Влияние на употребата на форцепса и анестезията в утвърждаването на лежащата родилна поза

Историята на акушерството твърди, че промяната в родилната позиция е наложена, защото легналото положение осигурява на специалистите по-добър достъп до перинеума на родилката. При раждане на акушерките нерядко им се налага да използват форцепс.

Форцепсът е сред медицинските инструменти, познати на човечеството още от трети век. Освен при раждане, в средата на 1500-те до употребата му се прибягва и при хирургическата манипулация по отстраняването на камъни в пикочния мехур, наречена литотомия.

Акушерският форцепс излиза от употреба за известно време, макар че след 1588 г., инструментът се завръща на медицинската сцена, тъй като е преоткрит от лекар от френската фамилия Чембърлен. За да опазят тайната на своя медицински инструмент, семейство Чембърлен (те са френски хугеноти), бягат в Англия, за да бъдат те и тайната им в безопасност. Емигрирайки на Острова, те носят със себе си фамилния форцепс в заключен калъф. Използват го, когато пациентката им е със завързани очи.

През 1670 г. медикът д-р Франсоа Морисо е посветен в тайната по изработката и употребата на форцепса  от потомък на фамилия Чембърлен. Той отказва да купи инструмента (макар че никога не го е виждал), защото д-р Морисо става свидетел на неуспешната употреба на инструмента по време на усложнено раждане на негова пациентка.

Съобщава се, че форцепсът не е използван от други акушери извън фамилия Чамърлен до 1700 г., а тайната на създаването на инструмента им бива разкрита едва около 1720 г., когато  употребата му нараства драстично.

Първоначално форцепсите не биха могли да изиграят толкова основна роля в утвърждаването на лежащата родилна поза, тъй тя е променена доста години преди форцепсът да бъде широко употребяван.  Въпреки това, ролята на инструмента е важен фактор за утвърждаването на лежащата позиция и по време на рждане, и при извършване на литотомия.

Немалко учени смятат, че въвеждането в употреба на общата анестезия, на практика, елиминира способността на жените да участват пълноценно в раждането. Въпреки това връзката между общата упойка и смяната на родилната поза е малко вероятна, тъй като анестезията не е ползвана почти 200 години след царуването на Луи XIV.

В Европа сър Джеймс Симпсън от Единбург въвежда в употреба хлороформа през 1847 г., а приложението на общата анестезия в акушерството се увеличава, след като хлороформът е приложен на кралица Виктория през 1853 г.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История, корени и медицинска страна на различните родилни позиции