Вирусът ебола - история на откриването му и на неговата еволюция

От 1976г.

Акценти

От 70-те години на 20 в. насам вирусът ебола (EBOV) периодично предизвиква смъртоносни епидемии, предимно в Африка. Потърпевши от неговото действие са хората и нечовекоподобните примати, при които болестта нанася тежки поражения. Вирусът се счита за особено опасен заради екстремната треска, обилните кръвоизливи и обрива, който причинява, както и заради високия процент фатални изходи от болестта - в 25 до 90% от случаите.

Откриване и идентифициране на различните видове

През 1976 г. в Заир (дн. Демократична република Конго) и в Южен Судан последователно възникват огнища на смъртоносна хеморагична треска. Заирското село, в което първо се появява болестта, се намира до река Ебола и след това учените кръщават на нея новооткрития вирус, а второто населено място е на разстояние 850 км. Здравните служители, които се заемат със случаите, първоначално помислили, че двете огнища имат общ източник - заразен човек, който пътува между двете села. По-късно установяват, че става въпрос за два генетично различни вируса от един род, които са от два различни източника и се разпространяват независимо сред хората във всяко от местата.

До този момент учените знаят, че вирусът ебола принадлежи към семейство Filoviridae, род Ebolavirus. Вторият клон на това семейство се заема от вируса марбург. Идентифицирани са 6 ебола вируси, от които 4 причиняват страшните и фатални симптоми при хората. Това са вирусът на ебола (Заир еболавирус, EBOV-Z), судански (EBOV-S), Тайска гора (EBOV-TF, с предишно име вирус на Кот д'Ивоар до 2010-а) и Bundibugyo (EBOV-B). Останалите два са Рестън ебола вирус (EBOV-R) и Bombali, който сравнително скоро (2018 г.) е установен при прилепи в Сиера Леоне, но няма данни да води до заболяване при хора или животни. Рестън до този момент е показал, че заразява и разболява нечовекоподобни примати и прасета, но не и хора.

След като учените идентифицират всички тези различни видове ебола вируси, те започват да изследват хиляди животни, растения и насекоми, за да разберат откъде тръгва вируса. Досега няма категоричен отговор на въпроса, но везните силно са наклонени в посока на плодовите прилепи. Специалистите продължават да търсят убедителни доказателства, че те разпространяват заразата и са резервоара гостоприемник.

Колко стар вирус е ебола

Вирусните и епидемиологичните данни показват, че ебола вирусите са съществували много преди да се проявят през 1976 г. в селата в Заир и Судан. Учените предполагат, че фактори като увеличаване на населението, консумацията на животинско месо, навлизането в гористите райони и взаимодействието с дивата природа вероятно са повлияли за разпространението на ебола вирусите.

В изследване, проведено през 2013 г. от китайските учени д-р Ли и д-р Чен, съответно от Център за трансплантация на хемопоетични стволови клетки във филиалната болница към Академията за военномедицински науки и от Катедрата по лабораторна медицина към същата институция в Пекин, се опитват да проследят еволюционната история на смъртоносния вирус. За целта те правят филогенетичен анализ на EBOV, съсредоточавайки се върху ензима РНК-полимераза и гликопротеина (GP), които са част от генома на ебола вируса.

Изследването, включващо четирите опасни за хората вируси ебола, показва, че предшественикът на EBOV вероятно се е появил преди 1000-2100 години. Въпреки това три вида - EBOV-Z, EBOV-S, EBOV-R, се появяват през 1970 г., шест години преди възникването и на двете епидемии и изолирането на заирския и суданския вируси. След достигането до тази информация научната общност си задава въпроса: Защо ебола вирусите съществуват от векове, но толкова късно се проявяват?

Едни от предположенията са, че заирският вид ебола е претърпял скорошна генетична "цедка", т.е. популацията драстично намалява, ограничава се генетичното му разнообразие. Китайските учени смятат, че не само той, но и целият род е бил подложен на този процес. Преди ебола вирусите да се появят около 751 г. те са се прехвърляли между дребни бозайници като гризачи, прилепи, земеровки и др. Тези животни се заразявали, но нищо не подсказва, че те са загинали вследствие заразата. Това означава, че имало баланс, поносимост между ебола вирусите и животните. "Разривът" настъпва около 1900 г., когато е налице бърз спад в генетичното разнообразие на споменатите вируси. Повечето потекла на всеки вид спрели да съществуват поради редица фактори - човешка дейност, промяна на климата, рязко редуциране на броя на резервоарните животни или др. Онези, които оцелели, имали по-широк тропизъм (по-интензивно развитие, провокирано от някакъв дразнител) и по-голяма пригодност и вече имали способността да заразяват нечовекоподобни примати около 1970 г. Същите предизвикали двете епидемични огнища през 1976.

Не се наблюдават значителни разлики в генетичното разнообразие на ебола вирусите оттогава, което означава, че оцелелите вируси за момента са единствените потекла, които циркулират в примати и други животни, носители на болестотворните микроорганизми. Доказано е, че конкретно EBOV-Z има способността да "изминава" големи разстояния заедно с миграционни животни.

Епидемии от ебола през годините

Между 1979 г. и 1994 г. не са регистрирани случаи или огнища на болестта. След това тяхната поява обезпокоително зачестява. До 2014 г. местата, на които предимно се появява ебола, са села в близост до тропическите гори в Централна и Западна Африка. Най-много зарази са докладвани от Габон, Демократична република Конго, Судан, Република Конго и Уганда.

През 2014 г. за първи път в Западна Африка, по-конкретно в Либерия, Сиера Леоне и Гвинея, възникват случаи на ебола. Това огнище тлее до 2016 г., болестта преминава и в градските райони, което довежда до 28 000 регистрирани случаи. Държави като Италия, Обединеното кралство, Испания, Мали, Сенегал, Нигерия и САЩ докладват за пренесена зараза именно от това огнище.

Петият вид ебола вирус - Рестън, предизвика тежки заболявания сред нечовекоподобни примати, но не и сред хората. Той е идентифициран за пръв път през 1989 г. в Рестън, Вирджиния, в колония маймуни, внесени от Филипините. После възникнали още три огнища - в Тексас и Пенсилвания и в Сиена, Италия. През 2008 г. същият вирус е открит в заразени прасета във Филипините. Работници, които се грижили за тях, развили антитела, но при никой от тях не се наблюдавали симптоми.

До този момент са лицензирани две ваксини за профилактика срещу заирския вирус на ебола. Едната е rVSV-ZEBOV (еднодозова), а другата е Ad26.ZEBOV-GP (бие се като първа доза) и MVA-BN-Filo (бие се като втора доза 8 седмици след първата). Няма ваксини, които са лицензирани срещу суданския вирус на ебола.