Древногръцка хуморална теория

Древногръцкото учение за четирите хумори е записано в ръкопис от четиринадесети век, съхраняван в библиотеката в Цюрих, Германия. Документът твърди, че древните гърци познават четири основни човешки темпераменти, обвързани с различните видове хумори: меланхоличен, флегматичен, сангвиничен и холеричен тип.

Сложното учение за четирите хумори е ценено в продължение на много векове и се е превръща в един от основните принципи в Хипократовия корпус. Тази теория се основава на принципа на Емпедокъл за четирите основни елемента: земя, въздух, огън и вода.

Четирите съставни елемента у хората, или т.нар. хумори са отъждествявани аналогично. Те са черна жлъчка, кръв, жълта жлъчка и флегма (храчки). Всеки от елементите трябва да бъде в правилното съотношение един спрямо друг.

Този четворен модел е безкрайно приспособим: спрямо сезоните, ветровете, елементите. Въпреки, че от гледна точка на съвременната медицина тази теория е безполезна, в Древна Елада тя се запазва като основна опорна точка в Европейската медицина в продължение на повече от две хилядолетия.

Има нещо неустоимо съблазнително в учението за четирите хумора. Тяхното широко и трайно въздействие върху европейската медицинска мисъл, за съжаление е обратно пропорционално на неговата медицинска стойност. Успехът на хуморалната теория е "слага тежка спирачка" на множество физиологични изследвания, тъй като съществуват няколко явления, за които тази теория не би могла да се приложи като логично обяснение.