Хуморалната теория и нейното властване в продължение на две хилядолетия

Акценти

Хуморалната теория е основополагаща в западната медицина от древните векове до 19 в. "Хуморален" произхожда от гръцката дума humon, която се превежда като "течност". Тази теория е изградена върху идеята, че човешкото тяло е съставено от 4 хумора - черна жлъчка, жълта жлъчка, кръв и храчки. Още от древността съществува представата, че всеки човек е със специфичен хуморален състав и здравето му зависи от правилния баланс между всяка една от течностите. Настъпи ли дисбаланс, е налице заболяване.

Така нареченият още хуморизъм просъществува толкова дълго благодарение на преводите на латински език през Средновековието, както и на включването му в учебната програма на новосъздадените университети. Хуморалната теория се превръща в основен начин за концептуализиране на медицината и човешкото тяло и "властва" повече от две хилядолетия.

Хуморалната теория като основополагаща до 19 в.

Възникването и развитието на хуморалната теория се свързва с Хипократ (460-370 г. пр.н.е.). Гален, който живее през 2 в. сл.н.е., я доразработва. По-късно арабски учени от 9 в., както и европейски писатели от 11 в. основно признават и си служат с теорията. Макар че се правят опити да бъде опровергана от Андреас Везалиус (1543 г.) и Уилям Харви (1628 г.), съответно в произведенията им De Humani Corporis Fabrica и De Motu Cordis, хуморалната теория е основополагаща както сред лекарите, така и сред широката общественост до 19 в.

>>> Приносът на Хипократ към историята на медицината

В хуморизма физическото здраве и духа, характеристиките на личността са част от едно цяло. Затова хуморите служат за обозначаване и на 4 психологически темперамента - холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик.

Четирите хуморални течности в тялото

Четирите хумора - кръв, храчки, черна и жълта жлъчка, са свързани с по един от годишните сезони, съответно и с четирите природни стихии - земя, вода, огън и вятър. Смята се, че хуморалният баланс на всеки човек е холистично свързан с други явления като географско положение, климат, подредба на планетите, хранене, пол, професия, възраст и социална класа, т.е. това, което е здравословно за един, може да не е препоръчително за друг. Хуморалните лечения имат за цел да възстановят баланса между хуморите и това става чрез кръвопускане, прочиствания като клизми и повръщане, съчетани с промяна на начина на живот, на диетата, физически упражнения и лекарства, приготвени от натурални съставки.

Болестта като дисбаланс

В далечното минало болестите са възприемани като състояния на телесен дисбаланс, което се различава коренно от съвременното схващане за индивидуалните заболявания. Лекарите тогава се осланят на добро познаване на медицинските текстове, на обстойно опознаване на пациента и на внимателно изслушване на оплакванията, както и на "изследване" на телесни течности като урина, кръв и други.

Прогнозирането е добре усъвършенствано умение, което си личи и по медицинските трудове на лекари, работили до 20 в. Те включват подробни наблюдения на фазите и кризисните етапи на заболяването. Най-често свързват появата на лезии по кожата, проблемите вследствие "запушвания" и движението на течности през тялото с конкретни болести. Лечението с превантивна цел също е от огромно значение - дори практиките за обществено здраве, популярни в началото на 19 в., се базират отчасти на основни хуморални доктрини като връзката между околната среда, здравето и индивидуалния начин на живот. След средата на 19 в. обаче подобни подходи са критикувани.

Кръвопускането като част от хуморалната теория

Кръвопускането като метод за лечение е пряко свързан с хуморалната теория. В случаите, когато една или друга течност е взела превес над другите, това състояние се нарича "задръстване", "възпаление" или "пълнота". Тогава се смята, че пускането на кръв ще помогне за постигането на по-здравословен баланс. Доста често кръвопускането е прилагано и като превантивна мярка. В началото на 19 в. този метод започва да се отрича в Европа и Съединените щати, макар че практиката продължава и след това.

Хуморалната теория, освен в старата западна медицина, дори и днес е силно застъпена в традиционната китайска медицина, аюрведическата и индианската. Макар и на съвременно ниво, лекарите все още разчитат на показанията от изследванията на кръвта и урината, когато трябва да поставят диагноза.