за времето си и успява да покаже, че е възможно да се създаде и ваксина, която да се прилага за лечение скоро след досега на човек до заразен микроб. По този начин може да се избегнат заболяване и смърт.
>>> Видове имунизации, имунизационен календар и противопоказания при ваксини
Показателни за тези теории и впоследствие доказани методи са изследванията на Пастьор върху причините за гниенето на тъканите, върху причините за развалянето на млякото, виното, бирата и съсипването на копринената индустрия. В центъра на всички тези процеси е замърсяването и разпространяването на микроби. Ученият въвежда и пастьоризацията - метод, при който течността се нагрява за кратко до точката на кипене и след това бързо се охлажда.
Във времето, в което е живял Пастьор, терминът "вирус" (от латински - "отрова") се е ползвал за обозначаването на всеки микроб, за който се знае, че предизвиква инфекциозно заболяване. Благодарение на откритите и внедрени от Робърт Кох, Луи Пастьор и други учени техники за култивиране на тези "вируси", през втората половина на 19 в. са идентифицирани множество бактерии. Френският микробиолог използва фини филтри за отстраняването на по-големите микроби, които могат да бъдат култивирани извън тялото и наблюдавани как сформират колонии. Именно такива после са класифицирани към семейството на бактериите. Останалите, чиито размери им позволяват да преминат през фините филтри, са определени като вируси.
Имайки предвид тази информация, е учудващо как Пастьор е успял да отслаби вирулентността на микробите, които е използвал за живите си ваксини и най-вече да отслаби бактериите. През 20 в., след 50-те години, учените откриха, че някои вируси, например полиовируса, се превръщат в атенюирани (с отслабено действие) чрез продължително преминаване в тъканната култура, но не е ясно как точно. С напредването на медицината този въпрос се разгада и днес вече е известно, че продължителното преминаване на вируси в клетки от тъканната култура провокира натрупването на спонтанни произволни мутации в целия геном. Но отново остава една неизвестна - не се знае коя точно от мутациите предизвиква загубата на вирулентност на даден организъм.
Днес все още не е лесно постижимо отслабването на бактериите. Учените са разбрали, че бактериите имат повече от 4000 гена, а вирусите - между 10 и 100. Но с това не свършва всичко - бактериите притежават свои собствени вируси, които имат способността да въвеждат гени, кодиращи вирулентност. Така става ясно, че ако не е известно кой от тези над 4000 гена определя вирулентността на дадена бактерия, няма как да се намали нейната способност да разболява единствено чрез многократно преминаване през тъканна култура. Затова е изключително озадачаващо как Луи Пастьор е успял да отслаби микроба на бяс например и ваксината му срещу него е била толкова успешна. Повечето от днешните ваксини срещу бактериални болести съдържат неживи атенюирани организми или части от микроба. Може би е необходимо да се преразгледат отново откритията и методите на френския учен, за да се разбере постижението му. Това евентуално може да доведе до създаването на ваксина срещу заболявания от типа на СПИН.
Откритието, че микробите причиняват заболявания
В средата на 19 в. битува мнението, че микробите, изолирани от рани и други нарушени тъкани не са причина за болестното състояние, а резултат от него. Учените тогава смятали, че заболяването е вследствие химична реакция и се появява спонтанно (становище на Берцелиус и Либих). Все още не се правела връзка между инфекциозните заболявания и живите бактерии, вируси или гъбички.
Изключение от масовото мнение правел британският лекар хирург Джоузеф Листър, който бил запознат с докладите на Пастьор до Академията на науките за участието на микробите в заболяванията, върлуващи във винарската, бирената и копринената индустрия. Лекарят искал да редуцира заболеваемостта и смъртността в практиката си. На Листър му направило впечатление, че в случаите, когато счупена кост пробие кожата, неизменно се събирала гной и можело да се стигне до летален край. За първи път през 1867 г. хирургът започва да използва разредени разтвори на карболова киселина като антисептик при лечението на сложни фрактури и преди да направи разрез при операция. Последиците били голямо намаляване на смъртността и на заболеваемостта, свързани с хирургичните интервенции.
Независимо от това практическо доказателство, минават 10 години преди друг лекар - Робърт Кох от Прусия, да докаже, че микробите могат да доведат до инфекциозно заболяване. Той успява да размножи нишковидни микроскопични частици антракс в цяла верига спори. Така Кох дава отговорите на въпросите, които занимавали дълги години научната общност. Вече никой не се съмнявал по отношение на ролята на бактериите при възникването на болестта антракс.
През 1878 г., две години, след като Робърт Кох публикува своето откритие, че антракса има микробна природа, Луи Пастьор изпраща резюме на една от сесиите на Академията на науките, в което описва опитите си с бацила на антракса. В писмото си той изобщо не споменава Кох и работата му, а моли Академията да изчака, докато той "демонстрира в началото на тези изследвания (които откриват цял нов свят от знания) доказателство, че причината за трансмисивните, заразни и инфекциозни болести се намира по същество и уникално в присъствието на микроорганизми".
В същото това резюме френският учен представя своите експерименти с микроба, причинител на кокошата холера. Работата му по този проблем го кара да направи извода, че е възможно да се култивират всички микроби и да се направи ваксина за всички инфекциозни болести. Теорията му е, че вирулентността на микробите може да се променя - както да се отслабва, така и да се увеличава.
Макар да са налице някои спорни моменти в репутацията и действията на Луи Пастьор, е факт, че неговото име е в основата на изграждането на имунологията като наука. Приносът му е значителен, както и работата на другите учени, допринесли за развитието на науката.
Статията е част от историята на:
Коментари към Луи Пастьор и приносът му в развитието на имунологията