Вещерските процеси, или как заради нечии интереси са отнети животите на невинни хора

От 1324г.

В миналото немалка част от обществото искрено вярва в съществуването на магьосничеството и свръхестествените сили, поради което онези хора, считани за особени или подозрителни, трябвало да бъдат съдени. В накои от най-крайните случаи те биват измъчвани, нещо повече – някои дори са подлагани на публичен линч. Най-честият начин да се направи това е заподозрените да бъдат изгорени живи. Тези, т. нар. традиции, са следствие от човешкото невежеството, страх и параноя. В нашата природа е заложено да търсим обяснение, когато ни се случи нещо лошо или ексцентрично. Когато обаче не може да се намери правдоподобна причина за определени обстоятелствата или човешко поведение, хората са готови да направят стъпка напред и да обвинят за всичко тъмните сили или вещиците. А щом това е сторено, обществото започва да се нуждае от изкупителна жертва, годна за обвинение. Тази традиция, гнила до самите си корени, е виновна за смъртта на близо 200 000 души. А медицинската история винаги е готова да ни разкаже за тези жертви, да ни напомни за безумието и да ни пази от това никога да не се повтори подобна ситуация.

Петрониа де Мийт

Лейди Алис Кийтлър и нейната помощничка Петрониа де Мийт биват преследвани за демонизъм, убийство и магьосничество. Това е един от първите процеси, проведени в Килкени, Ирландия, през далечната 1324 г. Те са обвинени от епископа на Осори, само защото духовникът си мисли, че са придобили големи наследства, убивайки съпрузите си. Те биват измъчвани, за да се "изповядат" за греховете си. Де Майт най-накрая не издържа на мъченията и казва, че всичко по обвинението й е вярно. Алис Кийтелър някак успява да избяга и да спаси сина на Де Мийт (детето се казва Бейзил), но Петрониа и нейните слуги биват изгорени на клада. Делото на двете жени е известно като едно от най-ранните групови убийства, отворили печална страница в историята.

Обесването на вещиците

Това събитие се случва в Англия, след управлението на Елизабет. При царуването на крал Джеймс I, Великобритания се променя. Джеймс I е женомразец и застъпник на магьосничество и магия. Той дори написва книга, наречена "Демонология", където се изследва въпроса за магьосничеството. Ловът на вещици и съдебните процеси са чести по време на управлението му. Най-скандалният от тях е през 1612 г. По време на този фарс, Алисън е обвинена в магьосничество, защото синът на местен амбулантен търговец казва, че тя проклина баща му, вследствие на което той загива. Под натиска на мъченията Алисън не само, че си "признава всичко", но и обвинява и съседите си в същото прегрешение. На всичкото отгоре, майката на Алисън, Елизабет, прави празненство в чест на празник, известен на Острова с името "Майски петък", точно по времето когато всички ревностни католици би следвало да са в църквата. Процесът на жените продължава 2 дни, а след това биват обвинени още 9 души. Един от тях загива преди края на делото, а само един е обявен за невинен. Всички останали биват обесени. Основният свидетел в процеса е малката дъщеря на Елизабет.

"Папенхаймър"

Семейство Папенхаймер се състои от г-н Паулус Папенхаймер на 57 години, жена му Ана на 59 и тримата им сина – Гюмпрехт на 22, Михаел на 20, Ханзел на 10. Семейството живее в Бавария през 1600 г. и се изхранва с почистване на тоалетните и будоарите на по-заможните семейство. През февруари същата година те са арестувани при съмнителни обстоятелства и още по-съмнителни обвинения. Твърди се, че фамилията краде. Баварският херцог иска да се възползва от семейството, което да послужи за назидание на евентуалните бъдещи престъпници. За да предотврати други "кражби", той ги изтезава, докато тече разпитът им. Ханзел, който е едва на 10 години, казва, че всички в семейството са вещери, а скоро след неговото признание, останалото семейство също потвърждава думите на детето, добавяйки към целия фарс, че могат да летят с метли. Семейството е екзекутирано на 29 юли. Преди това, те биват измъчвани, а след това Ханзел е принуден да гледа как семейството му изгаря на клада. След смъртта им и детето също е изгорено живо.

Вещицата от Пейсли

Твърди се, че 11-годишната Кристиан Шоу е обладана от демон през 1696 г. Тя обвинява седем или осем души в градчето Пейсли, че са я омагьосали. Свидетели твърдят, че виждат малката Шоу да лети, казват, че момичето е способно да изкашля въглени и топки сплъстена коса. С напредването на 1697 г. вече са обвинени повече от 30 души, а четири жени и трима мъже - са осъдени на смърт. От седемте, само един от мъжете успява да се самоубие в килията си и така и не дочаква екзекуцията си. Останалите нямат такъв късмет - те биват разпнати и изгорени. По процедура пепелта им трябва да се донесе до гробището и да се положи в гроб, в който се заравя и желязна подкова. Преди да умре, една от жените проклина всички. След това събитие хората създават още повече митове за вещиците, а така страхът от свръхестественото постепенно започва да властва повсеместно и да се превръща в масова параноя.

Процесите на Триерските вещици

Сред най-големите вещерски процеси в историята на Европа е този през 1581 г. в градчето Триер. Архиепископът на Триер - Йохан фон Шьонбург - води обвинението. Йохан е известен като абсолютен тиранин. Когато завзема властта през 1581 г., разпорежда прочистването на евреи, протестанти и заподозрени във вещерство. Между периода от 1581 г. до 1593 г. са екзекутирани над 368 предполагаеми магьосници. Почетни граждани са сред обвинителите. Най-често сред тях са професори, директори и съдии. В някои случаи цели села биват заличени, а съвсем малко съумяват да оцелеят. Знае се със сигурност за общо 368 екзекуции, изпълнени в 22 села, но този брой не обхваща и други периферни зони, така че линчуваните хора, може да са дори още повече.

Жил Гарние

Жил Гарние е много способен човек, когато става дума за лов. За да подхранва своя комплекс за малоценност, той започва да върши невъобразими неща. Стартира лов на деца. Първото убийство е извършено около 29 септември 1572 г., когато Гарние убива 10-годишно момиче, защото според него тя може да сменя формата си с тази на вълк. Той донася части от плътта на детето, за да може семейството му да яде от нея.

Той продължава тази ужасяваща практика, която кара селяните да мислят, че в района върлува върколак, който е склонен да убива. Най-накрая, през януари 1573 г. те успяват да хванат Жил Гарние и да го обвинят в ликантропия. Изгарят на клада и него, и жена му, а повече от 50 души свидетелстват против убиеца.

Процесът срещу Салемските вещици

Най-скандалните процеси са проведени в селището Салем, щата Масачузетс. Бети и Абигейл са обявени за жертви на магьосничество, тъй като момичетата получават странни и необясними припадъци и конвулсии, които са съчетани с неконтролируемите им викове от болка. По-късно са арестувани 3 жени, но хората не успяват да завършат процеса поради писъците на девойките. Две от жените - Сара Гуд и Сара Озбърн отхвърлят обвиненията, но Титуба (наполовина африканка, наполовина карибска индианка) "признава" всичко. За да стане още по-зле, тя набеждава двете невинни жени в магьосничество. Заради обвиненията й както Сара Гуд, така и Сара Озбърн са преследвани и убити. След тях загива и мъж, убит с камъни, а много други са обесени. По ирония на съдбата, Титуба не е обвинена в магьосничество. През 1711 г., след огромни щети и напразно изгубени човешки животи, губернаторът на Масачузетс решава да спре лудостта и да помилва всички арестувани хора от Салем. Освен това, той предоставя финансова подкрепа на семействата, които са загубили любимите си хора напразно.

По статията работи: Виктория Милова