Бърз напредък за компанията "Бьорингер Ингелхайм" от 1920 година

През 1920 година в продуктовото портфолио на германската организация "C. H. Boehringer Sohn", известна днес с наименованието "Бьорингер Ингелхайм", своя "дебют" направил препаратът "Cadechol", предназначен за лечение на сърдечносъдови заболявания. Както може би се досещате, появата на медикамента се оказала само началото на период на засилено производство на лекарствени агенти с добър терапевтичен профил.

През 1921-ва знаменитият професор на компанията Хенрих Виланд, в колаборация с брат си Херман, успял да извлече алкалоида лобелин в чистата му форма, съдържащ се в растението Лобелия (Lobelia inflata). Новосъздаденият медикамент, който бил пуснат на пазара под търговското наименование "Lobelin", започнал да се употребява в медицинската практика при наблюдавани нарушения в дихателния процес.  

През 1923-та в Хамбургския квартал Мурфлийт (Moorfleet), провинция Бергедорф, заработило новото предприятие на "C. H. Boehringer Sohn". Тук основно се синтезирали алкалоиди и като цяло – базови елементи, необходими в реализацията на различни фармацевтични агенти. На следващата година логото на германския бранд преживяло нова трансформация и обликът му все повече започнал да се доближава до настоящия му дизайн. През 1927-ма, заради важните си разследвания върху жлъчните киселини и свързаните с тях вещества, професор Хенрих Виланд бил удостоен с Нобелова награда по химия.

През 1928-ма организацията присвоила германския производител на упойващи вещества "Dr. Karl Thomä & Cie", ход, който й позволил да увеличи влиянието си в предлагането на въпросните съставки.

През 1933-та специалистите на "C. H. Boehringer Sohn" се заели със задачата да получат лимонена киселина от калциев цитрат, за удовлетворяване на нуждите на хранителната и тютюневата промишленост. Пет години по-късно пък, врати отворила научната лаборатория на бранда - "Heinrich-Wieland-Bau".

През март 1939-та, на 78 години, починал основателят на компанията Алберт Бьорингер, оставяйки ръководството на бизнеса си в ръцете на синовете си Албърт (младши) и Ърнст, както и на зет си Юлиус Либрехт. И тримата мъже вече били показали, че знаят какво да правят занапред.

През 1941-та фирмата пуснала на пазара препарата си "Aludrin" срещу астма, като много скоро след него щели да се появят и т.нар. бета-блокери за ефективно третиране на състоянието.

През 1942-та, в Ингелхайм бил построен нов завод на "C. H. Boehringer Sohn", където стартирало мащабното производство на синтетичен кофеин. На следващата година ръководителите на компанията получили позволение от германските власти да построят още едно свое предприятие в региона на Биберах ан дер Рис ("Biberach an der Riss"), където именно да бъде съсредоточен производственият процес на основните препарати на германския бранд.

Военните действия на Втората световна война обаче объркали първоначалните планове или по-скоро – поотложили тяхното осъществяване. На 16 март 1945-та "C. H. Boehringer Sohn" затворила производствените си единици в Ингелхайм. Четири дни по-късно, в града нахлули американски танкове и започнала окупацията на Германия.

На 28 май работата във фабриката в Ингелхайм била възстановена и дори – стартирала на високи обороти.

През 1946-та в Биберах ан дер Рис било дадено ново начало на гореспомената по-горе компания "Dr. Karl Thomä & Cie", която вече се казвала "Dr. Karl Thomae GmbH" и наброявала персонал от 70 човека. Тогава на пазара бил пуснат и аналгетикът "Thomapyrin", който и към днешна дата отчита завидно добри продажби.

Така, повече от успешно, новият век бил преполовен, а втората му половина също щяла да бъде белязана с немалко постижения.

Статията е част от историята на:

• История на "Бьорингер Ингелхайм" ("Boehringer Ingelheim")