Ботокс: как един от най-смъртоносните токсини започва да изглажда бръчки

Вече изминаха 25 години откакто учените за първи път откриха, че можем да изгладим бръчките покрай очите и по челото с инжектирането на една от най-мощните познати отрови в света – ботулиновия токсин, за който е известно, че само една супена лъжица може да убие 1 милиард души. Въпреки това, козметичната процедура премина клиничните изпитания и бе одобрена преди цели 15 години.

Невротоксинът всъщност има дълга, богата и много интересна история.

20-те години на XIX век – "wurstgift"

Никой не може да разбере биологичната основа на хранителното отравяне, докато д-р Юстинус Кернер не започва да изучава неправилно приготвените наденици, виновни за смъртта на няколко десетки германци. Кернер открива, че в развалената наденица има нещо, което предизвиква заболяването, което той нарича "wurstgift" (наденична отрова от немски).

Като отдаден на науката учен, Кернер стига толкова далеч, че дори се самоинжектира с веществото, но за щастие не се превръща в чудовище като в сюжетите на филмите на ужасите от 50-те години (въпреки че е твърде възможно да се е чувствал като такова, тъй като ботулизмът е доста неприятно заболяване). Неговите експерименти и изследвания подпомагат по-доброто разбиране на неврологичните симптоми на хранителния ботулизъм (увисване на клепача, трудно преглъщане, слабост в мускулите, парализа и дихателна недостатъчност). Той също така предлага начини за лечение и превенция на хранителното натравяне и проправя пътя на днешната медицинска употреба на токсина.

90-те години на XIX век – едно смъртоносно погребение

Повече от 70 години, след като Кернер извършва своите експерименти, д-р Емиле Пиер ван Ерменгем от Белгия е помолен да разследва масово заразяване с ботулизъм след вечеря на погребение, в следствие на която трима човека умират, а 23 остават парализирани (очевидно някой е донесъл развалена шунка).

Ван Ерменгем, чийто учител е д-р Роберт кох (човекът, който открива бактериалния причинител на антракса, туберкулозата и холерата) успява да открие връзката между ботулизма и бактерията, формираща спори, която нарича Bacillus botulinus (по-късно получила името Clostridium botulinum). Следват редица изследвания и в последствие са идентифицирани седем различни щама на ботулиновия токсин (от А до G); четири от тях (А, B, E и F) разболяват човека.

40-те години на XX век – токсичната изкусителка

След избухването на Втората световна война САЩ започва да изследва биологичните оръжия, включително и ботулиновия токсин (невротоксинът, произвеждан от Clostridium botulinum), смятан за най-отровното вещество в света. Според един план китайски проститутки трябвало да пуснат малки токсични хапченца в храната или питието на високопоставени офицери от японската армия. Били създадени желатинови капсули с ботулинов токсин, но проектът бил зарязан преди те да влязат в употреба.

50-те и 60-те години на XX век – ботулиновият токсин има положителни страни?

След края на войната учените започват да се фокусират върху положителните страни на мощния токсин. В частност това правят д-р Едуард Дж. Шанц и колегите му, които пречистват ботулиновия тоскин тип А до кристална форма. През 1953 г. физиологът Д-р Върнън Брукс открива, че инжектирането на малки количества в хиперактивни мускули възпрепятства отделянето на ацетилхолин от моторните нервни окончания, което поражда временно облекчение. През 60-те години офталмологът д-р Алан Б. Скот започва да инжектира ботулинов токсин тип А на маймуни, като създава теорията, че отпускащият мускулите ефект може да помогне за лечението на кривогледството. Неслед дълго ботулиновият токсин тип А се превръща в основен обект на изследване в лабораториите по света (въпреки страховете от употребата му като биологично оръжие).

70-те и 80-те години – раждането на ботокса

През 1978 г. Скот получава разрешение да инжектира малки количества ботулинов токсин в доброволци и скоро резултатите не закъсняват. В началото на 80-те години офталмологът публикува поредица от изследвания, включително една статия, в която твърди, че "ботулиновият токсин изглежда е безопасен и полезен при лечението на кривогледство". Последвалите проучвания показват, че ползите от медикамента се простират далеч извън сферата на офталмологията и предоставят на пациентите временно облекчение при някои лицеви спазми, спазми във врата и раменете и дори спазми в гласните струни. През 1988 г. фармацевтичната компания Allergan придобива правата за разпространяването на ботулиновия токсин на Скот (или Oculinum, както е известен днес) и година по-късно Държавната агенция по храните и лекарствата го одобряват за лечението на кривогледство и блефороспазъм (спазми на мускулите на очния клепач). Малко по-късно Allergan придобива компанията на Скот и променят названието на лекарството на компактното "Ботокс".

90-те години – ботоксът е новото черно

Изследванията на веществото продължават и учените откриват други потенциални негови приложения. С токсина се лекуват спазми на пикочния мехур, "крампите на писателя", прекомерно потене и дори церебрална парализа при деца и той предлага макар и временно облекчение. Но превратно се оказва случайното откритие на канадския офталмолог д-р Джийн Карутерс, която забелязва, че пациентите с блефароспазъм, които лекува с ботокс, губят бръчките около очите си. През 1992 г. тя и нейният съпруг, който е дерматолог, публикуват свое изследване, в което твърдят, че макар и с временен резултат, лечението с C. Botulinum-A екзотоксин е лесна и безопасна процедура" за лечението на бръчките по челото. Дерматолозите от Холивуд до Хобокен веднага си взимат бележка и през 1997 г. употребата на ботокс се увеличава толкова много, че САЩ временно свършват запасите си, което причинява паника сред отдадените му ползватели.  

Звездата от приятели Кортни Кокс, която според медиите е редовен ползвател на ботокс.

След 2000 година – добрият, лошият и вездесъщият

С настъпването на новото хилядолетие патентите продължават да валят. През 2000 г. ботоксът е одобрен за лечението на цервикална дистония (спазми във врата и раменете). През 2002 г. ботокс козметиката получава зелена светлина от страна на американското правителство и Allergan започва мултимилионна маркетингова кампания за да увеличи и без това високите продажби на ботокс, които в края на 2001 г. са достигнали 310 милиона долара.

Следващата година продажбите достигат 440 милиона долара. През 2004 г. Allergan получава одобрение за лечението на прекомерното потене на подмишниците (хиперхидроза).

Неслед дълго ботоксът се появява във фитнес залите, моловете, спа центровете и дори по коктейлите. Ботоксът се превръща в идеалния подарък за приятелката, съпругата или любовницата, за президентските надежди или обикновените домакини.

Днес ботоксът се харчи като бонбоните в супермаркета. И въпреки обичайните странични ефекти като увиснали клепачи и вежди, и безчетният брой звезди със застинали каменни физиономии, които сякаш не могат да се усмихнат, трябва да си признаем – ботоксът е забележителна и примамлива щипка отрова.

по статията работи: Величка Мартинова