Велико откритие на Иван Павлов от 1889 година

От 1889г.

През 1889 година руският физиолог Иван Павлов и неговата сътрудничка Екатерина Шумова-Симановска се опитват да разберат какво кара жлезите в стомаха да отделят стомашен сок, когато животното се храни. Други учени са изследвали този въпрос и са стигнали до заключението, че причината жлезите да започнат да отделят стомашен сок е физическият натиск на храната в стомаха. Павлов не е съгласен. Той счита, че апетитът – желанието на животното да яде, и удоволствието, което то изпитва при хранене – е причината да потече стомашен сок, преди храната дори да достигне до стомаха. Но как може да се провери това?

Решението на този въпрос Павлов търси по следния начин: оперира едно куче и му присажда стомашна фистула, след което му прави есофаготомия. Стомашната фистула е тънка тръбичка, която извежда вътрешността на стомаха извън тялото. Стомашният сок, който се отделя, изтича през тръбичката и изслевователятможе да го събере в колба и да го подложи на анализ. Есофаготомията е по-сложна операция (и дори изглежда жестока), при която се прерязва хранопроводът и така устната кухина се изолира от храносмилателния тракт. Когато животното глътне хапка, храната изпада навън през един отвор, вместо да отиде в стомаха. Като резултат животното се наслаждава да яде, но храната не достига до стомаха.

Павлов демонстрира ролята на апетита в храносмилането върху куче със стомашна фистула и есофаготомия. На схемата по-горе от списание "Российский медицинский журнал" от 1907 г. е показно куче, което поглъща храна, но тя изпада през отвора на шията и не достига до стомаха. При все това от стомашната фистулаизтича "апетитен" сок.

Павлов извършва тези операции на кучета, после ги лекува , докато оздравеят, и едва тогава започва опитите с тях. Той установява, че макар и храната, която поглъща кучето, да не достига до стомаха, жлезите в него отделят голямо количество „апетитен” сок – тоест стомашен сок, произведен под въздействието на апетита.
Павлов доказва своето твърдение чрез хроничен експеримент. Той оборва онези учени, които чрез остри експерименти отричат, че апетитът може да причини отделяне на стомашен сок. Според Павлов учените са се заблудили поради недостатъците на този опит. Той пише, че ако кучето кърви, изпитва болка, или е под упойка, то няма да получава удоволствие от яденето, затова разбира се, няма да отделя „апетитен” сок. Но това не разкрива на физиолозите какво става в действителност, когато се храни нормално куче – то показва само, че те при острия си опит са натрошили някои от „частиците” в животинския механизъм.   

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов