Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 1611 до 1894

От 1611г. до 1894г.

Голямо е значението на марихуаната (канабиса) още в миналото. Това е било най-широко използваното наркотично средство в медицината по това време.

1611-1762 г.сл.Хр.

През 1611 година заселниците на град Джеймстаун донесли марихуаната, по-известна тогава като "коноп", в Северна Америка. През 1762 година Вирджиния налагала санкции за тези, които не произвеждали наркотика и награди и отличия за произвеждащите го такива.

1621 г.сл.Хр.

Английският свещеник и оксфордски учен, Робърт Бъртън, предложил канабиса за лечение на депресия в своята книга ("Anatomy ot Melancholy"), добила голяма популярност за времето си.

1652 г.сл.Хр.

Великият британски билкар, Николас Кулпепър, е описал значението и ползите на конопа за медицината. Според него конопеният екстракт облекчавал различни смущения, свързани с главата, помагал при подагра, както и при болки в сухожилията и бедрата.

1745-1775 г.сл.Хр.

Периода е свързан с отглеждането на коноп от Джордж Вашингтон.

1774-1824 г.сл.Хр.

Има данни, че третият президент на САЩ, Томас Джеферсън, е притежавал наркотика, но няма доказателства, че е употребявал марихуаната за пушене.

1799 г.сл.Хр.

Наполеоновата войска успяла да пренесе марихуана от Египет във Франция. Така 1799 година се свързва не само с откриване на Розетския камък, но и с успешното пренасяне на канабис във Франция.

Канабиса е внесен с медицинска цел - изследвано е болкоуспокояващото и седативното му действие, като впоследствие става широко признат в западната медицина.

1840 г.сл.Хр.

Има твърдения, че кралица Виктория е използвала канабис за облекчаване на своите менструални болки. Приемала го е под формата на тинктура. По това време наркотика се е използвал още и за облекчаване на мускулни спазми, при ревматизъм, за намаляване на конвулсиите при тетанус, бяс и епилепсия. Марихуаната се прилагала и по време на раждане за стимулиране на маточните контракции, както и като успокоително и приспивателно (при хора с проблеми със съня).

1840-те г.сл.Хр.

През 19 век употребата на марихуаната за лечебни цели добило все по-голяма популярност в Запада. В проучванията си френският лекар, Жак Жозеф Моро, посочил марихуаната като средство за лечение на главоболие, безсъние и липса на апетит.

1850 г.сл.Хр.

Марихуаната е заела своето място във фармакопеята на САЩ като средство за лечение на значителен брой заболявания - невралгия, тетанус, тиф, холера, бяс, дизентерия, алкохолизъм, антракс, проказа, инконтиненция, подагра, конвулсивни разстройства, тонзилит, менструални кръвоизливи, кръвотечение от матката и други.

1893-1894 г.сл.Хр.

В индийски доклад е споменато използването на канабиса като аналгетик, при кръвотечения, сенна хрема, холера, дизентерия, гонорея, диабет, импотентност, хронични язви, а също и като помощно средство при разсеяност.

- Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от -2900 до 1578
- Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 1900 до 1942
- Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 1956 до 1980
- Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 1990 до 1999
- Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 2000 до 2007

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината