История на наркотичните и упойващи вещества

От -5000г.

Откриването и употребата на наркотичните и упойващи вещества датира от дълбока древност. Използвани в религиозните ритуали, за повишаване на чувствителността, възприятията и удоволствието, за притъпяване на болката или просто от скука и отегчение, тези средства са спътник на човечеството и до днес. Много от тях са изключително опасни и редовната им употреба води до кошмарна зависимост и неминуема смърт. От друга страна голяма част от наркотичните и упойващи вещества намират полезно приложение в медицината. В тази статия ще ви запознаем с времевата линия, описваща появата и употребата на наркотичните и упойващи средства.

Опиум, тютюн, алкохол

5000 г. пр. Хр.

Още древните шумери използват опиума и доказателство за това е идеограмата им "HUL", която се превежда като "радост, веселба".

3500 г. пр. Хр.

Най-ранният исторически документ за производството на алкохол е изображението на пивоварна фабрика върху египетски папирус.

3000 г. пр. Хр.

Това е приблизителната дата, когато започва употребата на чая в Китай.

2500 г. пр. Хр.

От тази година датират най-ранните исторически сведения за консумацията на макови семена около езерото Двелерс в Швейцария.

300 г. пр. Хр.

Гръцкият философ и натуралист Теофраст (371-287 г. пр. Хр.) записва сведение, прието за най-ранното и неоспоримо доказателство за употребата на сока от маково семе.

1000 г.

Започва широкото разпространение на опиума в Китай и Далечния Изток.

1493 г.

Годината е свързана с началото на употребата на тютюн в Европа, пренесен от Колумб и неговия екипаж при тяхното завръщане.

1525 г.

Немският лекар Парацелз въвежда в медицинската практика тинктурата от опиум ("лауданум").

1613 г.

Изпращане на първата пратка от вирджински тютюн от Джон Ролф (съпругът на индианската принцеса Покахонтас) от Джеймстаун до Англия.

1650 г.

Налагат се забрани за употребата на тютюн в Бавария, Саксония и Цюрих, които се оказват неефективни. Мурад IV (султан на Османската империя) налага дори смъртно наказание при тютюнопушене на войниците, а именно – обезглавяване, обесване и др.

1680 г.

Според лекаря Томас Сиденхайм, сред средствата, дадени от Всемогъщия Бог за облекчаване на страданията, най-ефикасен е опиумът.

1691 г.

В германския град Люнебург е въведено смъртно наказание за хората, употребяващи тютюн.

1736 г.

Английският физик Томас Довър прилага вещество под формата на прах против изпотяване. Пудрата препоръчва и за лечение на подагра. След преименуването на средството "пудра на Довър", то става един от най-широко разпространените опиумни продукти през следващите 150 години.

1792 г.

Годината е свързана с въвеждане на първите закони, които забраняват опиума в Китай. Наказанието, което се налага на хората, които си позволяват да продават опиум в магазините си, е смърт чрез удушаване.

Марихуана, хашиш, морфин

1800 г.

Завръщайки се от Египет, наполеоновата армия донася канабиса (марихуаната, хашиша) във Франция. Френски писатели и артисти въвеждат свой собствен ритуал на канабиса, който през 1844 година довежда до обособяването на специален клуб.

1805 г.

Немският химик Фридрих Вилхелм Адам Сертурнер изолира и описва морфина.

1841 г.

Д-р Жак Моро започва прилагането на хашиша като средство за лечение на душевноболни хора.

1844 г.

Годината е свързана с изолиране на кокаина в чистата му форма.

1845 г.

В Ню Йорк е приет закон, забраняващ публичното продаване на алкохол, който обаче бива отменен едва след 2 години.

1847 г.

Основаване на Американската медицинска асоциация.

1856 г.

Втората опиумна война. Британците, с помощта на французите, разширяват своите правомощия за разпространение на опиум в Китай.

1864 г.

Адолф фон Байер (асистент на Фридрих Кекуле – откривателят на бензеновата молекулярна структура) успява да синтезира първия барбитурат – барбитурова киселина.

1868 г.

Д-р Джон Ууд, професор по медицина в университет в Пенсилвания и президент на американското философско общество, описва фармакологичните свойства и ефекти на опиума.

Кокаин, хероин, LSD

1883 г.

Германският военен лекар д-р Теодор Ашенбрандт дава предписание за снабдяване на баварските войници с чист кокаин. Отбелязва и благоприятните ефекти на наркотика, а именно – по-голямата издръжливост на войниците.

1884 г.

Световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд лекува своите депресирани пациенти с кокаин, след което самият той става зависим.

1885 г.

Годината е свързана със заключителния етап от изследването на британската  Кралската комисия по опиума. Според нейния доклад опиумът не е страшна и опасна субстанция, а по-скоро наподобява западния ликьор.

1889 г.

През тази година болницата на Джон Хопкинс в Балтимор (Мериленд) отваря врати. Един от създателите й, д-р Халстед, е толкова пристрастен към морфина, че продължава неговата употреба дори през своята кариера на хирург, чак до края на живота си – до 1922 година.

1898 г.

Хероинът (диацетилморфин) е синтезиран в Германия и е обявен за заместник на морфина. Приет е за безопасен и непредизвикващ зависимост. Това не продължава обаче дълго, тъй като впоследствие се установява точно обратното – наркотикът предизвиква тежка зависимост и пристрастяване.

1903 г.

Променен е съставът на напитката кока-кола, който до този момент съдържа кокаин. През 1903 година той е заменен с кофеин.

1910 г.

Бащата на американските закони против наркотичните средства, д-р Хамилтън Райт, заявява, че американските предприемачи дават на африканските работници кокаин с цел по-голяма работоспособност.

1912 г.

През 1912 година се провежда първата международна конвенция в Хага, чиято основна тема е опиумът. Препоръчано е вземането на мерки на интернационално ниво за контрол на търговията с опасния наркотик. През 1913 и 1914 година се провеждат още две такива срещи.

През същата година става и въвеждането на фенобарбитала с търговското име "Луминал".

1920 г.

Министерството на земеделието на САЩ публикува брошура, призоваваща американците да отглеждат канабис (марихуана) като печелившо начинание.

1920-1933 г.

В САЩ е забранена употребата и производството на хероин.

1921 г.

Цигарите са обявени за незаконни в 14 държави. Създадени са 92 законопроекта за борба с тютюнопушенето в 28 държави.

1928 г.

Има данни, че един на всеки 100 германски лекари консумира по 0.1 грама и дори повече морфин на ден.

1938 г.

Химикът д-р Албърт Хофман успява да синтезира LSD. Пет години по-късно приема от съставката без да иска, след което описва и настъпилите ефекти от въздействието на веществото.

1946 г.

Според проведени проучвания се окозва, че в Китай пушачите на опиум са около 40 милиона.

1951 г.

Проучване на Обединените нации показва, че има около 200 милиона хора по света, които употребяват марихуана. Като основни райони на разпространение на канабиса са посочени Египет, Индия, Мексико, Северна Африка и САЩ.

Годината е свързана и с публичното унищожаване чрез изгаряне на 20 хиляди фунта опиум, 300 фунта хероин и още други средства за пушене. Това се случва в Кантон (Китай), където са екзекутирани и 37 опиум-зависими души.

1955 г.

Шахът на Иран забранява отглеждането и употребата на опиум (който се използва в страната в продължение на хиляди години). С тази забрана "процъфтява" незаконният пазар на опиум. През 1969 година забраната е вдигната.

1956 г.

В САЩ е въведен закон за контрол на наркотиците. Според този закон всеки пълнолетен, хванат да продава хероин, се наказва със смърт.

1968 г.

Установено е, че около 6-7 % от рецептите, издадени от Британската национална здравна служба, са за барбитурати. Наркотикът е ползван от около 500 хиляди англичани.

1971 г.

Тогавашният президент на Турция, Сунай, постановява, че обработването на маково семе и продукцията на опиум ще бъдат забранени през 1972 година.

1972 г.

Бюрото за наркотици и опасни лекарства предлага да се ограничи употребата на барбитурати, тъй като те са „по-опасни от хероина“.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината