Британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс и методите му за справяне с болката при децата от 1950 година

От 1950г.

Някъде до средата на двадесети век преобладаващото мнение сред педиатрите е, че пеленачетата могат да се похвалят с намалена чувствителност към болезнени усещания. Затова до разглеждания период е повсеместно прието на бебетата да се прилагат минимални упойващи средства в хода на хирургическите процедури. Темата продължава да вълнува педиатричните експерти и след това, когато упойките все повече започват да намират мястото си в детската хирургия.

През 50-те години британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс въвежда специален метод в детската анестезия, който по-късно щял да стане известен с името "Ливърпулска техника ". Рийс модифицира част от педиатричното анестетично оборудване, с цел усъвършенстване на наблюдението на дихателните движения на упоеното дете и осигуряване на механична вентилация/командно дишане/, в случай на нужда. Едновременно с това, английският медик въвежда в практиката химичния агент кураре и много други релаксанти, а също и азотния оксид и кислорода без етер. През 1950-та, в дискусия относно анестезията, Джаксън Рийс заявява, че новороденото е много по-различно  от възрастния индивид по отношение устройството на нервно-мускулната си структура и физиология, като посочва редица механични различния, разлика в чувствителността на респираторната система, на мускулния тонус и други.

Въпреки че, като цяло, се смята за страстен привърженик на употребата на мускулни релаксанти и на "по-скромното" използване на анестетици, специалистът вярва, че контролът на дишането при малките пациенти, току-що появили се на бял свят, е възможен с "лека" анестезия и без участието на гореспоменатите релаксанти /именно заради споменатите структурни и физиологични разлики между малчуганите и възрастните/. Рийс счита, че възможните рискове по време на хирургически манипулации при доносените бебета спокойно могат да се дефинират като незначителни, тъй като нивата на кортикостероиди в кръвта, взета от пъпната връв, съответстват с тези на кръвта на майката. В резултат на тази подробност, лекарят стига до заключението, че хирургическата травма е по-малка с раждането, а нивата й бързо нараствали през първата седмица от живота на детето. Гордън предполага, че за оптимален оперативен период трябва да се приемат първите 24 часа от съществуването на човек.

Рийс коментира в книгата си "Anaesthesia in the newborn" от 1950-та и нещо друго - че негови колеги препоръчват употребата на морфин като упойка дори и за най-малките пеленачета. Британецът обаче не смята препарата за необходим в лечението на тези пациенти. "Това третиране [с морфин] се прилага с цел улесняването и гладкото поддържане на анестезията и изглежда, че се предпочита в случаите, когато дишането не трябва да се подпомага или да бъде контролирано. Все пак, при този вид анестезия се налага вдишването на агенти, което превръща въпросния процес в много по-досадна и продължителна процедура." ("Anaesthesia in the newborn", 1950-та, стр. 1421-ва).

Малко по-късно, в своя статия от 1960-та, Рийс обсъжда доста по-подробно и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят при осъществяване на педиатричната анестезия. Той обръща внимание на факта, че при бебетата под шестмесечна възраст се наблюдава тенденцията, в отговор на използваната упойка, те да развиват хипотермия, а по-големите хлапета – хипертемия. По онова време първата диагноза е по-лесна за преодоляване, но втората понякога довеждала до конвулсии на тялото и до смърт. Става ясно, че премедикацията с атропин и анестезията с етер повишавали риска от фатален край.

През 1960-та експертът коментира в своя труд "Paediatric anaesthesia" от 1860-та: "Несъвършената дихателна система на бебето в първите дни от живота му и опасностите от хипертермия при по-големите деца предполагат, че контролираното командно дишане по време на анестезия има специално значение. То трябва да се възприема от специалистите като съществена част на продължителните операции и е особено препоръчително за по-кратките процедури. Анестезията може да се прилага в много лек вариант с азотен оксид/кислород и релаксант, в резултат на което възстановяването е бързо. ... Има, следователно, убедителни практически и теоретични причини за провеждане на анестезия с контролирана вентилация, релаксанти, азотен оксид и кислород. "  

Никак не е случайно, че Гордън Джаксън Рийс се смята от медицинските историци за пионер в прилагането на анестезия в детската хирургия.

Снимка: everystockphoto.com/peasap

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата