Бъз: произход на името

От -460г.

Сигурни сме, че, ако не сте опитвали, то поне веднъж в живота си сте виждали храст (или дърво), отрупани с плодове на бъз. Вероятно няма и да ви учудим, ако ви кажем, че растението, което е от т. нар. род Sambucus и обединява повече от 30 вида, открай време се използва в лечебните практики на различни народи.

Безспорно интересен е и произходът на името му, с който произход именно смятаме да ви занимаем набързо в следващите редове, ако, разбира се, имате желанието да се потопите в тях.

Всъщност, названието Sambucus присъства още в писмените трудове на Хипократ, а по-късно – и на Диоскурид. Предполага се, че името произлиза от гръцки език и се свързва с понятие, назоваващо древен музикален инструмент (или група от такива). Много е вероятно въпросното музикално пособие да е било направено от дърво на бъз, което пък се отличава с "прилична" здравина. В този ред на мисли, освен че се употребявало за лечение на тялото, растението по категоричен начин е "лекувало" и душата.

Твърди се още, че гореспоменатите инструменти били най-разпространени сред римляните или поне между творчески настроените измежду тях. Историците обаче и днес срещат проблем в изясняване на това дали sambuca са били струнни инструменти или по-скоро – духови. В началото на първи век след Хр. римският учен Плиний, например, коментира в един от своите трудове, че най-"гласовитите" рогове и свирки се правят именно от дърво на бъз. Дали е било така… можем само да предполагаме. (Факт е обаче, че към днешна дата, в Италия е често срещано явление да се правят свирки от клонки на бъз).

Що се отнася до античните лекари, споменати по-горе, те предпочитали да използват плодовете и листата на "летния познайник" в приготвянето на различни отвари – най-често като диуретично средство и като такова, с което нарочно се целяло изпотяване на тялото с лечебен ефект.

Статията е част от историята на: