Борбата на Томас Сиденхайм с подаграта през 17-ти век

от 11 фев 2016г.

От 1683г.

Съвременният термин, стоящ зад "болестта на богатите", бил въведен от католическия монах от Доминиканския орден Рандолф Бокинг. Бокинг, на практика, бил първият, който още през 12-ти век използвал названието "подагра". Терминът идва от латинската дума "gutta" (или "капка") и се базира на схващането, че липсата на някое от т.нар. четири хумори довежда до "потъване" на съответния елемент (земя, въздух, огън и вода) в ставите и това причинява силната болка и възпалението на костите и тъканите.

Всъщност, един от първите, които започват, макар и по неволя, да се занимават сериозно и по-обхватно с "кралската особа" между болестите, бил британският лекар Томас Сиденхайм, който сам страдал от подагра.

Ето какво споделя той за състоянието, което го измъчвало до края на живота му:"Пациентът си ляга вечерта и заспива спокойно, докато някъде към два часа сутринта не бъде събуден от натрапчива болка, обикновено ситуирана в палеца на крака, но понякога – в прасеца или в глезените. Болката наподобява на тази при изкълчване и е незабавно последвана от успокоение, треска или слаба температура. Болезнените усещания са по-слаби в началото и с всеки изминал час постепенно се засилват, за да станат толкова силни накрая, че за болния става непосилно да понесе нито тежестта на дрехите си, нито дори лекото тресене на земята при стъпването на друг човек в стаята". ("Tractatus de podagra et hydrope" на Томас Сиденхайм, 1683 г.)

Тежките си "сблъсъци" с подаграта Сиденхайм описал подробно именно в научния си труд "Tractatus de podagra et hydrope", посветен на заболяването. Трактатът бил публикуван през 1683-та, пет години преди смъртта на лекаря, и се оказал категоричният "шедьовър" в неговите разработки и наблюдения. Именно тази книга му спечелила прозвището "Английския Хипократ", тъй като в нея британецът споделял много от възгледите на бащата на медицината. Научният труд на Сиденхайм накарал редица европейски медици да "преговорят" идеите на Хипократ и да си припомнят онези негови сентенции, които останали валидни и от особено значение за науката и днес.

Що се отнася до автора на "Tractatus de podagra et hydrope", той бил първият, който поставил разграничителна линия между ревматизма и подаграта и доказал, че те са две различни състояния, макар и с доста обща симптоматика.

За страдащите от подагра Сиденхайм препоръчвал много интензивен курс на лечение, включващ строга диета, съвсем опростени кулинарни методи в приготвянето на храната, никакъв алкохол, а за успокояване на болката – силен опиум, най-често, приготвен от лауданум (смолата, съдържаща се в листата и стеблото на Европейската каменна роза).

Така, въпреки че не помогнали много на него самия, разработките и наблюденията на Томас Сиденхайм щели да се окажат жизнено необходими за хората от следващия век, който не без основание щял да се нарича "Златният век на подаграта". Тогава именно "кралското величие" сред болестите щяло да отнеме най-много животи.

Статията е част от историята на: