Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем: жертвите на терора на Сталин

От 1922г. до 1953г.

Без съмнение Сталин е един от най-безпощадните световни лидери на XX в., отговорен за смъртта на милиони хора. В различните исторически източници техният брой варира в широки граници между 3 и 50 милиона.

Йосиф Джугашвили Сталин (1878-1953), чието име означава "мъж от стомана", е роден в Гори, в границите на Руската империя, но по произход е грузинец.  Още като млад Сталин се присъединява към марксистката Социалдемократическа работническа партия. Роден в бедност, на младини Сталин е революционер, който набира средства за политическите цели на организацията чрез обири, отвличания убийства. Арестуван е много пъти и неведнъж е изпращан в изгнание.

След смъртта на болшевишкия лидер Владимир Ленин и пряко волята му, Сталин се справя със своите съперници и си разчиства пътя към властта и пълния контрол над партията. Той управлява СССР между 1922 г. (още преди смъртта на Ленин, който напуска този свят през 1924 г.) до смъртта си през 1952 г. Без никакво съмнение или преувеличение неговото управление може да се определи като тирания и диктаторство. Визията на Сталин за "социализъм в една държава" е непреклонна, а основната му цел – превръщането на Съветския съюз от държава, смазана от революцията и гражданската война, в индустриализирана продуктивна военна сила. Уви, утопия, за изпълнението на която са жертвани милиони човешки животи.

Бързата колективизация и индустриализация нарушават земеделското производство и довеждат до глада през 1932-1933 г., който засяга Украйна. За да елиминира онези, които възприема като "врагове на работническата класа", между 1934 и 1939 г. Сталин инициира т. нар. "Голяма чистка", при която стотици хиляди – включително висши политици и военачалници – са интернирани в затворнически лагери (т. нар. гулаг), изпратени в изгнание или екзекутирани.

По време на Втората световна война са екзекутирани около 600 000 съветски войници за дезертьорство. След края на войната, през 1946-1947 г. се разразява нова гладна епидемия, при която умират поне 1 милион души, които правителството е можело да спаси, ако отвори резерва си.

Политиката му и методите му могат да се опишат напълно с един негов цитат: "Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем." Ето и подробен разчет на жертвите на неговото управление по категории.

ГУЛАГ

Работници трошат камъни в лагер за изправителен труд

Руската абревиатурата ГУЛАГ означава Главно управление на наказателните лагери. Според официалните съветски данни между 1929 и 1953 г. повече от 14 милиона хора преминават през съветските работнически лагери за изправителен труд. Още 7 до 8 милиона са депортирани в изгнание в отдалечени области на Съветския съюз (включително в някои случаи цели етнически народи). Според анализ на архивните документи на СССР, направен през 1993 г., между 1934 и 1953 г. през ГУЛАГ умират 1 053 829 души. За периода 1919-1934 г. липсват архивни данни. Разбира се, много учени се съмняват в достоверността на информацията, тъй като властите често освобождавали затворници, които страдат от нелечими заболявания или са на смъртно легло. Според Голфо Алексопулос, професор по история от Университета на Южна Флорида, поне 6 милиона души намират смъртта си поради насилствено задържане в концлагерите на Сталин. Руският автор Вадим Ерликман се доближава до тази цифра – той твърди, че те са 5 милиона.

Гладът през 1932-1933 г.

Руски селяни, жертви на глада

Някои историци смятат, че жертвите на големия глад от 1932-1933 г. също трябва да се припишат на Сталин и репресиите му. Броят им според различните автори е между 6 и 12 милиона души. Тази категория обаче е малко противоречива, тъй като е спорно дали гладът в Украйна е създаден умишлено като част от кампанията против кулаците* и други "врагове" или е естествена последица на борбата срещу насилствената колективизация.

Големият глад през 1946-1947 г.

Последният мащабен глад, който поразява СССР, започва през 1946 г. и достига връхната си точка между февруари и август 1947 г. След това интензитетът му намалява, въпреки че жертви са регистрирани и през 1948 г. Икономистът Майкъл Елман твърди, че държавата е разполагала с ресурса да нахрани всички гладуващи, но политиката на съветския режим води до смъртта на между 1 и 1.5 милиона души, както и до намален фертилитет на поколението.

Депортирането на кулаци

Депортиране на кулаци с влакове

Много кулаци, независимо от тяхната националност, са изселени в Сибир и Централна Азия. Според информацията, взета от съветските архиви, публикувани през 1990 г., 1 803 392 човека са изпратени в трудови колонии и лагери през 1930 и 1931 г., като по-голямата част от тях (1 317 022 души) не достигат крайната дестинация. Депортациите продължават и след 1931 г. Според докладваните цифри, броят на кулаците и техните роднини, които умират в трудовите колонии между 1932 и 1940 г., е 389 521. Смята се, че около 15 милиона кулаци и техните семейства са депортирани до 1937 г. Много от тях умират по пътя, като точният им брой е неизвестен.

Гонения на германци след Втората световна война

По време на финалната фаза на Втората световна война и следвоенния период, германски граждани и хора с немско потекло са прогонени от много източноевропейски страни и изпратени в Германия и Австрия. Броят им е между 12 и 14 милиона, което означава, че това е най-голямото движение или транспортиране на хора от една националност в европейската история и най-голямото от следвоенните гонения, извършени в Централна и Източна Европа (крайните цифри на тези движения на хора са между 20 и 31 милиона). Смята се, че по време на тези гонения са починали между 500 000 и 3 милиона германски граждани, включително онези, подложени на принудителен труд в Съветския съюз.

Катинското клане

Ексхумираните тела на полските войници, убити в гората край Катин

Клането е извършено по предложение на Лаврентий Берия, директора на Народния комисариат на вътрешните работи, а целта – да бъдат екзекутирани всички заловени членове на полските офицерски войски. Датата е 5 март 1940 г., а планът е одобрен от Политбюро на Комунистическата партия, включително и от лидера й Йосиф Сталин. Броят на жертвите е около 22 000.

Общ брой на убитите по време на режима на Сталин

След 20 години ровене в източноевропейските архиви историкът Тимъти Д. Снайдър заключава, че докато нацисткият режим е погубил около 11 милиона цивилни граждани, Сталин умишлено терминира около 6 милиона души. Руският писател Вадим Ерликман смята, че те се делят както следва: екзекуции: 1.5 милиона; ГУЛАГ: 5 милиона; депортации: 1.7 милиона; военнопленници и германски граждани: 1 милион; или общо 9 милиона жертви на репресиите. Много историци твърдят, че цифрата е много по-голям – 20 милиона – като Симон Себаг Монтефиоре. Норман Дейвис, който е историк с британско-полски произход, предполага, че жертвите достигат невъобразимите 50 милиона души. Според едно от последните издания на "Великия терор" хората, убити по време на режима на Сталин, са поне 15 милиона. Разбира се, вероятно никога няма да узнаем кой от тези автори се доближава най-много до точния брой на загиналите в СССР вследствие на държавната политика на Сталин и руското правителство.

по статията работи: Величка Мартинова