Епидемията от ебола в Западна Африка и нейната бърза ескалация

От 2014г. до 2016г.

Акценти

Огнището, причинено от вируса ебола, което бушува в периода между 2014 и 2016 г. в западноафриканския подрегион, е една от глобалните епидемии, които предизвикват международна загриженост за общественото здраве. До януари 2016 г. заподозрените и потвърдени случаи възлизат на повече от 28 600, а отчетените смъртни случаи наброяват около 11 300, което прави епидемията значително по-голяма от всички предишни от откриването на вируса през 1976 г. в Централна Африка. Въпреки това мнозина смятат, че действителният брой на заразените и смъртните случаи е много по-голям от докладваните цифри.

Началото

Вирусът причинител е вид заирски еболавирус, известен като вируса на ебола (EBOV) – най-смъртоносният от рода еболавируси.

>>> Вирусът ебола - история на откриването му и на неговата еволюция

Ретроспективно разследване разкрива, че първите случаи на болестта са регистрирани през декември 2013 г. в Западна Африка. Първата жертва, предполагаемият индексен случай, е двегодишно дете, което умира в началото на същия месец в Мелианду в префектура Гекеду, Южна Гвинея. Симптомите на детето – висока температура, диария и повръщане – са наблюдавани при още няколко жертви в същото населено място.

Веригата на предаване се разширява в началото на февруари 2014 г., когато здравен работник се разболява и е отведен в близкия град Масента за лечение, където по-късно умира. В лечебното заведение вирусът на ебола е предаден на лекар, а той от своя страна на семейството си и други хора, които са били в близък контакт с него. Около средата на март пробите, изнесени за лабораторен анализ, се оказват положителни за еболавирус, поради което здравните служите на Гвинея уведомяват СЗО за наличието на епидемия от ебола. По същото време вече има подозрения за случаи на болестта в още две държави – Либерия и Сиера Леоне.

Появата на ебола вируса (EBOV) в Западна Африка е ново за медицинските специалисти, тъй като предишните огнища досега винаги са възниквали в Централна Африка. Непознатото състояние, което предизвиква вируса, не е разпознато от местните лекари като болестта ебола и те не взимат нужните мерки. Симптомите, проявяващи се в ранните етапи на заболяването, са тежка диария, треска и повръщане, което още повече обърква лекарите, тъй като те са характерни и за ендемични за региона заболявания като треската Ласа. По тези причини еболавирусът месеци наред циркулира в болниците в градовете Масента и Гекеду, а оттам предавайки се на множество места, което обяснява безпрецедентния мащаб на епидемията.

Хората в засегнатите общности са обхванати от страх и недоверие, тъй като на местно ниво няма никакви познания за болестта. Здравните работници навлизат в жилищата в защитни костюми и издигат изолационни отделения, от които малко пациенти излизат живи. Това още повече засилва паниката у хората.

Една от първите мерки за предотвратяване на разпространението на болестта е именно създаването на изолационни отделения в префектурите Гекеду и Масента. СЗО разполага здравни експерти в региона, за да подпомогне наблюдението и контрола, включващи обучение на обществени работници за откриване на случаи и безопасно погребение на жертвите на вируса. Контролни дейности са организирани в края на март и в Либерия след доклади за предполагаеми инфекции и лабораторно потвърждение на два случая в окръг Лофа, намиращ се на границата с Южна Гвинея.

Разширяване на обхвата

Независимо от прилагането на мерки, епидемията в Гвинея се разраства, обхващайки множество области в страната, включително столицата Конакри. Въпреки че през април 2014 г. Либерия и Сиера Леоне изглеждат незасегнати от вируса, до края на май ситуацията ескалира значително. В Сиера Леоне здравните служители съобщават за първите лабораторно потвърдени случаи в страната в областта Кайлахун, граничеща с Гекеду. Либерия също отчита нарастване на случаите. В отговор СЗО и партньорски агенции разполагат допълнителни експерти и оборудване в региона. С напредването на епидемията обаче започва да се появява съпротива на общността.

През юни и юли усилията за ограничаване на епидемията са все повече възпрепятствани от местна съпротива и враждебност към лекарите, бягство на хора, за които се подозира, че са заразени, множество засегнати райони и трансгранично движение на заразени лица. На 8 август генералният директор на СЗО Маргарет Чан обявява епидемията за извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение. На следващия ден Гвинея затяга граничния контрол с Либерия и Сиера Леоне поради нарастващия брой на случаите в двете държави.

През декември 2014 г. броят на случаите в Гвинея и Сиера Леоне започва рязко да намалява, но до началото на февруари 2015 г. се повишава отново и в двете страни. В Гвинея съпротивата на общността продължава да саботира усилията за оказване на помощ. До края на юли обаче броят на новите случаи в страната намалява значително. В Сиера Леоне ситуацията също се подобрява и в началото на ноември страната е обявена за свободна от ебола. До края на декември първоначалното огнище в Гвинея също е потушено, а през януари 2016 г. всички известни вериги на предаване на вируса в Западна Африка са прекъснати.

Изследване, проведено в малко село в Сиера Леоне след края на епидемията, установява, че около 25% от заразените лица са били безсимптомни. Констатациите показват, че епидемията може да е била по-широко разпространена, отколкото се смята. Общата смъртност от избухването до потушаването на огнището се оценява на между 50% и 70%.

Ебола напуска границите на Африка

В края на септември опасенията, че епидемията ще се разпространи извън Африка, се оправдават, когато Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ потвърждават случай на ебола в страната. По същото време испанските здравни власти потвърждават, че медицинска сестра в Мадрид се е заразила с вируса, докато се грижи за мисионер, завърнал се от Западна Африка. Това е първото документирано предаване на болестта извън огнището в Африка.

Епидемията от 2014-2016 г. е първият мащабен случай на заразяване с EBOV, който показва потенциал за разпространение извън континента. Опасността се увеличава заради нарастването на международните пътувания и от циркулирането на болестта в големи села и градове с мобилно население. Предишните огнища, възникнали в минали години, били ограничени до малки и относително изолирани села.

Световната здравна организация не препоръчва забрани за пътуване, защото те се считат за относително неефективни и се отразяват негативно на икономиката. Затова идентифицирането и изолирането на заболели и контактни са най-ефективни за потушаването на дадено огнище.

Ебола почти унищожава местните и национални икономики. Смъртта на хора в разцвета на живота им се отразява на засаждането и прибирането на реколтата, което от своя страна води до несигурни доставки на храна. Затварянето на границите, спадът в производството, ограничаването на пътуванията и по-малкото чуждестранни инвестиции влияят пагубно на икономическия растеж. Хората, оцелели от ебола, трудно се връщат към нормалния живот. От една страна, останалите от общността ги избягват, от друга - се борят с последиците от болестта, включващи болки в ставите и мускулите, проблеми със зрението, силна умора и главоболие.

И до днес продължават да възникват огнища на ебола в Западна Африка, което се дължи на устойчивостта на вируса при оцелели.